В момента чета....88

  • 48 518
  • 751
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: X
"Виолета" на Алиенде.
Ами...Алиенде си е Алиенде. Обожавам я.

# 571
  • Мнения: 2 421
Започнах втория том на Семейство Тибо. Само да попитам, който е чел книгата - за войната ли е по-голямата част от книгата, понеже единствената глава е озаглавена 1914?

# 572
  • Мнения: 2 249
А   саамите как се представени?...
... И ,ако е толкова видно,не знам как са й публикували книгата .
Почти никак не са представени - с една легенда, която е разказана в началото и след това има опит да се направи връзка с една от историите на героите. Със съобщаване в телеграфен стил за насилственото преселване на част от народа, за да не се преминават държавните граници, когато мигрират лосовете и чрез някои характеристики във външния вид на героинята. Но най-вече чрез отделни думи на местен диалект, които дори в българския превод са оставени с оригиналния правопис и са обяснени под черта, което страшно дразни при четене, защото е на всяка страница.
На всичкото отгоре съвсем скоро прочетох "На лов за дребна щука", където местните жители на Лапландия са представени много по-красноречиво, цветно и интетесно, с много повече факти от тяхната митология и бит, така че сравнението не е в ползва на Тина Харнеск.
Колкото до издателите - решили са, че ще ползват името на Бакман за привличане на интерес, за да си продават новата книга, разчитайки че или не помним, или ги устройва просто да ни прецакат за един път.
Ако искаш книгата, пиши ЛС и ще ти я пратя, не си давай парите за този боклук.
Коя е американската писателска, която сравняват с Бакман? Бях чела за Анете Биерфелд, че ако Бакман беше жена, щеше да пише така, но в случая не съм съгласна - съвсем различни са и дори Анете Биерфелд е по-добра в някои отношения.

# 573
  • Мнения: 6 441
В немалко книги има думи на други езици - в шведските често има на английски, в английски текст може да има на испански, френски, италиански и т.н. Практиката е да се оставят в оригинал с бележка под линия. Не е редно да се превеждат, защото така се губи колоритът на текста. Авторите неслучайно използват думи на друг език, обикновено като начин за характеризиране на определен герой. Българските автори около Освобождението са използвали турцизми, тук-там има и френски или руски думи и голяма част от тях така и не са влезли в българския трайно, а са си останали чужди, но когато един автор прибягва до този подход, той има нещо предвид. Затова и не е правилно просто да се преведат - така ще се изгуби търсеният ефект. И обикновено практиката е да се изписват в оригинал, особено в днешно време, когато все пак българите са запознати с латиницата, много от тях са учили някакви езици. Да, може да не знаят как се произнася всичко на всеки чужд език, но да се транскрибират тези думи на кирилица, пък става съвсем абсурдно. А и все пак има читатели, които ще могат да прочетат и да разберат английските думи в шведски текст, испанските в английски текст и т.н. Що се отнася до това, че дразнели, понеже били на всяка страница - това си е лично впечатление на читателя, за което ми се струва, че трябва да си зададете един-два въпроса на себе си, защото проблемът не е у авторката, а е у вас и вашата нагласа или може би като цяло отношението ви към чуждите езици и култури.

Между другото, в оригинал книгата на Тина Харнеск е без никакви бележки за саамските думи, дадени са си направо на саамски и толкова, читателят да се оправя, както знае.

Последна редакция: пн, 11 мар 2024, 09:36 от Cioccolata

# 574
  • Мнения: 2 249
Разбира се, че споделям лично читателско мнение, нали точно това е смисълът на темата, макар че ти например я ползваш и за самореклама.
Не знам каква е добрата практика в преводите, но ето пак ще дам пример с "На лов за дребна щука", където текстът също съдържа думи на местен диалект, но се чете приятно, явно преводачката е намерила точния баланс, за да не досажда на читателите.

# 575
  • Мнения: 6 441
Което явно е подход на автора, не на преводачката. Wink

# 576
  • Мнения: 2 249
Преводачката на "Лов за дребна щука" е написала послеслов, в който обяснява за предизвикателството хем да запази автентичната атмосфера, която носи книгата на оригиналния език, хем да пресъздаде за българските читатели текст, който да е приятен и четивен и като читател смятам, че се е справила страхотно - много се забавлявах с диалозите между героите и тънкия хумор. За усещането от четенето на преводна литература преводачът има съществена роля и това съвсем ясно се вижда например при книгите на Бакман - сравнявайки превода от английски на "Човек на име Уве", който си е супер, с този от шведски на Любомир Гиздов на всички останали книги, то неговият е просто съвършен.

# 577
  • Мнения: 4 683
Думи, оставени без пояснителни бележки, са такива, които се предполага, че са познати на хората, ползващи съответния език и често е авторов похват. Не става дума за загриженост на издателството у нас, а необходимост, т.к. ще направи текста нечетим в някои части, а и за читатели, ползващи български език, ще е напълно лишено от контекст. От друга страна, превод на подобни думи в определена  културна и лингвистична среда, би имал негативен ефект и би бил интерпретиран с обратен знак.

Камилиери, например, пише на преобладаващ сицилиански, което се приема много добре от италианците, освен че е може би най-популярния им съвременен автор.
Скрит текст:
Умберто Еко така и не намери един преводач на български език заради големите предизвикателства не само в лингвистичен, но и в културен и интерпретативен план.

