?Въпроси всякакви за СО? 2024

И откъде тръгва цялата драма? От вечното бъркане в живота на другите и нахалното пъхане на носа в чаршафите на младото семейство. Демек "кога ще имате деца?". От родителското "притеснение". Ако е било осезаемо и недотам тактично, нищо чудно, че въпросния зет е реагирал отбранително.

Здравейте по принцип с ММ не сме в цветущи отношения по между си, но си живеехме сравнително добре с 2 деца доста добър доход, почивки, приятели и тн. Преди 2 месеца се наложи свекървата да се нанесе при нас понеже беше на квартира, хазяина и реши, че ще го продава и тн.  Уточнявам това за да е ясно, че не сме в нейно жилище.
Проблема е, че тя постоянно прави интриги между нас. Давам примери:
Вижда, че мия чинии, казва остави, иди си при децата аз ще измия. След това казва на ММ, че не си мия чиниите.
Ако направи нещо в къщата независимо какво после се натяква на ММ как аз нищо не пипвам, а го прави тя и се преувеличава. Естествено всичко това се случва зад гърба ми. Днес ми се обади роднина понеже имаме наследство просто ме попита дали искам да питам нещо адвоката който ни помага. Аз и отговорих 'точно сега не мога' понеже имах работа, децата бяха покрай мен, тя естествено веднага си е по мислила, че аз крия нещо от сина ѝ, което не съм искала да обсъждам пред нея. Сега той ми е сърдит в същото време не дава ясни аргументи защо, аз съм сигурна, че е заради това но се правя на тъпа и питам защо какво съм направила и тн. Не се издава, че маминка му е докладвала нещо и двамата не знаят какво точно, но се опитва с психически атаки. Честно казано доста изстинах към него в последно време, но на този етап не мога да се развежда защото децата са на 2 и 3г. И няма да се справя сама. Въпроса е как да издържа и да не давам поводи да прави интриги. Какво да направя

Точно това е, че не знам откъде тръгва нуждата да се проведе този "разговор", поне спрямо нашите родители. В началния пост споменах, че са получавали въпроси от близки и роднини, и на двете страни, най-вече от най-възрастните. Родителите ни обаче категорично не са от този тип "Айде,айде,айде,кога,кога", и се държат супер топло и уважително. Те наистина го харесват, тяхното мнение е "да са живи и здрави, когато-тогава". Притесни се майка ми едва след "разговора"-монолог, и аз затова се накривих. Тя не иска да казва за ситуацията, защото сестра ми ще му е бясна, че през нея идва на своя глава да говори по такива важни теми с НЕЙНАТА майка. И двете с майка ми сега трябва да се правим на ни лук яли, ни лук мирисали, без въобще да се е налагало изначално. На младото семейство мъжката половинка сама му отваря чаршафите.

Ти си човекът, кохто трябва да върти къщата, и отношенията, но не се справяш и почваш другите да обвиняваш.
.

И все пак най-вероятно има някакъв повод, просто така да мине “тайно” да разговаря с тъщата.
Или е имало скорошен преглед, или коментар, или в хода на разговор за нещо друго е станал въпрос и по темата.

По повод сестрата с проблемното забременяване: Няма никаква причина с майка ти да правите завера да пазите реномето на зетя от жена му. Майка ти ако желае, ще си говори със сестра ти. И тя има основание да го направи, защото мъжът е дошъл при нея с някаква история, която пряко засяга сестра ти и майка ви има право да реагира.
Единствено ти няма нужда да се намесваш. В кого е причината или няма причина, не те касае по никакъв начин, това са си техни неща.

Анонимната със свекървата: каква ви е идеята, тази жена колко време ще "гостува"? Това се разбери с мъжа ти. И ако имаш подозрения, че тя те злепоставя, не й позволявай да те замества в неща, които, ако не беше тя, щеше ти да си правиш. Така няма и да има повод за интриги.

Да не е решил да си бие дузпата?

Здравейте, включвам се с малко по-различен казус, свързан с баща ми, за който ще ви помоля за съвет. Наистина е необичаен и не съм сигурна дали е точно за тази тема, но не ми се прави нова.

Малко предистория:
Втората любов на баща ми след семейството са колите. Цял живот с това се е занимавал, има лицензиран сервиз на голяма застрахователна компания, смея да кажа, че е един от най-добрите професионалисти в района, в който живеят с майка ми.
Когато станах на 18 ми подариха страхотна количка, която обижавам и вярно карам вече 8 години.

