Публикувана: 29 дек. 2023, 09:20 ч.
Последно мнение: 22 окт. 2025, 19:16 ч.

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

13 280
170
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
  
  Темите на стихотворенията включват любов, раздяла, природа, сезони, скръб, надежда и въпроси за смисъла на живота.
- Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
  
  Някои от авторите на съвместно написани стихотворения са Христо Фотев, Радой Ралин, Станка Пенчева, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Джани Родари , Петя Дубарова , Робърт Бърнс , Христо Смирненски , Недялко Йорданов и Пабло Неруда.
- Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
  
  Някои от често срещаните теми в стихотворенията включват любов, природа, скръб, надежда, сезони, раздяла и въпроси за смисъла на живота.
- Каква е темата на стихотворението „Любов“?
- Какви емоции и мисли предизвиква стихотворението „Време“?

# 165 7 окт. 2025, 07:27 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 309

Кажи ми защо, когато започна за тебе да пиша,
нещо ме стиска за гърлото и трудно се диша,
сълзи напират в очите и много боли,
толкова много, толкова много липсваш ми ти?...
Кажи ми защо ръката трепери и се плъзга по листа
и все тъжни са думите и нижат се , като мъниста
и се нареждат куплет след куплет
все с болка написани и с обич по теб?...
Кажи ми защо не лекува ме времето,
кажи ми защо все боли ме душата?
Кажи ми защо все се пълнят очите
и тежи ли, тежи самотата?...
Аз питам, но отговор няма...
Утеха намирам само в белите листи,
изливам душата си, за малко олеква,
за малко изчезват и тежките мисли...
Моите стихове всички са тъжни,
защото ги пиша с душа и сърце,
по вятъра пращам да стигнат до тебе,
горе, ей там, в това синьо небе...
РОСИЦА ГРИГОРОВА

# 166 7 окт. 2025, 10:40 ч.

Мнения: 9 807

НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ МИНАВА ЛЮБОВТА

Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти…
И под клепачите ми още вика
онази няма, черна пустота,
която ми остави вместо „сбогом”.
Която ме разкъсва през нощта
и ме кръщава през вода и огън
със хиляди различни имена.
А истинското само ти го знаеш…
Не казвай, че минава любовта.
Не болест е.
Не лудост е.
Лъжа е.

Автор - аз

# 167 7 окт. 2025, 13:21 ч.

Мнения: 1 096

ПЕТЯ ДУБАРОВА
Беше отдавна... Беше безкрайно далече.
Беше детенце, а пишеше стихове вече.
И неусетно и някак внезапно... порасна...
Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...
Весела... Луда... В училище... И непокорна...
В тази еднаква за всички тогаз униформа.
И Луна парка...И дневникът... Ето момчето...
И си говориш, говориш, говориш с морето...
Шепнат вълните му... Меко... С акцент... По бургаски
Тръгна внезапно... Невкусила мъжките ласки...
Светло момиче, което не може да мрази...
Твърдо решило докрай свойта чест да опази.
Шепата хапчета... Как, малка моя, не трепна...
Листчето... Няколко думички... Кой ти прошепна?
Кой беше с тебе, когато реши... И прекрачи...
Сякаш си в час пред класа и решаваш задачи.
Как се уплашиха после... Как се покриха
всички онези, които те наклеветиха...
Помня ковчега... Цветята... Спокойна... Красива...
И със очите притворени... Сякаш си жива...
Жива си, миличка... Всеки сега те познава...
Знам, не ти трябва тази непреходна слава...
Нито високия паметник... Нито музея...
Толкова стар съм, прощавай, но още живея.
Още говоря със теб... И със твоята книжка.
Кратък живот, колкото кратка въздишка...
Светиш в онази звездица... В тъмата ужасна...
Бяла... Добра... Седемнайсетгодишна... Прекрасна...
Недялко Йорданов

# 168 15 окт. 2025, 06:44 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 309

Просто нямам професия. Не ме питай коя съм.
Безработна тотално. Но работеща – вечно.
С всички санкции аз съм безпределно наясно.
С всички премии – скарана. Ей така, от човечност.
Обучавам на щастие. Кротко бърша сълзи.
Ремонтирам криле. После пускам в движение.
Пожелавам късмет. Все превързвам тъги.
И превръщам в увереност всяко тайно съмнение…
Пиша само „Отличен”. Правописните грешки
ги прикривам с усмивка. Примижавам с очи.
Всяка мъничка драма се обръща във смешка,
ако знаеш откъде да погледнеш, нали?
Просто аз съм такава. А пък той е такъв.
И така се допълваме. И е толкова ясно.
Във сърцето ми вечно е безкомпромисно пръв,
а в живота ми той е най-щастливото щастие…
И за него съм силна. Често сбъдвам желания.
И от мъничка ставам до небето голяма.
Знаеш, нямам професия. Но пък имам призвание.
Аз съм просто така, само, тихичко: „Мама”. Simple Smile

))
irini

# 169 18 окт. 2025, 13:45 ч.

София
Мнения: 8 923

ОТДАЛЕЧАВАМ СЕ

Стефан Цанев

Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,
тъй както се смаляват и изчезват подробностите
на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет,
отдалечавам се, най-първо хората изчезват,
смалили се до мравки, след тях автомобилите,
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка,
градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се,
отдалечавам се от близки и приятели, от децата си,
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,
на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи
ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства,
отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам
и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам
от колко много неща съм нямал нужда, освен
тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки,
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се...

# 170 22 окт. 2025, 19:16 ч.

Мнения: 11 909

Не съм те търсил, но ти дойде.
Внезапно, неочаквано, случайно...
Като вълна във тихото море;
и всичко стана в миг необичайно.

Не съм те търсил, но ти дойде.
Възбуждащо, нехайно-романтично...
Събудих се в твоите ръце;
и всичко беше истински различно.

Внезапно заживявах във друг живот.
Отново тръгна времето ми спряло...
Намерих те... Намерих те любов -
и всичко пак започна отначало.

Не съм те търсил, но ти дойде.
И в този миг, когато ме погледна -
открих, че искам в моето сърце,
да бъдеш точно ти - любов последна.

Александър Петров

Препоръчани теми

Вкусно в Пловдив

Адаптирано Козе мляко

Замириса вече на море, а септемврийчето има още да расте! Тема 4

КГБ = Клуб на Готините Баби - 225

Причина:

Причина: