Публикувана: 29 дек. 2023, 09:20 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2026, 09:15 ч.

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

14 978
183
1

1
...
8
9
10
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
  
  Темите на стихотворенията включват любов, раздяла, природа, сезони, скръб, надежда и въпроси за смисъла на живота.
- Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
  
  Някои от авторите на съвместно написани стихотворения са Христо Фотев, Радой Ралин, Станка Пенчева, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Джани Родари , Петя Дубарова , Робърт Бърнс , Христо Смирненски , Недялко Йорданов и Пабло Неруда.
- Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
  
  Някои от често срещаните теми в стихотворенията включват любов, природа, скръб, надежда, сезони, раздяла и въпроси за смисъла на живота.
- Каква е темата на стихотворението „Любов“?
- Какви емоции и мисли предизвиква стихотворението „Време“?

# 120 27 май 2025, 13:51 ч.

Мнения: 665

Любими са ми почти всички от стихосбирката "Моторни песни" на Вапцаров. Като дете бях научила голяма част от тях наизуст. Едни от най-любимите са "Двубой", "Песен"/Ти помниш ли морето и машините..., "Вяра".
Обичам поезия и имам и други любими стихотворения.
Това го свързвам със студентските си години, тогава открих и четях Робърт Бърнс.

Финдли

— Кой хлопа в този късен час?

— Аз хлопам — каза Финдли.

— Върви си! Всички спят у нас!

— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…

— Реших се — каза Финдли.

— Ти май си нещо наумил.

— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…

— Ела де! — каза Финдли.

— Нощта ще минеме без сън.

— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…

— Да дойда? — каза Финдли.

— До утре ти ще престоиш.

— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…

— Да мина! — каза Финдли.

— И утре, знам, ще тропаш пак.

— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…

— Отваряй!… — каза Финдли.

— Ни дума някому за туй.

— Ни дума! — каза Финдли.

# 121 28 май 2025, 06:46 ч.

някъде другаде
Мнения: 4 123

Някой ден ще приседнем със старостта,
двете с нея, на някоя пейка във парка,
ще говорим за хиляди малки неща,
или пък, ще мълчим под дървесните шарки.
Ще си спомняме мене, със смях през сълзи,
(ще се черпим кафе във пластмасови чашки),
мойте глупости, грешки, и смешни мечти,
за това, как живота резонно ги смачка...
Очилата, вълшебните, ще ми заеме,
да се видя през тях - как наивна съм била,
а край нас ще препуска всичкото време,
неразумно, което съм изхабила...
Ще се мяркат из него дечица с колички,
ококорени бебета, скутери, топки,
и булонки разрошени с черни ушички,
кафенета и майки с бащи на разходка...
И тогава, в тайфуна, завихрен из парка,
на алеята с пейка, където седим,
ще започнем със нея, малко по малко,
да се сливаме двете с размити черти.
Ще погледне през клоните после небето,
с телескопа на яркото слънце към мен,
за да види как тиха, на същата пейка,
се усмихвам...Старица сред парка зелен.

# 122 28 май 2025, 09:23 ч.

При децата ми
Мнения: 7 574

Добрите писма -
Валери Петров

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Heart

# 123 28 май 2025, 10:12 ч.

Мнения: 1 234

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

# 124 28 май 2025, 10:37 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 196

Дамян Дамянов ,,Среща,,

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непозната,

аз нямаше да знам, че съществуваш,

аз нямаше да чувствам топлината

на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани

да пия от очите ти успокоени.

О, това не можеше да стане

виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.
.#BGMammaЧете

# 125 28 май 2025, 15:54 ч.

Мнения: 4 621

Към звездите

Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули:
„Да купиш свещ, недей продава слънце!
Животът често смята с кръгли нули
и глината не всякога е грънци“.
Препъвам се и ставам неохотно.
Напред вървя, а винаги ме връщаш.
Разбулена пред своята Голгота,
мечтата ми дими. И ме прегръщаш.
А тъй е късно, късно е...Ще тръгвам!
До вчера бях жена, днес – само бленда.
До утре ще е кротко, ще залъгвам.
А след това? Ще седнем за последно...

© Пламена Кръстева Всички права запазени

https://otkrovenia.com/bg/stihove/kym-zvezdite-1

# 126 29 май 2025, 07:14 ч.

Мнения: 1 234

Иван Вазов
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти…

Отечество любезно, как хубаво си ти!
II

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:

хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,

на Изтокът светлика, на Югът аромата;

горите ти са пълни с хармония и хлад,

долините с трендафил, гърдите с благодат.

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III

Отечество, не си ли достойно за любов?

Кой странник без въздишка може да те остави?

Кой има сила твоите картини да забрави?

Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров

в случай, че бог би искал Едемът да премести

и своя рай прекрасен при Емус да намести?

Отечество, не си ли достойно за любов?
IV

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Не те познават даже децата ти сами

и твойто име свято не рядко ги срами!

Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?

Какви ли тайни дремят, богатства, красоти

по твоите долини, поля и висоти?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
V

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,

и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.

Рогачът в планините по-много те обича,

по-харно те познават крилатите певци,

но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,

доволно е, че даваш покривката и хляба,

и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

# 127 29 май 2025, 08:13 ч.

Мнения: 4 399

Балада за смисъла на нещата
на
Франсоа Вийон

   Знам, че се лепят мухи на мед,

   знам и кой със тога се намята,

   знам, че злото има свой разцвет,

   знам, че чакат круши от върбата,

   знам дървото, видя ли смолата,

   знам кое и как да го прахосам,

   знам лентяя и потта пролята —

   всичко знам, но не и аз какво съм.



   Знам на ближен ризите безчет,

   знам и колко расов е абата,

   знам и монахиня с луд късмет,

   знам го господаря по слугата,

   знам ги номерата във играта,

   знам как лудият заглажда косъм,

   знам на много бурета вината —

   всичко знам, но не и аз какво съм.



   Знам дръглив катър и кон напет,

   знам какво е пяна на устата,

   знам жените и за мой късмет,

   знам кого го бие днес парата,

   знам наяве и насън нещата,

   знам със ерес как да ви ядосам,

   знам, че Рим е пъпът на земята —

   всичко знам, но не и аз какво съм.



   Ваша милост, блъскам си главата,

   знам кое и как виси на косъм,

   знам, че песента ми е изпята —

   всичко знам, но не и аз какво съм.

Преводач
Васил Сотиров

# 128 29 май 2025, 16:36 ч.

Мнения: 4 621

ТРУДНИ БИТКИ

Ти остаря. И беше предвидимо.

Воювахме. Сега сме уморени.

Прибрахме знамена. И сме раними.

Тършува старостта из мойте вени.

Не помня повода за всички битки.

И то значение едва ли има.

Не пътешестваш с кораби на плитко.

Страхуваш ли се, че ни дебне зима?

И в двата ъгъла – срещуположни,

стоим без глас, дъхът ни се усеща

Смъртта едва ли можем да отложим.

И по-добре ме покани на среща.

Хвърли доспехите – те не предпазват.

Ела при мен – и аз съм уязвима.

О, нека прислоня глава на пазва.

И благодарна съм, че пак те имам.

Каквото да речеш, животът мина.

И проумяваш – схватката не струва.

Треперим с теб в неслучената зима.

Синът ни – моля се – да не воюва.

© Валентина Йотова Всички права запазени
https://otkrovenia.com/bg/stihove/trudni-bitki

# 129 29 май 2025, 17:06 ч.

Мнения: 19 993

Вислава Шимборска

НЯКОИ ОБИЧАТ ПОЕЗИЯТА

Някои –
обаче не
всички.
Даже не повечето, а по-малко.
Без училищата, където я учат,
и
без самите поети,
такива ще са едно на хиляда.

Обичат –
но обичаме
и пилешка супа,
обичаме комплиментите и синия цвят,
обичаме старото
шалче,
обичаме да браним своето,
обичаме да галим кучето.

Поезията
–
а що е то поезия.
Много са колебливите отговори
на този въпрос
досега.
А аз не знам и не знам и пак се държа за нея
като за спасителен
пояс.

# 130 29 май 2025, 21:13 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 196

Две хубави очи – Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; -музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,дете
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
.#BGMammaЧете

# 131 30 май 2025, 11:10 ч.

Мнения: 4 621

Формата на спомена

За глината сега ми разкажи.

и как под пръстите ти става чудо.

Как съхнат дълго калните води

далеч отнесли камъни. И луди,

оставили в агония пръстта,

която днес в ръцете ти се стича,

припяват песен за една жена.

Онази, дето в мислите ти диша.

Изгарял ли си в нейния пожар?

Дали в косите ѝ си търсил сила?

Намираш ли за мъката си цяр

щом в дланите ти глината умира.

Навярно ще прелее и в сълза

горящата до тежка пепел жажда

и ще изваеш стомна… не, жена.

Причината е, знам, до болка важна,

защото бие с пулса учестен

на спомена, но ти недей да жалиш.

Извайваш стомната, а виждаш мен…

и тази страст в ръцете ти ме гали.

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

https://otkrovenia.com/bg/stihove/formata-na-spomena

# 132 30 май 2025, 11:24 ч.

Мнения: 1 234

Иван Вазов
Де е България?

Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от изток Черно море

се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава

горда Стара планина,

де Марица тихо шава

из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля,

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава —

тие жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!

Българио, драга, мила,

земля пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая —

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.

# 133 30 май 2025, 13:19 ч.

Мнения: 4 399

Още едно ще оставя:

И пак се върна есента… на Пенчо Славейков

И пак се върна есента,

мъглива, неприветна есен,

но тоя път я срещнах аз

с най-мила за сърцето песен.

Цветята, пролет що пося

в душата ми, цъфтят те още,

че млада обич бди над тях

през тъмни дни и ясни нощи.

И гален с дивния им дъх,

аз пролет в есента живея,

и туй що ми нашепват те

в душата — зарад него пея.

# 134 1 юни 2025, 23:11 ч.

Мнения: 541

Любимият ми стих на Евтим Евтимов е този ''За две ръце, протегнати насреща,

земята бих докрая извървял.

За две очи, като звезди горещи,

аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,

най-хубавите думи бих редил.

За две сълзи, изплакани за мене,

аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз — по зрънце само,

по капка от далечен, чакан дъжд.

А ти дойде като небе голяма

и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,

пожари звездни, за да не тъжа,

от мъка — песен, а от песен — мъка,

и аз не зная как ще издържа

при тая среща — ранна или късна,

на тоя огън — древен или нов.

Ако сърцето ми сега се пръсне,

едно помни — било̀ е от любов.''

Препоръчани теми

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

Номинации за "Книга на 2025 година"

Гласуване за "Книга на 2025 година"

Новите ви книги - тема 25

Причина:

Причина: