Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 26 314
  • 156
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2
Здравейте! Незнам как да помогна на 12 годишната си дъщеря. Като цяло си беше свита и срамежлива. Но последната година не излиза никъде сред хора, само по задължение на училище. Занемари оценките и като цяло не учи. Казвам й да се стегне, защото догодина ще кандидатства в друго училище (след 7 клас). Тя ми отговаря, че няма да й трябва защото това й е последната година и ще се самоубие. Вече е в лятна ваканция. Повечето време си стои заключена в стаята. Даже гледа вечер да не спи, а спи през деня. Отказва да се къпе, сменя дрехи и т. Н. Искам да посетим психолог, но тя отказва. Твърди че не е насилвана, не е обиждана. Моля за насоки какво да правя? Има по-голяма сестра. С баща й не сме разведени, живеем заедно, но не си общуваме като цяло. Уточнявам тези неща, защото може да са от значение.

# 151
  • Мнения: 70
Здравейте, какво Ви е мнението за психологическата помощ към изнервени родители на незаинтересовани седмокласници? Синът ни е на 14 г. и изобщо не му пука. Компанията и момичетата са по-важни.
С големи мъки държи много добър успех, а напоследък е доволен и от 4-ка. Ходил е на уроци цяла година, учителите му дават 30-40 точки максимално и също коментират, че е небрежен. Въпреки, че държа под око това, което става с ученето, както има една поговорка "Господ дава, но в кошара не вкарва".
Вие как бихте подходили?


Здравейте и благодаря за въпроса!
Моето мнение е, че всеки възрастен, родител или не, който желае да се развива в насока по-спокойно и успешно бъдеще, се нуждае от психотерапия. Психотерапията, най-просто казано, е наука за човека и живота. За да имаме по-добър живот, за да сме по-приемащи към децата си, първо е нужно да приемем себе си, да разберем собствените си емоции и чувства. За да се случи това обаче, е нужно да се опознаем, а това може да стане само чрез помощта на психотерапия, защото 95% от информацията, която използваме, е неосъзната, и е в нашето подсъзнание. Ние работим само с 5%, които са осъзнати. Как тогава можем да разберем подбудите си, ако са неосъзнати?!?
Чрез психотерапията достигаме до информацията в подсъзнанието и така разбираме защо реагираме по определен начин, защо се чувстваме например уплашени, самотни, потиснати, гневни и т.н. Психотерапията търси и намира причините и дава решения за справяне.
Що се отнася до тийнейджъра Ви, темата е дълга, но често в тази възраст децата се променят, защото и потребностите им се променят.
Бих Ви препоръчала да се консултирате с терапевт.
Може да се свържете и с мен, ако желаете. Може да откриете контактите ми в началото /на 1-ва страница/. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 01 юли 2024, 21:09 от Рaдост

# 152
  • Мнения: 70
Здравейте! Незнам как да помогна на 12 годишната си дъщеря. Като цяло си беше свита и срамежлива. Но последната година не излиза никъде сред хора, само по задължение на училище. Занемари оценките и като цяло не учи. Казвам й да се стегне, защото догодина ще кандидатства в друго училище (след 7 клас). Тя ми отговаря, че няма да й трябва защото това й е последната година и ще се самоубие. Вече е в лятна ваканция. Повечето време си стои заключена в стаята. Даже гледа вечер да не спи, а спи през деня. Отказва да се къпе, сменя дрехи и т. Н. Искам да посетим психолог, но тя отказва. Твърди че не е насилвана, не е обиждана. Моля за насоки какво да правя? Има по-голяма сестра. С баща й не сме разведени, живеем заедно, но не си общуваме като цяло. Уточнявам тези неща, защото може да са от значение.