За себе си съм направила съзнателен избор да не чета нови издания в превод на български език и заради избор на заглавия, и заради реклама на книги, които не я заслужават, и заради липса на политика на финансово стимулиране на лоялни читатели, а за езиково и печатно оформление не ми се и говори.Не спонсорирам подобно отношение към  читателите.

Shimbite, това е времевата рамка.

# 578
  • Мнения: 9 932
"Вещерът" не успях да дочета. Въпреки че обожавам сериала. Нещо прекалено объркана ми се видя, не открих връзка със сериала.
Не уточняваш на коя книга си запецнала. Тъй като съм чела всичките доста преди сериала. На мен пък сериала ми беше объркан - все едно са се опитали да сдъвчат всичко на бързо. Дай и шанс, всъщност с всяка изминала книга нещата се навързват доста логично. Та да, дай и шанс.

Друга потребителка съм. Аз също зараязах Вещерът, първа книга, по средата. Въобще не ми хареса стила на писане, нито успя да ме увлече да продължа да чета. Даже си бях купила цели 3 книги от промоциите на Сиела, направо с голямата кошница бях тръгнала. Накрая ги продадох чисто нови. Сериала не съм гледала след фиаското с книгите.

Сериалът и той е доста объркан и неразбираем в началото. Но пък Хенри Кавил е толкова укинален в образа на вещера, че само заради него изгледах всички сезони, които са излезли до този момент. Също и Йенифер много ми хареса в сериала.
На първата книга още запецнах...  Четох след сериала.

В момента все още чета Японският любовник на Рани Маника. Не съм я приключила, но  до този момент точно частта с любовника ми дойде прекалено наивна и недоизпипана. Малко повече да беше разгърнала момента на най-първите отношения помежду им, някаква вътрешна борба у героинята, а тя направо - от вратата за краката...  Този недостатък малко ми неутрализира положителното впечатление. По принцип много харесвам да чета за източната култура и бит и ми е много интересно. Първата половината на книгата ми прозвуча достоверно. После измислицата взе връх. И образа на прислужницата Мая ми е много нескопосано натъкмен - малко ми напомня на бабата от Стопанката на Господ.  Не може някаква простовата женица от народа да ти говори едва ли не като професор по философия, с цялата терминалогия. Ами малко по-... земно и примитивно сякаш трябваше да ги каже всичките тези мъдрости.

# 579
  • София
  • Мнения: 26 351
И аз не го харесах "Японският любовник".

# 580
  • Мнения: 11 784
Включвам се с различното мнение за “Цветя за Алджъртън”. Докато разказът много ми хареса, книгата трудно ми върви, въпреки ентусиазма ми след прочита на кратката версия. Обяснявам си го със специфичния начин в една част от книгата на писмено и стилистично изразяване, но дотук определено много повече ми допада разказът. Четох го в превод на Г.Георгиев, но ми се струва, че някъде срещнах, че има и превод на Виолета Чушкова, знаете ли има ли такъв и ако има в сборник или къде може да е публикуван, защото моето търсене не беше успешно.

# 581
  • Мнения: 3 284
Включвам се с различното мнение за “Цветя за Алджъртън”. Докато разказът много ми хареса, книгата трудно ми върви, въпреки ентусиазма ми след прочита на кратката версия. Обяснявам си го със специфичния начин в една част от книгата на писмено и стилистично изразяване, но дотук определено много повече ми допада разказът. Четох го в превод на Г.Георгиев, но ми се струва, че някъде срещнах, че има и превод на Виолета Чушкова, знаете ли има ли такъв и ако има в сборник или къде може да е публикуван, защото моето търсене не беше успешно.

Края на миналата година четох книга ( не се сещам коя беше ) ,героинята много обичаше да чете ,, Цветя за Алджъртън '' . Бях я потърсила и я намерих в читанка .

# 582
  • Мнения: 2 249
fenyx,
аз съм чела разказа от Читанка, където е в превод на Г. Георгиев, не съм и чувала, че съществува и друг превод.
Алиса, аз така търсих "Лек за камъни" от Милена Агус, защото героинята на Валери Перен от "Забравените в неделя" постоянно препращаше към нея.

# 583
  • Мнения: 11 784
Отнякъде имам спомен, че вероятно има и превод на Виолета Чушкова, но сред нейните в този сайт не виждам такъв на разказа на Даниел Кийс. Може и аз да се заблуждавам, но все ми се струва, че в едно интервю съм срещала да споменава, че го е превеждала. Освен ако е е бил личен, непубликуван превод. Все пак, благодаря.

# 584
  • Мнения: 4 683
Mилена Агус е писателка, която също прави препратки към произхода си и езика, а той е различен от италианския, заради испанското влияние (отделно е разделен според областите).
Сетих се за нея покрай коментарите за думите с различен произход. Микела Мурджа (“Акабадора”), която, за съжаление, почина наскоро, е друга авторка от острова, позната на българските читатели.
Между другото, по цитираната книга на М. Агус има популярен и у нас филм с М. Котияр, за който авторката има само една критика, че й липсва Сардиния в него.
https://www.imdb.com/title/tt3794028/?ref_=nm_knf_i_1

Последна редакция: пн, 11 мар 2024, 16:34 от Tsugumi_

Общи условия

Активация на акаунт