Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 69 180
  • 346
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 305
Здравейте,
Въпросът ми е следният: Защо се получава така, че при положение, че се опитвам да възпитавам детето си с дисциплина, то не ме има за авторитет и се смее на забележките ми, даже и когато съм доста ядосана, зависи от извършената от него пакост? Това не го прави с никой друг член от семейството. Съпругът ми смята, че околните (баби и дядовци) объркват възпитанието му и то не знае кого да слуша, често се караме за това, защото той смята даже, че го настройват против нас, дори собственият му баща, при което аз се ядосвам, че мисли така, детето е прекалено малко и дори не разбира още и елементарни думи, камо ли да бъде настроено... Но не само за мен е очевидно, че детето прави беля, аз правя забележка, то я повтаря (белята), аз се ядосам, то почва да се смее, запомня какво му е забранено в случая и започва системно да го прави, докато не си намери друго занимание с времето и липсва авторитет на майката в семейството. Дали това ще е трайно и как да покажем на детето, че родителят трябва да се уважава?

Здравейте!
Трудно ми е да отговоря на въпроса ви. Има много липсваща информация, годините на детето, имате ли друго дете, заедно ли живеете с бабата и дядото? Те как се отнасят към вас? Как точно поставяте границите и т.н. За да ви дам точен и професионален отговор, трябва да направим лична консултация, защото всякакво мнение от моя страна ще бъде в сферата на предположенията, което не бих направила, защото ще е непрофесионално.
Поздрави!
На две, навършени наскоро. Отделно живеем от баби и дядовци. Отношенията ни са чудесни, но някои членове на семейството също подценяват авторитета ни и се повлиява на режима на детето (игри до късно, превъзбуда, която после води до истерии). Детето е в бебешкия пубертет и е изключително нервно, емоционално, настоятелно.
Не всички отдават значение на границите, които поставяме, но и ние сме до голяма степен деликатни.
Проблем имаме и с храненето, постоянно търси храна, но много често не яде каквото му се дава, отказва, плюе или хвърля на земята. Но ако не нацелим какво иска, изпада в истерия. Примерно вчера за следобедна закуска давам кисело мляко, той отказва, става от масата, отива до едно шкафче, където понякога държа сладки неща за мен и мъжът ми или кафе и започва истерично да крещи ам-ам (това му е основна дума в краткия речник), там няма нищо, но той не разбира и изпада в пълна истерия, след която се успокои много трудно - наложи се да го изведа в близкия парк. Това е защото околните го научиха да яде сладко и то си търси. Мъжът ми май ще се окаже прав, смятайки, че всичките проблеми идват от огромните разлики в дисциплината, с които детето се сблъсква, тоест аз съм строга и държа на графика, реда, дисциплината, а с другите е пълен хаос, дават лакомства, заиграват се до забрава и т.н. Заради това разредих контакти между детето ми и родителите ми, но още си е глезен и своенравен. И аз се изнервям често, избухвам, напрягам и мъжа ми и взеха пак да ни куцат отношенията, понякога имам чувството, че лошият период на детето ще ни раздели.
Имаме и дъщеричка на 8м. но това  не влияе на поведението на сина ни, тъй като я обича и й се радва.

Аз като НЕ-специалист ще си позволя да отговоря. Абсолютно е важно близките Ви да зачитат вашите правила и граници. Там е първата грешка. Те не зачитат вашият авторитет, а вие очаквате едно двегодишно да го прави? Нормално е едно малко дете, което все още изпитва границите, формира си разбиранията за добро/лошо, зло/добро да е объркано.
Един ти казва “тази вафла е лоша”, а друг “тази вафла в супер добра”, то как да разбере кое е правилно, като и двете идват от близък възрастен? Аз ако бях на вас щях да говоря сериозно с моите родители и да прекъсна контакта им с детето ако не са готови да гледат в една посока с мен относно възпитанието на детето. Колкото и крайно да е. Когато навлезе в истерия бъдете деликатни, говорете с него. Но иначе поне за мен когато налагате правила те трябва да се налагат със спокоен и мек, НО категоричен тон.
Отделно подозирам, че  пред другите с тръшкане и истерии постига желаното и това го кара да го прави и пред вас. Просто основата(средата)не Ви е ОК, няма как детето да не е объркано.
Но е и период, през който се преминава. Търпение и говорете с родителите, иначе не виждам смисъл да правите каквото и да е, ако те ще са “на въпреки”. Само ще се обърка повече детето,  “защо мама ме наказва, а баба ме гушка като правя това действие?!” За едно двегодишно мозъче това е трудно за асимилиране.

# 346
  • Мнения: 157
Скрит текст:
Здравейте,
Въпросът ми е следният: Защо се получава така, че при положение, че се опитвам да възпитавам детето си с дисциплина, то не ме има за авторитет и се смее на забележките ми, даже и когато съм доста ядосана, зависи от извършената от него пакост? Това не го прави с никой друг член от семейството. Съпругът ми смята, че околните (баби и дядовци) объркват възпитанието му и то не знае кого да слуша, често се караме за това, защото той смята даже, че го настройват против нас, дори собственият му баща, при което аз се ядосвам, че мисли така, детето е прекалено малко и дори не разбира още и елементарни думи, камо ли да бъде настроено... Но не само за мен е очевидно, че детето прави беля, аз правя забележка, то я повтаря (белята), аз се ядосам, то почва да се смее, запомня какво му е забранено в случая и започва системно да го прави, докато не си намери друго занимание с времето и липсва авторитет на майката в семейството. Дали това ще е трайно и как да покажем на детето, че родителят трябва да се уважава?