Здравейте!
Ситуацията, която ми описвате, изисква по-задълбочено психологическо изследване. За да ви дам насоки, е нужно първо да направим консултация. В този формат това не е възможно. Ако желаете да се свържете с мен, контактите ми са на първа страница. Ако желаете да посетите друг терапевт, направете го съвсем скоро. Не чакайте нещата да се променят сами, защото има риск да се задълбочат. На първата консултация дъщеря Ви не е нужно да присъства. Понякога само промяната в подхода на родителите може да помогне за промяна и при детето, но за тази цел е нужно да се направи консултация с психотерапевт и да се прецени...  Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 01 юли 2024, 21:13 от Рaдост

# 153
  • Whatever our souls are made of, his and mine are the same.
  • Мнения: 2 381
Здравейте. Имам нужда от насока/съвет какво да предприема, за да помогна на синът ми. Той е на 8 год, и още от малък изпитва страх. Страхът му е от чудовища/духове, като цяло несъществуващи същества. Много пъти сме говорили, водили сме го на психолог, имало е временно намаляване на страха, но проблемът продължава. Страх го е да стои САМ където и да е, независимо дали е ден или нощ, не ходи сам до тоалетна (кара ме да идвам с него, за да го пазя), не ходи сам до мивката в кухнята , докато аз съм в същата стая, но от другия край. Като излиза навън да кара колело иска да го изпратя до входната врата на блока (не на апартамента), не спи сам, дори в присъствието на по-малкият си брат не може да спи вечер, трябва и родител да има при него. Мога да изброявам още много, но мисля, че става ясно.

Нещо, което той споделя, и мисля, че може да има връзка, е че го е страх да не го изоставя. Ако отидем заедно в парка и се отдалечи от мен , изпада в паника ако не ме открие, и започва да ми крещи и плаче, че го е било страх, че се е изгубил и аз съм си тръгнала. Такива ситуации също има в много вариации. Сънува все по-често, че го оставям , че се връща при мен, а мен ме няма, също , че баща му не го взима от училище и т.н.

Не си спомням аз да съм му давала поводи да мисли, че ще го изоставя някъде. Уверявам го всеки път, че само си е внушил, че ще го оставя, а просто не ме е видял. Уверявам го, че той ми е най-важното нещо и никога няма да го изоставя, но това не помага. Той разчита да сме кажи-речи на 1 метър разстояние един от друг. И ако той е на дивана , а аз отида на терасата да простирам дрехи, той веднага идва, без да казва нищо, и се настанява на земята.  Не съм го оставяла без негово желание у някоя баба. Ходил е на детска ясла, там адаптацията мисля, че мина нормално, първата седмица поплакваше сутрин като го оставяхме , но след това не е имал проблем. В училище, когато има тържество иска аз да съм възможно най-близко до класа му, но тъй като има много хора и пак ме изгубва от поглед, започват скандали/паника. Когато ходи на училище в обикновените дни, иска да се увери, че няма да е първия пристигнал в клас, и се уговаряме доста на двора, докато не види някой съученик. Щом има съученици, няма проблем, и ме оставя. Веднъж, когато учителката ми обади от училище, че го боли зъб и го изпратила до мед.сестра, той не е отишъл, защото е бил сам и е мислел, че ще се изгуби.....

Много ще съм благодарна на отговор от Вас.

Последна редакция: вт, 02 юли 2024, 13:11 от ♥ LoVeLy Wife ♥

# 154
  • Мнения: 291
Здравейте,имам момченце на 4 година и 8 месеца. Започна да ходи на градина на 2 години и 6 месеца,адаптацията беше трудна  и с много плач. Градината беше по Монтесори и на 3 години беше преместен в по-голямата група и там беше много трудна адаптацията и след отказа на учителите да го адаптират го отписах и го записах на друго място. По това време започна и проблем с ходенето по-голяма нужда.Отказва да ходи и може да се стиска с дни. Адаптацията в новата градина също беше трудна и драматична за него. Над година и половина борим проблема с ходенето до тоалетна и няма решение. Също така той предпочита да общува с възрастни и игнорира децата в градината. Бих се радвала да чуя вашето мнение и за двата проблема.
Благодаря

