Когато психологът нанесе повече вреди, отколкото да помогне

Не знам дали има наистина самопровъзгласили се за психолози след някой курс от десетина часа преразказ на съмнителна книга за самопомощ. Но наистина би трябвало да има регулация, както има за лекарите.
В Германия психотерапевтите са към системата на здравеопазването, съответно подготовката им е много сериозна. Финансирането е от здравната каса, като докладите минават през одит, преди да ги одобрят и да платят на терапевта.
Само че здравните осигуровки в Германия са много високи и съответно може да се покриват и такива прегледи.
А самите психотерапевти там са психиатри - лекари или психолози, като и едните, и другите са специализирали психотерапия. И двата вида се финансират от касата.
Разбира се, има и психотерапевти на свободна практика, но самата терапия е много скъпа и малко хора биха искали и могли да си я позволят.
Ако докараме здравеопазването до там, да има психотерапия по здравна каса и в България, както отиваме на невролог или гинеколог, тогава ще има и контрол, макар че 100% щастие няма как да се гарантира.

На кратко ще си изкажа мнението за масовите психолози, които са се навъдили напоследък, както и за клиентите им по подразбиране.
Имам много близка приятелка, която дълги години беше безкрайно нещастна в любовта по причина, че избираше най-големите цървули и си внушаваше, че като в романтичните комедии ще успее да ги превърне в лачени обувки. Естествено, нито един път не успя. Аз постоянно й казвах, че проблемите й идват не от друго, а от това, че тя не оценява реално човека срещу себе си, а изгражда някакъв негов измислян образ и после се разочарова, че той не влиза в нейния калъп. Тя дали ме разбираше какво й казвам не знам. В крайна сметка изпадна в някакви депресии и започна да ходи при някаква психоложка. "Терапията" й продължи повече от 2 години и половина по 2 пъти в седмицата, като повече от 8 месеца се обсъждаше факта, че майката на приятелката ми направила спонтанен аборт преди да я роди и го изживяла тежко, което довело до непълноценни отношения между нея и родителите й🤔🤔🤔 И тъй един ден ме вика приятелка ми да се видим и започва да ми разказва колко тежка е била терапията снощи, как е плакала по време на целия сеанс и после цяла нощ вкъщи. Попитах я какво толкова е станало, а тя ми каза, че психоложката й казала, че има проблем с общуването. Попитах я какво означава това и тя ми отговори, че значело, че когато се запознава с някой не е способна да оцени качествата му и да прецени какъв тип отношения иска с дадения човек и от там й идват любовните мъки...
Замълчах си. Не, че преди 2 години и половина не й го бях казала безплатно, ама коя съм аз пред великата шарлатанка...
Не отричам, че има наистина добри психолози, от които наистина обществото има нужда, но то е жив късмет да ги намериш из между лаладжиите

Реално, с толкова много психологични видеа и книги, човек може и сам да си направи някои изводи.

На мен лично много ме отпускаше разговорът с психоложката, която харесвам.

Направо ако бях сдухана, от нейните сесии излизах нов човек.

Освен това прави групови терапии, и това също ми беше голяма помощ - като срещнеш хора с твоите проблеми, които реално разбират какво ти е, просто прави всичко по-леко.

П.П.
По мои наблюдения най-добрите психолози сами са изстрадали нещата, които лекуват.
И затова като цяло са решили да станат терапевти.

гейм оувър. това е всичко в три реда. заменяме груповите терапии с разговори с приятели /свестни и истински приятели/ и готово

не е толкова лесно

Ами нищо не е готово. Има хора с различни фобии, хора с различни психични разтройства, с проблеми с хормоните, които предизвикват промяна в характера. Хора с травмиращи спомени или преживявани. Няма как приятелите да им помогнат. Тук помага комбинация от лекарства и разговори със специалист.
Не знам обаче реално разговорите с психолог до какъв резултат водят. Все по филмите или телевизията или по форумите гледам, че казват - много ми помага. Тоест, сега, работят по въпроса. Ама един да е казал - реши ми проблема не съм чула. Сигурно има, просто аз не ги знам. И разбира се всичко все е един дълъг процес, който няма край. Чудя се някои неща дали изобщо са лечими или оставят траен белег и дотам.

говорим за нормални проблеми от живота - самота; неудовлетвореност; любовна мъка - проблеми от типа които трябва сам да избуташ

Зависи и проблемите от какво естество са. С помощта на правилната за нас психоложка и учителката, която се съгласи да следва указанията й моето 5г. тогава дете започна да се отпуска с другите деца в групата, да играе и общува с тях. А преди това беше винаги само и изолирано в т. ч. и обиждано. Това няма как да се реши като проблем с разговор с приятели. Другата учителка ми се сопна, че само си било виновно, защото говорело и се държало като възрастен и децата не го разбирали и затова го отхвърляли. Без изобщо да прояви желание да му помогне да се приобщи.

Но имам и лош пример за работа с психолог. По настояване на роднина се срещнах с психолог в група с други хора. Не помня какъв беше поводът, но отидох само веднъж, а след това получих обаждане от нея, че еди кой си от групата бил подходящ за мен и аз за него, щяла съм да му подействам добре и му дала телефона ми. Доверих й се защото нали уж е специалист и се срещнах веднъж с него. Оказах се на среща със секс маниак, който после дълго време ме тероризираше по телефона, дори и когато му казах че имам сериозна връзка и няма никакъв шанс да се срещнем отново. Каза, че ми се е разминало само защото съм изглеждала много невинна и чиста и затова искал да получи съгласието ми. Беше и леко психопат според мен, защото ми заяви, че се среща и с една леля, която го глезела, но искал и млада приятелка. Ето пример как психолог може да бъде откровено вреден.

Това последното е ужасяващо.

Оф, с такива приятели като N.Zl не ти трябват врагове...
Това дори не е приятел, а токсичен човек, дето ти обяснява, че имаш тоя и тоя проблем (ама как така не разбираш! - и повтарят), после злорадстват, че като не си ги слушал си пострадал. Много са ти светили на терапията, че да обобщават какво се приказвало осем месеца. Плакането на терапия също е добър, повратен момент/ както и изплакването на нещо по принцип.
Учителката на Рори72 и тя от същата токсична кръвна група.

За сравнение, 6 години една наша приятелка се въртеше в омагьосан кръг, изслушвахме познатата история стотици пъти, казвахме какво мислим стотици пъти, терапевта също. Чак накрая взе да прави прогрес. Но мисълта ми през целия процес беше, явно не се справя, но ще съм до нея каквото и да става, колкото и време да отнеме.

Аз съм твърдо ЗА да регулираме психолозите и психотерапевтите по добрия пример, описан по-нагоре от потребителката Uncommon.
Но тогава възниква въпросът какво правим с всички останали, които взимат не малко пари, и също могат сериозно да навредят физически и психически на човек. Йога, рейки, ТЕС, НЛП, всякакви енергийни практики, акупунктура, различните видове масажи - с какво образование би трябвало да са хората, които "преподават" или предлагат услугата? А с какво са реално?
Дори да се поставят сериозни образователни изисквания към психолозите и психотерапевтите, неспособните да ги покрият просто ще се прекръстят с някаква модерна думичка, и ще продължат да "практикуват". Отговорността за добруването ни в крайна сметка винаги е лична.

N.zl, не е трябвало да си замъчиш.

След повече от 10 години, които съм подлагала рамо и съм бърсала сълзи, докато слушам самосъжалителни викове "Защооооо?" и съм се опитвала да дам странично мнение (което не се чува), защо да се разправям повече. Приятелката ми си работи, изкарва си пари, щом се чувства добре да си ги дава на тази жена, нейна воля. Помощ не можеш да дадеш ако не ти я искат и не те разбират.

N.zl, много е лесно да кажеш, че някой е шарлатанин.
Коментарът ми е повърхностен, защото случката не е лична, а преразказана,
(затова се въздържаха да взема отношение и по преразказа за разсиновеното дете.) но нали се отчита, че човек понякога не е готов да чуе думите. Чува но не преработва чутото.
Дори да ви се струва, че сте дала същия безплатен съвет, ситуацията вероятно не е точно такава, защото работа на приятелката ви с тази терапевтка й е помогнала да чуе думите да осмисли съдържание.
Което разбира се е съвсем различно от това да ги вземе предвид и да започне да го прилага.
Затова работа е дълга и индивидуална, обикновено.
Случили са се много процеси за тези сеанси.

Приятелите определено не мога да ги категоризирам като хора с подобни на моите проблеми.
Повечето не са били в положение "семейство с алкохолик"  например.
На групова терапия се събираш с хора, които наистина имат подобни ситуации.
Иначе честно казано никога не съм се чувствала особено разбрана от приятелите си, да не говорим, че ме е срам да споделям какво всъщност ми е, че съм пила лекарства за тежка депресия и какво е било семейството ми.

Ходиш на психолог за сравнително дълбоки травми, а не когато ти е малко кофти от някаква ежедневна история.