Здравейте!
Трудно ми е да отговоря на въпроса ви. Има много липсваща информация, годините на детето, имате ли друго дете, заедно ли живеете с бабата и дядото? Те как се отнасят към вас? Как точно поставяте границите и т.н. За да ви дам точен и професионален отговор, трябва да направим лична консултация, защото всякакво мнение от моя страна ще бъде в сферата на предположенията, което не бих направила, защото ще е непрофесионално.
Поздрави!
На две, навършени наскоро. Отделно живеем от баби и дядовци. Отношенията ни са чудесни, но някои членове на семейството също подценяват авторитета ни и се повлиява на режима на детето (игри до късно, превъзбуда, която после води до истерии). Детето е в бебешкия пубертет и е изключително нервно, емоционално, настоятелно.
Не всички отдават значение на границите, които поставяме, но и ние сме до голяма степен деликатни.
Проблем имаме и с храненето, постоянно търси храна, но много често не яде каквото му се дава, отказва, плюе или хвърля на земята. Но ако не нацелим какво иска, изпада в истерия. Примерно вчера за следобедна закуска давам кисело мляко, той отказва, става от масата, отива до едно шкафче, където понякога държа сладки неща за мен и мъжът ми или кафе и започва истерично да крещи ам-ам (това му е основна дума в краткия речник), там няма нищо, но той не разбира и изпада в пълна истерия, след която се успокои много трудно - наложи се да го изведа в близкия парк. Това е защото околните го научиха да яде сладко и то си търси. Мъжът ми май ще се окаже прав, смятайки, че всичките проблеми идват от огромните разлики в дисциплината, с които детето се сблъсква, тоест аз съм строга и държа на графика, реда, дисциплината, а с другите е пълен хаос, дават лакомства, заиграват се до забрава и т.н. Заради това разредих контакти между детето ми и родителите ми, но още си е глезен и своенравен. И аз се изнервям често, избухвам, напрягам и мъжа ми и взеха пак да ни куцат отношенията, понякога имам чувството, че лошият период на детето ще ни раздели.
Имаме и дъщеричка на 8м. но това  не влияе на поведението на сина ни, тъй като я обича и й се радва.

Аз като НЕ-специалист ще си позволя да отговоря. Абсолютно е важно близките Ви да зачитат вашите правила и граници. Там е първата грешка. Те не зачитат вашият авторитет, а вие очаквате едно двегодишно да го прави? Нормално е едно малко дете, което все още изпитва границите, формира си разбиранията за добро/лошо, зло/добро да е объркано.
Един ти казва “тази вафла е лоша”, а друг “тази вафла в супер добра”, то как да разбере кое е правилно, като и двете идват от близък възрастен? Аз ако бях на вас щях да говоря сериозно с моите родители и да прекъсна контакта им с детето ако не са готови да гледат в една посока с мен относно възпитанието на детето. Колкото и крайно да е. Когато навлезе в истерия бъдете деликатни, говорете с него. Но иначе поне за мен когато налагате правила те трябва да се налагат със спокоен и мек, НО категоричен тон.
Отделно подозирам, че  пред другите с тръшкане и истерии постига желаното и това го кара да го прави и пред вас. Просто основата(средата)не Ви е ОК, няма как детето да не е объркано.
Но е и период, през който се преминава. Търпение и говорете с родителите, иначе не виждам смисъл да правите каквото и да е, ако те ще са “на въпреки”. Само ще се обърка повече детето,  “защо мама ме наказва, а баба ме гушка като правя това действие?!” За едно двегодишно мозъче това е трудно за асимилиране.


Здравейте!
Да, на тази възраст (2 г.) е напълно нормално децата да тестват границите – смехът и повторението на забраненото са просто начин да проверят реакцията Ви.
Що се отнася до близките – нямаме право да лишаваме детето от срещи с бабите и дядовците само заради различния им стил. Можете да говорите с тях за правилата, но е добре да знаете, че няма как да им ги наложите напълно. Те вероятно ще си позволяват повече, особено когато Ви няма.
Най-важното е, че детето учи основно от Вас като родители. Ако поставяте ясни граници и сте последователни, то ще свикне да ги спазва. Възможно е при баба и дядо да се държи различно и да опитва да ги манипулира, но това не означава, че ще успее да направи същото и с Вас, освен ако не го допуснете.
Добре е у дома да няма храни или предмети, които не искате да използва – така избягвате конфликти и детето получава по-ясна рамка.
Най-важното е постоянството от Ваша страна – ако сте спокойни, твърди и последователни, детето ще знае какво да очаква и ще Ви уважава като авторитети. Винаги ще има хора, които ще му позволяват повече, но това не значи да го изолирате. По-важното е да го научите как да се справя в различните ситуации и с различните хора. Ако Вие можете да сте авторитети пред себе си, детето ще го усеща и ще Ви приема за авторитети. Помнете, че всичко идва от нас, родителите.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пт, 03 окт 2025, 14:06 от Рaдост

Общи условия

Активация на акаунт