# 155
  • Мнения: 120
Здравейте Д-р Георгиева ! Пиша отново с молба за съвет! Ако е нужно дори ,ще си запазим час при Вас ,просто да поговорим ! Наскоро Ви бях писала за нощните терори на сина си,( на 2.4г) , заради които го спрях от частна полудневна ясла . Просто ми стана тъжно и се обвинявах ,че го тормозя. Видях го на няколко пъти в парковете как се страхуваше от плачещи деца и идваше при мен да го гушна (явно ,се е наплашил от адаптацията на другите деца ,които плакаха в яслата) . Плаках с него на всеки кошмар и реших ,че си измъчвам насила детето ,за това го спрях. Не мога да кажа ,че кошмарите му спряха ,по-скоро леко се разредиха . Тъй като мястото е частно и доста деца чакат на опашка - неговото място беше заето още на следващия ден . Сега обаче се питам дали постъпихме правилно, мисля си дали ,ако не бяхме постоянни (всеки ден в продължение на месец- два) той щеше да свикне и да се приспособи там . Вчера ми се обадиха от яслата , че отново се освобождава място и ако искам ,да го запиша пак и да продължим ,но исках преди това съвет от Вас . Как да постъпим? Имам възможност да си го гледам вкъщи ,но добре ли е това за него? Искаме най доброто за детето си. Нямаме чести социални контакти,освен пазаруването ,комшиите,възрастни хора и рядко някой парк (тъй като живеем в малко селце)  ,нямаме и чести срещи особено с дечица на неговата възраст - 2-3 годинки. Вие като психолог ,какво бихте ме посъветвали? Дали може ,ако го пуснем пак ,това да му навреди по някакъв начин? Да го травмира или нещо? Да го стресира още повече ? Защото както споменах ,започна да се страхува от малки дечица след като почна там . Или напротив - ще прескочи периода ,ще отмине ,ще стане сигурен в себе си и плюсовете ще са повече от минусите ? Държа да отбележа ,че яслата е полудневна ,оставяме децата сутрин и ги взимаме в 1ч , тоест аз пак ще имам време да прекарвам с него . Моля Ви за съвет! Предварително благодаря!♥🙏

# 156
  • Мнения: X
Здравейте, какво Ви е мнението за психологическата помощ към изнервени родители на незаинтересовани седмокласници? Синът ни е на 14 г. и изобщо не му пука. Компанията и момичетата са по-важни.
С големи мъки държи много добър успех, а напоследък е доволен и от 4-ка. Ходил е на уроци цяла година, учителите му дават 30-40 точки максимално и също коментират, че е небрежен. Въпреки, че държа под око това, което става с ученето, както има една поговорка "Господ дава, но в кошара не вкарва".
Вие как бихте подходили?


Здравейте и благодаря за въпроса!
Моето мнение е, че всеки възрастен, родител или не, който желае да се развива в насока по-спокойно и успешно бъдеще, се нуждае от психотерапия. Психотерапията, най-просто казано, е наука за човека и живота. За да имаме по-добър живот, за да сме по-приемащи към децата си, първо е нужно да приемем себе си, да разберем собствените си емоции и чувства. За да се случи това обаче, е нужно да се опознаем, а това може да стане само чрез помощта на психотерапия, защото 95% от информацията, която използваме, е неосъзната, и е в нашето подсъзнание. Ние работим само с 5%, които са осъзнати. Как тогава можем да разберем подбудите си, ако са неосъзнати?!?
Чрез психотерапията достигаме до информацията в подсъзнанието и така разбираме защо реагираме по определен начин, защо се чувстваме например уплашени, самотни, потиснати, гневни и т.н. Психотерапията търси и намира причините и дава решения за справяне.
Що се отнася до тийнейджъра Ви, темата е дълга, но често в тази възраст децата се променят, защото и потребностите им се променят.
Бих Ви препоръчала да се консултирате с терапевт.
Може да се свържете и с мен, ако желаете. Може да откриете контактите ми в началото /на 1-ва страница/. Поздрави и успех!
Вижте, по образование съм психолог, завършил с отлична диплома. Тинейджърът ходи при психолог, защото съветите й му харесват и твърди, че получава това, от което има нужда. На матурите резултатът е слаб, за което не е загрижен. Ще работи по математика през лятото, колкото и да не му харесва, защото няма нужда 4-ката да става 2-ка. Усещането ни вкъщи е, че е див и ако се чака да се промени по свое желание, ще последва провал. Въпросът е до колко родителите могат да повлияят, защото може би не зависи от нас?

Общи условия

Активация на акаунт