Да се оплачем... 2024

  • 1 986 844
  • 30 883
  •   1
Отговори
# 30 585
  • Мнения: 2 406
Едно време липсата на ток не ни плашеше. Имахме нафтова печка, такава на дърва и въглища, свещи. Но сега би било проблем, всичко ни е на ток.
Янтра, относно майките, мечтая и аз да постигна някакъв дзен по въпроса. Понякога успявам, но друг път успява да ме разтресе за седмици напред. Но тя е много старателна.

# 30 586
  • Пловдив
  • Мнения: 27 406
Като се замислиш, не е ядрена централа или нещо суперсложно, да запазиш видове овощни дървета или добри породи животни, но уви.. Светът е в друга посока отдавна.
Не съм съгласна. Изобщо не е просто. Аз имам стари сортове ябълки и круши, хич не е лесно да се поддържат.

# 30 587
  • Мнения: 5 052
   Добро ви утро Simple Smile. Много красива бяла гадост е показала Ева. Но на картинка само да я гледаш. Никак не обичам студа. Тези дни съм се отдала на напълно пасивна почивка. Излежаване и филми. Много натрупана умора имах и от това имах нужда. Вчера изгледахме с любимия "Всичко, навсякъде, наведнъж." Голямата щерка го препоръча. Два пъти едно след друго го изгледахме. След първия се гледахме озадачено и се чудехме що за ненормално нещо беше това, но след втория вече го схванахме малко от малко и всъщност ни хареса. Хипнотизира те някак...

   За майките - и моята има големи изменения вече, но съм си наложила да се усмихвам и да си я търпя. Като с малките деца. Тя дори не е много възрастна, 50-и набор е, но много я надвиха болестите, никак не е добре. И нея и свекърва ми вече тотално сме ги освободили от готвене по празници. Това си е загуба, защото и двете готвят много хубаво, но са заслужили да си почиват вече. Но ние винаги сме си поделяли готвенето. Уговаряме се предварително кой какво ще направи и донесе и така. Иначе, направо ми идва да взема да си записвам какво да не правя, като поостарея и аз. Но, знам ли каква ще съм... Сигурно и мен ще трябва да търпят децата и те ще въртят очи като мен и сестра ми Simple Smile.

# 30 588
  • Пловдив
  • Мнения: 27 406
Поне майка ми си е така откакто се помня. До към 30 много и се връзвах. През пубертета и ранните 20 бях в големи конфликти с нея. Тя е някъде из нарцистичния спектър СПОРЕД МЕН, неофициално. Едва от десетина години съм постигнала относителен дзен. Е, имам към 20% недзен, успява да ме ковне.

# 30 589
  • Мнения: 1 987
Като се замислиш, не е ядрена централа или нещо суперсложно, да запазиш видове овощни дървета или добри породи животни, но уви.. Светът е в друга посока отдавна.
Не съм съгласна. Изобщо не е просто. Аз имам стари сортове ябълки и круши, хич не е лесно да се поддържат.

Янтра,
вярвам ти. Но щом си ги запазила, значи си е струвало труда. И ядеш круши 🙂Браво!

# 30 590
  • Пловдив
  • Мнения: 27 406
Сега излизам да прибирам големия син от хижа, а после ще покажа снимки на ОГРОМНОТО ми крушово дърво от неясно какъв сорт. Дървото е огромно откакто се помня, със сигурност е над 60 годишно.

# 30 591
  • Мнения: 1 987
Сега излизам да прибирам големия син от хижа, а после ще покажа снимки на ОГРОМНОТО ми крушово дърво от неясно какъв сорт. Дървото е огромно откакто се помня, със сигурност е над 60 годишно.

Мерси, Янтра!
Мога да си направя снимката ти на плакат и да участва в есенен кът 🙂

# 30 592
  • Мнения: 5 052
    Пропуснах да се оплача, че голямата щерка пак ни заряза и отиде в Германия да празнува Нова година с приятели. Много я влече тази Германия, какво й харесва толкова там, не знам Simple Smile. Даже мисли догодина да ходи да се заселва там, като ни работа има намерена засега, нито немски говори добре. Хубавото е, че летя вчера от Варна, но за прибирането, на първи януари, пак през София ще е. И после пак 6-7 часа с автобуса. Имало и до Варна, но били много скъпи билетите. Ей това е може би единственото нещо, за което завиждам на софиянци. Полети до навсякъде и всеки ден. Да можеше и при нас така...

