Ще имам близнаци! Тема с продължение 40

Прохождането ми беше много тегаво, не вкъщи, а навън. Вкъщи бяхме обезопасили каквото можем и им бяхме осигурили що-годе безопасна среда, доколкото е възможно. Не че не са падали от леглото, или не са се затискали със стола за хранене. Но на вън беше ад. Хем искат да слизат от количката, хем всяка отива в различна посока. Едната баба ми викаше "Момиче, ми те са като хлебарки, всяка бяга на различна страна". В парка не можеше да ми се случи като другите майки да седна или поне да се спра. Винаги бягах след някое дете. Случвало ми се е друга майка да гони едната, докато аз гоня другата. Случвало се също да видя в един и същи момент как и двете ще паднат и да хукна към тази, която е в по-голяма опасност и да зарежа другата да плаче.. Хем искат да вървят, да изследват, да се качват на пързалките хем не могат да се пазят. Пускала съм ги по алеите само да вървят, и пак намираха къде да паднат. Очите винаги трябваше да са не на 4, ами на 10. Всеки боклук от земята се опитваше, всяка люлка и пързалка се облизваше. Цицини на главата са имали по 10 поне. После като започнах да ги изкарвам без количката ми се е случвало на тротоара пред една пешеходна пътека точно да легнат и двете да се тръшкат, защото едната иска на ляво,  а другата на дясно. Чак като станаха на към 3 г. започнахме да се разбираме, да дават ръка без да се дърпат и вече да имат някакво чувство за самосъхранение.

И аз като Мартина. Тия двете ми бяха по-лесно от каката. Тя първите 6 месеца само ревеше. Спеше само в количката в движение. Зъбите и избиваха ужасно трудно. То бяха писъци по цели нощи. Аз не знаех какво е сън до 3 годишна някъде. Въобще беше кошмар.

Хранех едновременно, но аз кърмех. Намерих поза и ми беше добре. В един период едната близначка беше на АМ. Докато кърмех едната, хранех другата с АМ. Намерих вариант. Възглавници за кърмене, нормални и подпирах и нгласях децата. Спяха до мен на леглото. Така и двете бяха спокойни. Усещаха ме и от миризмата и топлината ми се унасяха и спяха.

Най-най-големия ми ужас беше едно море с тях на Албена на година и половина. Едната тръгна в една посока към един басейн, другата в друга и аз за секунда не знаех какво да направя. Ужасно е. Между 1-2 години не излизахме по центъра. Само в квартал, с близки майки които ми помагаха. Изключително често ми се случваше да тичам след едната, хванала другата под мишница. Развивах скорост за секунди.

Забравила съм го тези неща. Вече са на 5. Боят е ежедневен, карат се, заяждат се, заяждат се и с кака си, която ги наказва естествено и аз само крещя. Тая ваканция ми излезе през носа. Пуснах си два дни отпуска да поседя в къщи и вчера ми идеше да си хвана багажа. Ревове, тръшка е и тичат и се гонят и се бият.
Семейна идилия!

Hope , даваш ми надежда , дано на 3г е по лесно мойте са на 2,4г

Като бебета им подпирах с нещо шишетата и така ядяха по цял час, като от време на време , дърпам бутам шишето, ако спрат да сучат. Така ги хранеха и в неонатология.  Та ако нямат рефлукс е доста по лесно, да се хранят така. Като ги изписаха , бях снимала режима в неонатология и горе долу ги храних в същите часове.  Цедях се и им давах кърма, това беше мойта мъка, 1часа цедене, един хранене , стерилизатор и почваш на ново , денонощно. Спях от 4:00 до 7:00 всяка нощ първите 6 месеца.  Както пишат все си има труден период , минава един идва друг. Режима на сън и хранене , спасява до някъде да не изперкаш. След това мъчително цедене и колики, почнаха зъби, не знам кога свършиха коликите и почнаха зъбите , застъпиха се. Почнаха да не ядат въобще , все притеснения за това, захранването кошмарно. Като започнаха да се изправят в леглата , беше чудо... Няма заспиване , постоянно изправяне, превъзбуждане рев, като се събудят през ноща , пак така , няма спане , те все прави си седят, първо едното се научи да се изправя, цял месец ни мъчи с това изправяне ,реване , точно му писна и айде научи се и другото , още месец рев. Лазене , ако ги изпуснех от поглед , отиваха да лижат сифона в банята , ако е паднала някъде троха на пода я изяждаха и всякакви боклуци. С изправянето по мебелите , беше падане и биене на глави яко, все притеснения , има ли им нещо, те са двама аз една, не мога да ги опазя. С прохождането , навън бягане в различни посоки , аз винаги сама , единия под мишница и газ по другия. Сега се държат за ръка вече, но никога не сядам по площадките , като другите майки .

.Притеснения за говора имах, закъсняваше . Абе все да се притесняваме за нещо, все болни,  от началото на годината до октомври имаха 11 боледувания, като едното продължи със сопол 3 месеца.
Колко пребивания имаха... сцепени бузи, носове, съмнения за счупен нос , скенери, изгаряне на ръката, за малко да  стигнем до присаждане на кожа, сцепени уши и още , и още. Та все си има тревоги. Сега едното не спи , цяла нощ прескача кошарата и по стаите. Снощи идва при мен в 3:00 през ноща и ми вика ,,мамо мия ръцете,, и като си подаде ръцете и ме лъхна на лимон, добарал верото и се беше намазал целия с веро за съдове ,глава , лице всичко. Къпах го по нощите, то му люти на очите. Абе цирк да има. Тая вечер беше кошмарна и двамата криви , избиват последни кътници, момчето нямам представа от къде беше взело нож и удари момичето по главата с него, слава богу не стана беля . Момичето преди това реши да прави кълбо на пода , падна си на лицето и си разби носа и устата, през деня брат и си разби носа по същия начин. Та така е в момента положението, за капак се бият много, не със злоба на игра и не може да ги оставиш за 30сек , че се избиват, ритат, бутат, хапят, удрят с тежки играчки и все по главите. Винаги има тревоги. Надявам се след 3г , наистина да е малко по леко и да разбират повече, че ще изперкам.

