Разочаровах приятелка с подаръка си

Кумувах на една сватба и кумът (не бяхме двойка) надделя, че не трябва да даваме пари, а подаръкът да е нещо за спомен. Еми накрая семейството цял ден броя пари и казаха, че ще им стигне за покриване на сватбата и им е останало за мечтаната екскурзия в Щатите. Нашият подарък го продадоха, за което се радвам, защото са си финансирали мечтата.

Ако подарявам пари, гледам да са различна валута /ако е млад човек/. Голямо удоволствие ми е да ги избирам. Гледам да са новички. Канадски долари, британски лири и швейцарски франкове. Първите две валути  са полимерни, третите са много красиви Да свикват с различните валути. И много често ми се обаждат след това, да ме попитат как съм се сетила. Били са им интересни и си ги пазят Сладури...
Искам да кажа, че дори и подарени пари, могат да се превърнат в интересен подарък /особено на завършващи/.
Миналата година завършваше дете на моя приятелка/колежка. Познавам момичето от дете. Не можех да присъствам на бала по лични причини. Знаех, че е под треска за кандидатстване в чужбина, още имаше матури и нямаше окончателен прием. Видях я точно след бала. Подарих моето скромно подаръче. Намерих от сайтовете етикет за куфар в пастелен цвят. Пожелах и с да получи желания прием и това е моят принос за отпътуването към университета.  Детето скачаше от радост. Е, с него замина.
Както казваше баща ми, не се иска много, нещо малко и лично за човека, но да знае че е специално за него избрано.
Потребителката пуснала темата просто да забрави този случай сега. В удобен за нея момент, да предложи спирането на тази традиция. Явно не е тяхната.

На мен ми допада модерният вариант на даването на пари в картичка - ваучер. Понякога просто нямам време или идея да мисля подарък по задължение и ваучер ми е перфектното решение. Например за някоя марка/ мол/ книжарница, която знам, че се харесва. Така човекът си избира нещо според неговите предпочитания и е доволен и щастлив. Хубавото е, че е универсален подарък за всякакви хора и поводи. Аз съм получавала подарък-ваучер за любима книжарница от една практика, като подарък за довиждане за помощта и добре свършената работа, и като видя книгата, която си взех с ваучера, винаги знам и се сещам, че е от екипа едикъде си.

Иначе, съм вземала за подарък и неща от ДМ, харесвали са се, или поне имам явно възпитани хора около себе си, които не са проявявали грубост. Ако някой ми върне подарък или се изкаже пред мен колко бил грозен, няма да види повече нищо от мен при това грубо отношение.

Аз съм си решила много добре проблема с пътуващите приятели и роднини, които държат да ми купят нещо от ваканцията си.
Една година заявих че вече колекционирам ключодържатели, и искам това да ми носят. Ако искат и няколко може да ми купят, няма проблем Интересното е че ми харесват и най- вече са лесни за съхранение.
С най- близките приятелки си имаме различни традиции, според това какви са нещата, които ни вълнуват взаимно. Така аз подарявам и получавам подарък, които наистина се харесва.

Подаряването на подаръци е едно от нещата, които най-много ме натоварват психически. Ама дали ще го хареса, ама дали ще го ползва, ама достатъчно скъпо ли е. Аз имам един вкус и се радвам на едни неща, другите хора имат съвсем различен вкус. А и дали ще се зарадваш, зависи от моментното състояние. С годините забелязах, че почти нищо от това, което съм подарила, не се използва. Значи е нямало смисъл и само съм се хабила напразно.
В момента, в който спрях да купувам и подарявам по празници и по задължение, ми падна огромен камък от плещите! Сега купувам само спонтанно и подарявам, когато искам аз. Може да е шоколад, може да е книга, но от сърце и защото на мен ми е кеф, а не защото съм длъжна.
Най-трудно е да избираш подаръци на богати хора и децата им. Те са презадоволени и взискателни. На децата за Коледа и рождените дни давам пари. На възрастни правя подарък само ако съм официално поканена на празнуването. Ако искат да го харесват, ако искат да го хвърлят, все ми е тая.
Животът ми стана много по-приятен откакто спрях да се съобразявам с мнението на хората, дори и най-близките ми.

Вземаш един празен клъч под мишница и буташ в него пликовете (които той приема, благодари и ти подава). Баш като на сватба. Какво толкова му мислиш и се притесняваш??? И наистина парите в случая са най-уместният подарък.

С парите е много особено. Примерно тази година леля ми имаше 60 годишнина и ни покани на ресторант. Е, пари ли да й дам? Някак не ми върви. Купих й златен накит, тя обожава злато. Ходих в любимия й магазин, уговорих се да го върне, ако не й пасва и да избере друго. Ами много се радваше.

Моите приятелки всеки път се смеят, че много трудно ми подаряват подаръци. Ваучер за сефора ме устройва. С тях си подаряваме подаръци за рождените дни винаги. Още от студентските години, когато събирахме по 5 лв на човек успявахме да се зарадваме с нещо. Не си представям просто да сложим х пари в една картичка и айде.

Това с куфара много ми хареса, мисля, че е прекрасен подарък. Мм получи куфар за ръчен багаж за един рожден ден. Много готин куфар, направо всеки път умирам от вълнение като пътуваме и се сещам за човека, който го подари. Разходихме го до другия край на света и обратно.

Иначе сватби, кръщенета и подобни винаги даваме пари, пък така да си финансират нещо голямо.