# 30 593
  • Бургас
  • Мнения: 24 531
Лютиче,Рави, и аз до скоро бях с огромен херпес под носа. Излекувах го с гентамицин и мазане със спирт,да го гори.Мина бързо, хем не спирах да го чопля.

Ева,красиво е!

# 30 594
  • Мнения: 15 278
И моето дете ни заряза за НГ.
Ами деца,отлитат.
Целогодишно се труди в друга страна,така че аз свикнах.Само да е живо и здраво.
Оплаквам се от тъпи късмети в новогодишната томбола,тук.
Може и да не са ръчички,ама на мен така ми звучат.Дсно не съм загубила чувството си за хумор.

# 30 595
  • Мнения: 10 772
Жаки, стискам палци всичко да е по мед и масло!

karaz, не подценявай ситуацията на синът ти, задължително на снимка, по-добре се затсраховай....Щерката по време на пандемията си беше ударила крака на вратата и пренебрегнахме проблема, беше без видими поражения.. е сега удареният пръст е по-къс и не расте...при синът ти е ръката, а тя е много по-важна за всяка дейност...

Аз снощи бях на "коледен" купон, утре съм пак....за това днес цял ден
чистя, готвя и пера...

Последна редакция: нд, 29 дек 2024, 14:06 от Vita

# 30 596
  • Бургас
  • Мнения: 24 531
Вите,казва че е по-добре ръката, но аз утре така или иначе ще ходя на изследвания, ще искам и снимка да му направят. За по-сигурно и да ни е спокойно.

# 30 597
  • sf
  • Мнения: 11 890
Непременно снимка и по-скоро. Преди години БНД си удари ръката и го неглижира. Отиде след почти месец и се оказа, че е имал счупване, но беше започнало калциране, трябваше пак да го чупят, за да наместват, но той отказа.

# 30 598
  • Мнения: 24 739
Да се оправят бързо болните и контузените, май пак доста се събраха... Вярно че си е такъв сезонът ама за празник да си болен хептен не е работа. Да минава бързо на всички!

При майка ми със сигурност не е възрастови изменения, моята я разпознавам в това което Янтра описва. И да, едната разновидност на нарцисизъм е точно това - вечната жертва дето уж все най-много страда, а пък изпива на другите енергията с това. Цял живот ги слушам тия неща колко е зле тя, как не случила на мъж, като дете слушах как и на деца не е случила и как все другите са по-добри. Като пораснахме пък страдаше активно как не сме се "уредили" в живота и ние като другите, как няма достатъчно връзки и пари тя да ни "уреди", абе изобщо голямо страдание пада. И все не са нещата както тя смята че трябва да са. Накратко - не сме направили и постигнали достатъчно че тя да се гордее с нас. До степен да ми говори в прав текст как нейна приятелка много обичала да разпитва и да съм внимавала кокво и колко ѝ казвам... Сякаш съм престъпник или ще я посрамя с нещо, представяте ли си? За общи приказки с почти непознат човек говорим, а аз дори на майка ми не позволявам твърде много навиране в личного ми пространство. Но тя да си каже, да не взема да я излагам.
Това със спането което Мартина разказва е същата работа - моята ако я слушам, никога не спи, не можела. Като съм там, я чувам как хърка от съседната стая, че ме видяхте аз до кое време съм будна редовно. На другия ден заявява че не била мигнала цяла нощ, а ако някой друг посмее да спомене че не се е наспал, става страшно просто.
Не се решава с комплименти и признания това, просто ограничаваш вредите доколкото можеш и когато изобщо можеш. С терапевт нямам възможност да работя, правя каквото мога сама, но работа има много.

# 30 599
  • Мнения: 343
Застигна ме МЦ. Снощи се събудих с болки през нощта. Пих хапче, заспала съм. Днес цял ден ми е убито и смятам да прекарам деня в леглото.

Общи условия

Активация на акаунт