Отскоро баща ми ме навива че ми трябва нов автомобил. Причините са следните:
- Ежемесечно пътувам по около 1500 км извънградско (само за справка, от утре до следващия петък ще трябва да пътувам от София до Варна и обратно 3 пъти)
- Колата ми в момента е малка градска, 80 коня и извън града (понеже няма и турбо) трудно успявам да изпреваря и камиони понякога.
- Преди 2 години в средата на БГ скъсах ремък и се наложи през нощта зимата да чакам пътна помощ на една отбивка до малка горичка сама.
- Според него кола на 10 години (говорим за “малка” марка от рода на Фиат, Форд, Пежо) не е достатъчно сигурна и не може да ѝ се има доверие вече до такава степен (само за справка, колата ми я подариха чисто нова и не е като да е на 20+ години)

За да ме убеди буквално е намерил мечтаната ми кола, точно каквато си я представям и която отговаря на абсолютно всичките ми (признавам, някои от тях безумни) изисквания. Ударена е малко и е от Германия като той обеща че изцяло поема поправката, транспортирането до България и тн. (колата е без отворени въздушни възглавници с дребни щети по задната броня и задния стоп, по и под предния капак ѝ няма нищо)

Казусът обаче е че новата кола е двойно на парите, на която бих продала настоящата си. Въпреки че баща ми твърди, че подобни коли в БГ се продават мн скъпо и дори да реша да я продам ще съм на стабилна печалба.

Мноого ме блазни, защото наистина е нещо, което много харесвам, НО:

Допреди около 6 месеца живеех със сравнително ниска заплата, при която като си платя наем и сметки и поддръжка на настоящия ми автомобил не ми оставаха особено много (малко под 1000 лева за месеца) и е имало месеци, в които съм завършвала на около 30 лева.

В момента заплащането ми е по-високо и ми е доста по-добре, планирам си супер, не се лишавам от нищо и нямам финансови притеснения как ще изкарам месеца.

Казвам това, защото един от съветите на баща ми е да тегля кредит, да си купя колата, като продам моята да изплатя половината сума, а остатъка просто да си го изплащам.

Мен обаче много ме е страх, не обичам да дължа пари на никого и на нищо и никога в живота си не съм теглила кредит. Звучи ми и малко безумно да изтегля за кола точно.
С баща ми много обсъждаме, той ми казва че трябва да съм по-смела, аз от една страна много го искам този автомобил, но от друга - моят в момента няма проблем и си е в движение.

Изивнявам се отново, че е объркано, просто исках да си го споделя някъде, ще се радвам на съвет как бихте постъпили.
(Не е вариант баща ми да ми я купи или нещо подобно. Достатъчно е че поема транспорта и поправката. Не съм единствено дете, баща ми ни е подарил първите ни автомобили и ако сега ми вземе втори аз самата няма да се чувствам добре с този факт. Отделно вече съм на 25+ и не ми е ок родителите ми да ми купуват каквото и да било)

Кредитите са инструмент, който е много полезен и не е лошо да се научиш да го ползваш. Ако се решиш да си купиш жилище, кеш ли ще събираш от месец до месец? Без кредит не вярвам да събереш парите. Също така и за други цели, на мен и потребителски ми се е налагало да тегля и то за нещо гадно, ми живея си, плащам го и това е.

Сегашната ти кола е 8 годишна, а “новата” на колко е?

От време на време ставаме мнооого дискретни тук, да не повярва човек🙄 Чак е за чудене какво правим всички в този форум, подфорум и тема 😄

За анонимната със сестрата. Не измествайте фокуса на казуса! Разбира се, че сестрата трябва да знае какви ги приказва благоверният зад гърба ѝ. И ако не го научи от майка си и сестра си, т.е. от най-близките си, то от кого? От свекърите, познатите, съседите!? По-подходящо ли ще бъде и по-хубаво ли ще ѝ стане?
И аз това си го помислих.

За второто момиче, опитай се да поставиш някакви срокове на престоя на свекървата при вас. Услужливо ѝ помогни в намирането на нова квартира 😉
Ако досега си се справяла сама със задачите си, мъжът ти би трябвало да не се връзва на манипулациите от нейна страна. Както и ти да не им обръщаш. внимание.
За третата анонимна (много станахте тази вечер), вариант баща ти да ти заеме нужната сума? А ти ще му я връщаш на месечни вноски?

За анонимната с казуса за автомобила.
Родителите ми никога не са ме навивали да взимам кредити за каквото и да е, което не ме  е спряло да го направя, но с ясната визия за изплащането им в последствие.
Ако можеш да си позволиш да изплащаш кредит, и нямаш други приоритети, да, вземи кредит за този автомобил. Ако имаш други приоритети, карай си стария.

Новата е на 4 години, но е съвсем друг клас автомобил.

За историята с колата: Ако искаш нова кола, купи си нова кола. Но някаква блъсната, която даже не е нова, и която изобщо не е твоя идея, не виждам защо да си купуваш. Твоята на 8 години не ти прави проблеми, та наистина не разбирам за какво ти е да се набутваш в толкова странна история - пък блъсната, пък не знам си къде се намира, пък кой знае на колко холяди километра е, пък кредит, който нямаш желание да изплащаш...
Баща ти, ако иска, той да си я купи и да си я кара със здраве.

Като имаш предвид, че общо взето след 5-та година им пада цената, съответни започват и проблемите по колите…ако кредитът е сравнително малък, можеш сравнително бързо и безпроблемно да го изплатиш, действай.
Иначе, по-добре изплащай нова кола.