Аз лично почти нямам нужда от нищо и практически не искам подаръци. Затова по поводи като Коледа или РД предпочитам нещо символично и преходно (бутилка алкохол, нещо за изяждане, козметика, чорапи и ръкавички...) - даже и да не е най-любимото ми, ще мине и замине. Само да не е парфюм, там нещата са по-сложни, но всякакви маски за коса и лице все ще влязат в употреба. Но хич не обичам "нещо за спомен", защото гоня шестдесетте и ако за тези години всички ми подаряваха неща за спомен (прахосъбирачки и местоубийци за шкафове) домът ми щеше да е пълен с такива. Ами мерси, не искам. И не е за пари въпросът, макар да е трудно да се подари нещо хубаво и нужно за малко пари. Но една бедна баба да подари бурканче сладко, сварено от нея, е супер подарък и ще му се радвам много (вече нямам баби).
Почти съм сигурна, че и другите хора са така и честно казано много бих се радвала да няма подаръци. По време на кови епидемията се разбрахме, че няма да се виждаме и респективно няма да разменяме подаръци, ми супер беше. Подаръците само ме натоварват, честно казано, защото не обичам да отбивам номера, а е много трудно да измислиш нещо хубаво, че и да не се повтаря. Но хайде, за дребните неща рискът да не се хареса и да го хвърлят е приемлив, но за сватба, бал и прочее НИКОГА няма да подаря "нещо за спомен", освен ако не е уговорено изрично. В такива случаи плик с пари е най-доброто решение, кой каквото ще да казва.

Пари/ваучер за мен си е универсален подарък, който в повечето случаи е подходящ и трудно ще сбърка човек. Е, не да подаря ваучер за книжарница на някой, който не чете, но все пак се предполага, че познавам човека и ако ще е ваучер, ще е съобразен с интересите му. Миналата година бяхме на бал на много близко момиче. Решихме пари, но на мен ми се искаше и още нещо да добавим. От майката знаех, че редовно си купува реплики на парфюми, защото обича, но не може да си позволи оригиналите. Проучих (пак с помощ от майката) кой е "любимия" и освен парите и взехме и такъв оригинален. Много се зарадва и на подаръка, не само на паричната част.
От чужбина не си носим подаръци като цяло, с изключение, ако някой е помолил да му се донесе нещо от конкретната държава.
В ситуацията на авторката - би ми станало мъчно, но не бих развалила приятелство, заради нещо, което съм чула неволно и не е било казано с цел да ме обиди. Но, определено ще се замисля има ли смисъл да продължавам такава традиция с този човек.

Беше някога то, когато от чужбина мъкнехме купища подаръци, защото тук нямаше. Сега има и не си струва. Носим почерпки - баклавички и локуми от Гърция, чйчета или специални бисквитки от Англия... Такива неща.

Ако цитирате мен казах само, че влагам умисъл към човека,  на когото подарявам.Ако има хоби- ще се насоча към нещо в тази посока.Ако има домашен любимец, колекционира нещо и т.н
Никъде не съм писала, че подарявам красиви и нужни неща, а че купувам според човека!!!
И честно казано подаръци подарявам само на най-близките и децата,  така че не е кой знае колко трудно да избера за хора, които много добре познавам-майка ми и сестра ми.

Здравейте на всички,
първо да Ви благодаря за отделеното време и коментарите.
Да поясня, че пускайки темата не търсих нито внимание, нито съжаление.
Малко хора допускам до себе си и ги смятам за скъпи. Чувайки, че съм разочаровала приятелка, скочих веднага да търся начин да се реванширам, да оправя нещата, главно се надявах на съвети как. Не зарязвам хората при първия спор или неразбирателство. Голям мой проблем е, че съм "people pleaser". Майка ми едно време казваше- " Намери винаги по едно нещо , което ти харесва в човека срещу теб, така по-лесно ще намериш после и още" Винаги съм се фокусирала над това какво харесвам и какво ни събира, но за съжаление случилото ми отвори очите калко сме различни. Не е проблемът в това кой каво е подарил, а че излязоха наяве различията ни, за който не може повече да си затваряме очите. Както се досещате има развитие по въпроса и то не е добро. При следващите ни виждания ми стана ясно и от поведението и от конкретни намеци, че това не е "приятелство", за което да се боря и да опитвам да спасявам.  Не се сърдя и продължавам да не тая лоши чувства, наясно съм, че хората идват и си отиват от живота ни поради различни причини,  но съм на първо място разочарована от себе си, че явно все още не мога да преценявам правилно и подхождам наивно. Не знам кой вас беше казал, че приятелите трябва да бъдат сравнително на едно финансово ниво, иначе стават проблеми, но е много прав. Няма как да прекъснем вижданията си и да се отбягваме напълно, ще продължим да подържаме контакт, но нещата вече са коренно различни.
Благодаря още веднъж!
Моля за ключ на темата

Черна станция, и аз съм така. Минах петдесетте и не ми трябва нищо, даже имам много за изхвърляне. Наистина предпочитам да ми подарят вино, шоколад или сладко, които да ми донесат приятно преживяване, отколкото прахосъбирачки или ненужни домакински пособия. Ваучер за какво ми е, да си купя още боклуци за вкъщи. Аман от това консуматорство. Искам само здраве и спокойствие, ех ако можеше да се подаряват

Приеми го като коледен подарък от съдбата - видяла си истината за човек, който си смятала за приятел. Вече няма нужда да отделяш от енергията си в тази посока.

Аз съм предупредила всички, че задължително магнитчето ми трябва да е с котка

Тия с градовете са избутани най-долу на хладилника и усилено трупам различни котаци