Поезия – да споделим любимото си стихотворение

  • 12 880
  • 167
  •   1
Отговори
# 165
  • някъде другаде
  • Мнения: 3 019
Кажи ми защо, когато започна за тебе да пиша,
нещо ме стиска за гърлото и трудно се диша,
сълзи напират в очите и много боли,
толкова много, толкова много липсваш ми ти?...
Кажи ми защо ръката трепери и се плъзга по листа
и все тъжни са думите и нижат се , като мъниста
и се нареждат куплет след куплет
все с болка написани и с обич по теб?...
Кажи ми защо не лекува ме времето,
кажи ми защо все боли ме душата?
Кажи ми защо все се пълнят очите
и тежи ли, тежи самотата?...
Аз питам, но отговор няма...
Утеха намирам само в белите листи,
изливам душата си, за малко олеква,
за малко изчезват и тежките мисли...
Моите стихове всички са тъжни,
защото ги пиша с душа и сърце,
по вятъра пращам да стигнат до тебе,
горе, ей там, в това синьо небе...
РОСИЦА  ГРИГОРОВА

# 166
  • Мнения: 9 740
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ МИНАВА ЛЮБОВТА

Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти…
И под клепачите ми още вика
онази няма, черна пустота,
която ми остави вместо „сбогом”.
Която ме разкъсва през нощта
и ме кръщава през вода и огън
със хиляди различни имена.
А истинското само ти го знаеш…
Не казвай, че минава любовта.
Не болест е.
Не лудост е.
Лъжа е.

Автор - аз

# 167
  • Мнения: 1 087
ПЕТЯ ДУБАРОВА
Беше отдавна... Беше безкрайно далече.
​Беше детенце, а пишеше стихове вече.
И неусетно и някак внезапно... порасна...
Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...
Весела... Луда... В училище... И непокорна...
В тази еднаква за всички тогаз униформа.
И Луна парка...И дневникът... Ето момчето...
И си говориш, говориш, говориш с морето...
Шепнат вълните му... Меко... С акцент... По бургаски
Тръгна внезапно... Невкусила мъжките ласки...
Светло момиче, което не може да мрази...
Твърдо решило докрай свойта чест да опази.
Шепата хапчета... Как, малка моя, не трепна...
Листчето... Няколко думички... Кой ти прошепна?
Кой беше с тебе, когато реши... И прекрачи...
Сякаш си в час пред класа и решаваш задачи.
Как се уплашиха после... Как се покриха
всички онези, които те наклеветиха...
Помня ковчега... Цветята... Спокойна... Красива...
И със очите притворени... Сякаш си жива...
Жива си, миличка... Всеки сега те познава...
Знам, не ти трябва тази непреходна слава...
Нито високия паметник... Нито музея...
Толкова стар съм, прощавай, но още живея.
Още говоря със теб... И със твоята книжка.
Кратък живот, колкото кратка въздишка...
Светиш в онази звездица... В тъмата ужасна...
Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...
Недялко Йорданов

Общи условия

Активация на акаунт