Поезия – да споделим любимото си стихотворение | Литературен клуб | Страница 8

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
  
  Темите на стихотворенията включват любов, раздяла, природа, сезони, скръб, надежда и въпроси за смисъла на живота.
- Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
  
  Някои от авторите на съвместно написани стихотворения са Христо Фотев, Радой Ралин, Станка Пенчева, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Джани Родари , Петя Дубарова , Робърт Бърнс , Христо Смирненски , Недялко Йорданов и Пабло Неруда.
- Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
  
  Някои от често срещаните теми в стихотворенията включват любов, природа, скръб, надежда, сезони, раздяла и въпроси за смисъла на живота.
- Каква е темата на стихотворението „Любов“?
- Какви емоции и мисли предизвиква стихотворението „Време“?

# 105 23 апр. 2025, 14:58 ч.

Мнения: 9

Сама го написах, гордейте се!

Който ме обижда, само ми завижда!

Мотото на живота ми ⬆️

Сълзите ми текат от несподелената любов към теб.
И искам да се изперат, за да не си напомням никога за теб.
А дали такава е тя, никога ли няма да науча.
Измъченото ми сърце запя, че никога в любовта няма да сполуча.
С теб животът ми блести, всичко е в рима.
Без присъствието ти страхът крещи, че няма да те има.
Морето се бунтува, звездите над нас трептят,
Че душата ми бясно те ревнува, искрите ни летят.
И колкото и фасове да хвърлям, какъв смисъл имат те, щом изпуших ги в скръб за твоето сърце.
Колието, което аз - бившия ти подари, още ли го носиш или го захвърли при загубените ни мечти.
А дали съдбата ще ни срещне пак, дали пак ще срещна твоите очи, дай ми точен знак, в любовта ни ти скочи.
Ти си като светлината в моя мрак и далечния север на моя юг,
толкова различни, но неможещи един без друг.
Безбройни снимки на стената, безбройни спомени в главата, без теб животът не върви, без теб светът не се върти.
Поглеждам в огледалото, но те няма до мен, липсваш ми ужасно много, ела поне за ден.
Сега това е за моята любимка, кажи ми, ще бъдеш ли моя валентинка?

Ако мнението не е позитивно, няма нужда да го споделяте. Както се пее в една песен:

"Nothing good to say, don't say it at all"

Живи и здрави, целувки, чао!💋

# 106 25 апр. 2025, 09:17 ч.

Мнения: 11 579

” На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.”

Петя Дубарова

# 107 25 апр. 2025, 21:56 ч.

Мнения: 3 824

# 108 26 апр. 2025, 02:15 ч.

Мнения: 2 081

Много харесвам непопулярните вече Вапцаров и Смирненски. Не ме докосва любовната поезия от многооо дълго време. Намирам я за егоцентрична. Но да описваш нещо злободневно, външно от тебе и твоя личен свят, да това ме впечатлява…Но те и двамата са живяли в ужасни времена, не им е било до рози и китари…

# 109 3 май 2025, 01:50 ч.

Мнения: 2 081

В ДЪЖДА
Пеньо Пенев

Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците…

О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.

# 110 7 май 2025, 16:28 ч.

Мнения: 4 478

Лунен блясък

Д. Дебелянов

На лунния блясък вълните

заливат пустинния път —

кат сенки печални върбите

безмълвни край него стърчат.

Лъх ведър нивята заспали

облъхва след огнений зной —

то сякаш сонм ангели бяли

преливат ги с златен покой.

Звезда към земята полита

от свода бездънно дълбок,

душата се вслушва: долита

глух шум от планински поток.

И в блянове тъмни увлечен,

аз плувам в безсилни лъчи,

милуван от спомен далечен

за две лъчезарни очи…

Причина:

Причина: