Ами предложете й го, пък тя ще прецени дали да ви послуша или не.
- Публикувана: 1 ян. 2024, 00:11 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 23:52 ч.
Да се оплачем... 2024
Ре, тя не може да ни чака, прави си консервите сама. Вчера е затваряла млени домати в шишенца. То при нея особеното е, че като се роди на момента трябва да се ползва и съхрани.
Нищо няма да променим, това е от години така, просто сега се оплаках/споделих.„
Ох, пуснала ми е снимки на червените чушки е обрала, вчера сутринта нали не знаеше, че ще идем доматите, беше снимала. Вчера ни набра зелени чушки, сега се ядосва, че не се сетила да набере червени, а дори сухи имала и забравила... Умиля ми. Затова обичам тая тема, променя гледната точка, различното мнение кара човек да се замисли, колкото и да не е съгласен на момента. Благодаря ви
Нищо няма да променим, това е от години така, просто сега се оплаках/споделих.„
Ох, пуснала ми е снимки на червените чушки е обрала, вчера сутринта нали не знаеше, че ще идем доматите, беше снимала. Вчера ни набра зелени чушки, сега се ядосва, че не се сетила да набере червени, а дори сухи имала и забравила... Умиля ми. Затова обичам тая тема, променя гледната точка, различното мнение кара човек да се замисли, колкото и да не е съгласен на момента. Благодаря ви
Скрит текст: 
Момичета, благодаря за стиснатите палци! Мама е тежка двустранна пневмония, днес са включили още антибиотици. Моля се непрекъснато.
Изтрих го, Леля 🤗, ама ми олекна, че чувствах вина, че й се караме, а реално тя не е съгрешила да прави дразги между мен и сестра ми, пък все се караме с нея заради външни фактори. И съвсем на място като си пусна и чушките днес, докато ви се оплаквах от нейното гърбене, си дадох сметка, че това е нейния свят. Зимата като няма работа по градината плете терлици - подарява на бивши колежки и на който си прецени и понеже й идва вътрешно да купува прежди и плете на някоя комшийка дето не умее - чорапи, терлици, занимава се. Дано е така дълги години, пък да прави каквото иска ❤
Оплаквам се, че моите деца нямат баби, които и една маруля да са отгледали, че нямат баба, каквато беше моята, която ме научи да готвя, да плевя, да се я картофи, която имаше козички, кокошки, магаре и прасета. Която имаше винаги лукчета в джоба, която винаги къташе кутия Амфора и сухи пасти. Която ми буташе смачкани дребни банкноти, без да види никой, която ми пееше смешни песни с моето име. Сега ако затворя очи си спомням аромата на селската къща. Помня как ми маха от прага. Болно ми е, че я загубих когато бях съвсем малка още, а тя млада. Моите деца нямат такива спомени, няма и да имат. Наще баби с градски, модерни, изискващи не даващи топлина. И те така…
И аз мисля че възрастните хора, работата ги крепи, носи им щастие и усещане, че са живи.
И аз мисля че възрастните хора, работата ги крепи, носи им щастие и усещане, че са живи.
Така е, възрастните са така. Много по-хубаво да са дейни и да се занимават с нещо, отколкото да се залежат пред телевизора. Коте, майка ти явно си е преценила силите. Ти пишеш, че все пак има и време за почивка, ходи на кафе с приятелки, не е малко. Нашите също гледат градина, хен работят и двамата. И се скапват. Ама така са си свикнали. Да, хубаво е да има домашни зеленчуци, но съм им казала - ако нямат сили да не се се занимават, ще си купим от магазина. Ако трбява и за тях ще купим.
Моите деца са много привързани към бабите и дядовците. Малкият не искаше да си тръгва онзи ден от село. А после веднага отидоха с метрото при свекърите на гости. Осовбено със свекър ми са си голяма любов. А със свеки правят курабийки и баници.
Евче, стискам палци! Вярвам, че щом е там под лекарско наблюдение, ще я оправят.
В работата понеделнишки ме затрупаха с един куп лайна и ме заболя главата.
Моите деца са много привързани към бабите и дядовците. Малкият не искаше да си тръгва онзи ден от село. А после веднага отидоха с метрото при свекърите на гости. Осовбено със свекър ми са си голяма любов. А със свеки правят курабийки и баници.
Евче, стискам палци! Вярвам, че щом е там под лекарско наблюдение, ще я оправят.
В работата понеделнишки ме затрупаха с един куп лайна и ме заболя главата.
Бабинка е същата като Вашите. Поне се научи да не излиза в голямата жега по двора. Тя си е домашарка от млада, семейно ориентирана.
Намира си все работа из вкъщи, храни животинките, ама те останаха само котките, две кучета и кокошките. Преди имахме и кон, прасета, кози, патки, бе каквото се сетиш.
Донякъде я разбирам. Донякъде не. Защото тя откакто е била с дядо ми, тя винаги навсякъде е била с него. След като са се родили баща ми и леля ми са били пък четиримата. Дядо ми все пак излизаше тук таме дори и като беше трудноподвижен, баща ми го караше на центъра с колата да поседи при хората и после се прибираше. Пък баба не. Никога не съм я видяла като другите баби да седи на пейките пред къщите и да си бъбрят. На нея целият живот е бил мъжа, децата, внуците, къщната работа. Малко се е ограничила откъм контакти. Общува само с нас.
А дядо почина зимата. Той и преди да почине 2-3 години не можеше вече да говори, трябваше да го обслужват нашите. Ама откакто и него го няма, хептен й е зле.
Иначе и на нас ни даваше сума ти буркани и зеленчуци и всякакви храни каквото е наготвила, аз взимам само това, което ми харесва, в началото се сърдеше, ама й обясних, че другото няма кой да го яде. Сама съм, аз наскоро си изпих компотите от преди 1 година донесени 😀
Намира си все работа из вкъщи, храни животинките, ама те останаха само котките, две кучета и кокошките. Преди имахме и кон, прасета, кози, патки, бе каквото се сетиш.
Донякъде я разбирам. Донякъде не. Защото тя откакто е била с дядо ми, тя винаги навсякъде е била с него. След като са се родили баща ми и леля ми са били пък четиримата. Дядо ми все пак излизаше тук таме дори и като беше трудноподвижен, баща ми го караше на центъра с колата да поседи при хората и после се прибираше. Пък баба не. Никога не съм я видяла като другите баби да седи на пейките пред къщите и да си бъбрят. На нея целият живот е бил мъжа, децата, внуците, къщната работа. Малко се е ограничила откъм контакти. Общува само с нас.
А дядо почина зимата. Той и преди да почине 2-3 години не можеше вече да говори, трябваше да го обслужват нашите. Ама откакто и него го няма, хептен й е зле.
Иначе и на нас ни даваше сума ти буркани и зеленчуци и всякакви храни каквото е наготвила, аз взимам само това, което ми харесва, в началото се сърдеше, ама й обясних, че другото няма кой да го яде. Сама съм, аз наскоро си изпих компотите от преди 1 година донесени 😀
Като описа Жаки детството си, да кажа онзи ден как ми стана мъчно. Имаше при баба и дядо едни малки круши ароматни, жълтички не им знам сорта, колкото пръст. Тези круши бяха сладки като потопени в мед, ароматни и страшно вкусни. Нямаха изяждане, дядо ми събираше за ракия, на прасетата събираше, много раждаха наистина. И миналата седмица отивам до Лидл и виждам в тарелка същите крушки. Веднага вземам 1 опаковка, избирам по-голяма уж, и през цялото време си мисля за крушите от детството ми.
Е, нищо общо. Нито вкус, нито мирис, нищо общо с “моите” круши освен външния вид.
Е, нищо общо. Нито вкус, нито мирис, нищо общо с “моите” круши освен външния вид.