ДЕКЕМВРИЙската дружинка ще празнува скоро първата годинка! 🥳🎂 -- тема 6

Ох отминалите дни. А как ми липсват месеците в които са ти под сърцето!

Обзема ни носталгия по отминалите дни, но за жалост те няма да се върнат. Липсва ми да съм бременна, липсва ми новороденото, липсва ми гушкането по цял ден, сега пак се гуши, но не мога да хвана из стаите, постоянно е в движение.
Вчера падна от леглото по глава, но по-лошото е, че си удари главата в крака на стола(тип президентски с 5колела), цял ден бях притеснена, да не е станало нещо сериозно. Няма ден без беля! Ще ми липсва и това време след някой друг месец! Ех.... растат като гъбки!

Аз пък съм с други усещания. Въобще няма да ми липсва тумбето, нито усещанията. Лишаването от доста неща, кръвното, отоците и т.н. Някои от нас преживяха тежки неща и се съмнявам някой да иска пак да му се случат. Тези безсънни нощи за мен за ужасни, писъците от тези зъби, това че не знам какво го боли точно, това хич няма да ми липсва.Искам да е голям, да ходи, да разбира, да говори и т.н.За мен е трудна тази част с новороденото и като и нямаш кой за 5 мин.да те отмени си е изтощаващо. Обичам най-много да го гушкал, като стане от сън. Тогава е най-сладък и невинен, после се превръща в диване, имаме всеки ден синка, днес разби пак устата. Всеки ден пада, да минават дните и да става осъзната личност.

То..аз тумбето още си го нося, ама е празно 🤭 Него няма как да го забравя 🤭

Като премине този период и поотрасне малко, някак се забравя трудното и се сещаш колко мъничко и сладичко е било, как в тия тежките моменти си научила много неща, си израстнала като майка, но и като човек. Наслаждавайте сега, ако трябва оставете непочистено и несготвено, но го гледайте как се смее, как играе, гушкайте ти, те са дар децата и са тук да ни учат на любов и смисъл. Знам колко се изнемогва в някакви моменти, ама аз си казвам майната му на хилядите задачи, когато и както мога, сега съм тук с децата. ❤️

Влади, предполагам, че разликата в усещанията идва от разликата в забременяването, износването, раждането и отглеждането. Чувала съм тези думи, че се забравя еди си кое и се помни еди си кое е. Емиии не е така. Помня всяка инжекция в корема си, всяка пункция (над 10 са), пълните упойки, лекарите, сестрите, операционните зали. Помня високото кръвно, страхът в лекуващите лекари, отчаянието от неуспешните ми 4 трансфера на ембриони. Помня ужасяващото и болезнено раждане, болката след това и т.н. Не ми се влиза в повече детайли. Разбирам за какво говориш но аз се чувствам по друг начин.
Не съм забравила коликите, кърменето, което продължи 20 дни, ох..как да е. Важното е, че сме майки! Израстването, виж с това съм съгласна. Случва се! Брутално търпение, за което неподозирах, че притежавам. Детето учи на много неща но най-вече учи на търпение.

Мен бременността не ми липсва. До някъде доводите ми са като на Ваня, заради първата загуба и страха втория път всичко наред ли ще е.
Но всичко друго Боже умирам да го изживея пак с него ( въпреки че второ дете няма да имам) Не ми пука от изтощението, от неспането, от коликите от нищо. Дори и сега като го мъчат зъбите и го гушна и се успокой и си мисля колко е хубаво, че има нужда от мен и дя усетя това, че се чувства сигурен с мен. Иска ми се да е малкото ми човече за което съм целия свят. Радвам се на моментите и сега, че е интересен,че ме разбира, но всичко минава толкова бързо
Алтайче това за корема супер много ме разсмя🤣 С теб съм!

И на мен няма да ми липсва бременноста , но тези преживявания и страхът от загубата , високото кръвно , за 8м 6 пъти влизане в болница не ми спира мисълта за второ дете. Беше трудно , гадно и страшно. Едва на двадесет и една  се прибираш сама родила , но без бебе ! То те чака в неотологията , а ти можеш само да се молиш , нито да го прегърнеш или пък пипнеш. Прибираш се сама и идват познати да питат къде е бебето? "да ВИ видят". Болката и тъгата по време на бременността ми беше огромна , но резултата е до мен , живо и здраво детенце си имам , което ми се усмихва всеки ден, прегръща и гушка. Определено близките 5години не мисля за второ , нооо не го и изключвам.
Как сте с режима? По колко пъти на ден се храните? Имали отказали АМ?
При нас е следното 8:00 става /8:30 закуска (макарони , кускус , филийка с пастет , попара , каша с бисквити , юуфка , яйца и т.н ) 12:00 супа/12:30 сън до 2:30/3 макс ако спи я вдигам 3:30 плодово пюре , плод ,кисело мляко със плодове , кекс с чай , панкек , палачинка  , грис със малко ,  кисел и т.н (давам примери от които нали си избирам предимно се въртим около тези неща)  18:00ляга до 18:30/40 .
20:30 вечеря предимно каквото ние ядем и правя АМ 210мл намали от 300.
Аз я къпя предимно сутрин по удобно ми .

И мен ме беше страх заради това и всеки две седмици бях на изследвания, литри кръв дадох, какви ли не хапове изпих, но на мен ми липсва корема и да я усещам. Липсва ми и да заспива отгоре ми и така да си стоим час поне.

Става 7:50, 8:15, към 9 яде- попара, кускус, овесени ядки, кис. мляко с бисквити и плод. Около 10:30, 11 без нещо заспива. Спи час и 30 някъде. Към 12 ако не е станала я будя, ходим за кухнята. 12:30-13:10 обядва. После 15, 15:30 пак спи за около 30-40 мин. 16:30-16:50 яде сз- десерта от кухнята, но понякога правя аз с кис. мляко и плод. 19, 19:30 яде вечеря- супата от кухнята. 20:30, към 21 заспива. Буди се 4,5,6, към 7 зависи много за АМ, пие 180 с 6 л, като някой път пие 140-150 мл само. Заспива си след това.

Става около 7ч, закусва в 8, заспива към 10 до 11-11.30, обядва 12-12.15, заспива към 14-14.30 до към 16, като стане хапва СЗ, към 18.30 вечеря супя, 20 ч млякото (200мл) и заспива, буди се 1 път да яде през ноща,  попринцип към 5-6, напоследък 2-3-4, не знам какво стана.
Мисля че сме далеч ние от отказване на АМ.

На мен ми липсва бременността. Имах супер лека и безпроблемна бременност с изключение на последните 2 месеца, когато вече ми тежеше адски много. Като цяло не мога да се оплача. Липсва ми, защото знам, че повече няма да се видя бременна. Благодаря на Господ, че така ми беше отредено две наведнъж, иначе 100 процента щяхме да си останем с едно. Едва ли щях да се навия за второ, че не сме вече първа младост.
За сметка на бременността, всеки един ден от раждането насам е пълно приключение. Не искам и да се сещам за коликите, непрестанния плач, който между другото продължава и до ден днешен. Нпараво се чудя откъде я вадя тая супер сила всеки ден с това перманентно недоспиване. Аз сигурно съм единствената от вас, която спи по 3-4 часа и то разпокъсан сън, защото близнаците се будят нощем по различно време.  Иначе режима през деня със спането и храната успях да го уеднкавя, обаче нощите са тежки. Постоянно будене, мляко по 2 пъти.
Уж са на кухня и си мислих, че вече се засищат повече, обаче явно са гладни или е навик това мляко....и аз не знам.

Аз и друг път съм писала , че страшно ми липсва бремеността. Даже си мисля дали да не направим втори трансфер ( имаме два замразени ембриона) другата година февруари примерно. Диетите , буламачите за по добри яйцеклетки и сперматозоиди, инжекциите , пункцията почти не ги помня , все едно са били преди мнооого години. Но сега , особенно в това време си помня корема , чувството да ми тежи, приготовленията за малкия. Като изключим повръщането, неяденето до 5м и бъбречната криза изкарах една приятна, безпроблемна бременност. Коликите не бяха болка за умиране , но регресията в 4м , грешния режим , сега пък това прохождане , рев , истерии побъркват ме. Почти съм сигурна , че когато поотрасне малкия и си спечеля отново частично свободата , няма да се навия за второ. Тъкмо да се върна на работа , да поработя една, две , три години и пак да се върна към колики и памперси , не мерси. Но пък винаги ще ми остане чувството , че мога да съм майка на две деца, да прекарам две бременности. Само не знам как ще оцелея първите две-три години. Искам да приключа със семейното планиране и да продължа наред , без да мисля повече за деца. Може пък изобщо да не ми е писано , може тези ембриони да не се захванат , аз не бих правила инвитро за второ дете , може и да си остана с едничко.
Малкия е на една дрямка вече.Спи веднъж за час и половина, всичко над час и 40мин означава будене по 100пъти вечерта  При нас нощно събуждане= грешен режим през деня. Но пък сега изобщо не мога да си организирам деня , изобщо не знам кога трябва да яде , ето днес пропусна вечерята. Много късно давам с.з , обяда и той е късен , трябва да се организирам , но не знам как.

Ваня, честит имен ден на Матей, целувки и прегръдки ♥️

Аз не смея да говоря за режим, защото почва да го променя. 2-3вечери заспива след 22.30, а преди това заспиваше в 21/21.30. Става съответно към 9 и 30. Единствиното сигурно е,че яде веднага след ставане. Обедният сън е около 11.30 до 14.  После има още 1 дремка към 16и30.
Събуждането вечер е поне по 2-3пъти, независимо дали е спала много, малко или както трябва през деня.

Моята бамбина тази седмица се опитва да мине на една дрямка и ѝ се получава добре. Аз мислех, че не е готова и не даваше никакви индикации да е. Но от понеделник просто започна да се събужда между 8 и 9ч, съответно в 10:30-11 няма как да заспи за дрямка, понеже е много бодра още, затова изчаквам да обядва около 12:30-13ч, след което ляга до към 15ч. След дрямката спокойно си изкарва до 20-20:30ч за нощен сън.
Вече стои без опора права за по 10-15 секунди, но се страхува да направи крачка, направо се вцепенява като ѝ пусна ръчичката, но може би скоро ще се престраши.
За протокола - след 10 дни става на годинка.