При нас боят дойде м/у 3 и 4. Понякога така се удрят, че се моля от градината да не се обадят на социалните и да си мислят, че ние ги тормозим. Обаче колкото се бият, толкова се и търсят един друг. Но наистина след 4 можеш да се разбереш с думи и да обяснят какъв е проблема. Вече не ми е проблем да ходим почти навсякъде сами, без да викам по улиците.

Коликите и аз няма да ги забравя,  започнаха още първия месец и продължиха до петия. ММ ги слагаше в едно одеало и ги клатеше едно по едно. Храненето беше на тандем, но много ми помогна, че бяха на смесено хранене. Така и ММ можеше да се включва, особено навън, когато нямаше как да ги слагам и двете бебета на гърди. Така едното сучи, другото с бутилка, после обратно. Аз обаче влязах във филм като си купих ел.везна. нощем първо тегля бебето, после на гърда, после пак тегля да видя колко е сукало и додавам съответно АМ. Сега го отчитам като груба грешка. В началото спяхме всички в една стая, но видяхме, че така не става и се разделихме всеки с по едно дете да обслужва нощем, за да може поне малко да поспим всички. Иначе като ревне някое, събуждаше всички, без значение кой става да го обслужва. Поне като се нахранеха и заспиваха веднага. Най-ми тежеше  приспиването през деня. То бял шум, то песни пеех, то дундуркане на шезлонг по 1 час докато заспят. Зъби не са ги мъчили, но след захранването едното получи страшен запек и 4-5 месеца беше мъка изхождането, докато най-накрая се намери свестен доктор, да ми изпише сироп за запек. После като проходиха наистина стана страшно. На площадка само с ограда, на вън ако съм сама от количката въобще не ги пусках, колкото и да реват. Само ако едното спи, другото го пусках от количката. Беше ме страх да излизам сама с тях. Те ближеха кошчетата за боклук, цялата площадка облизваха и лапаха фасове, всичко което намерят, ако не ги видех. Много обичаха да се търкалят на земята, ей така за кеф. Не знаех, какво е да седнеш на площадката до 4г. В къщи ближеха подметките на обувките, решетката на канала в банята, а бе всичко им минаваше през устата. Едното много обичаше да си пъха топчета в носа и ушите, та доста пъти съм изпадала в ужас . Веднъж извадих ръката на едното, докато ги дърпам да станат от пода в асансьора, защото имаше плюнка на пода, а те пак решиха че ще се забавляват като се търкалят. Едвам го преживях чувството за вина. Добре, че ЛЛ ми даваше адекватни съвети и ме успокояваше,  че да не откача. От няколко дена вече са на 5, но още виждам навик да лапат и ближат боклуци. Боледуването вече значително намаля, макар сега едното да е варицела, но като цяло след 3-4г. става по-лесно.

Здравейте мамчета .. ние с малките сме добре, днес им беше 1 та ваксина. Аз имам един въпрос какви документи се попълваха за майчинството може ли разяснение някоя от вас ако е минала от там скоро ☺

Здравейте, момичета!
Някоя от вас правила ли е пренатален тест Panorama standart? Всички други лаборатории предлагат за разнояйчни близнаци само 3те синдрома: тризомии 21, 18 и 13.(Говорих по телефона с Вижън, CellsGenetics и НГТ). Единствено от Panorama ме убеждават, че можели да изследват и Търнър, Клайнфелтер, Тризомия X и
Тризомия XYУ, Триплоидия, защото работели по друга технология(което реално звучи много добре). Някоя минала ли е през това и може ли да потвърди дали е вярно?
Благодаря!

Явно при всеки е индивидуално. Чета за перипетиите на всяка от вас и някъде разпознавам нашата история, но по-често не. Засега не мога да се оплача от момчетата ми на 5 месеца. Не правят нещо несвойствено за възрастта. Дотук най-тежко ми беше в родилното дните след раждането и първия месец на шишета. От третия месец успяваме да спим. Опитвам се много да не ангажирам мъжа ми нощем, защото става рано за работа. Помага ми винаги, когато може и ни кара на прегледи, а те не са малко нещата. Двете момчета са с различен характер, но като цяло са спокойни. Единия често спи цяла нощ, макар че в последния месец и това се промени. Очакваме зъби, но нямаме още. Този, който е по-напреднал със зъбите, е нежен, а другия малко ме хапе, но на него му избиват отгоре първо и може да е затова. С интерес чета какво ни чака по-натам. Имам две по-големи момчета и горе-долу съм подготвена. Относно агресивността, според мен първо е до дете, а после как родителите ще отиграят фазата. Големият никога не е бил агресивно дете, макар че е имал близко приятелче на неговите години и веднага се вижда, че в ситуация на конкуренция и завист, само единия удря. После втория ми син налагаше яко батко си. Общо взето той само се пазеше. Ще видим тези двамата дали ще са повече приятели или ще е нажежено. Засега съм склонна да мисля, че ще са. Те си се усмихват един на друг и се държат за ръце. Мъжът ми с брат му са много близки, докато аз с моя съм се била (или той мен), с братовчедка ми също съм се била, но то е щото между рак, и скорпион страстите винаги са на полюсите.

Относно майчинството се попълват формуляри от работодателя и се предават.

Когато ти свърши третия болничен, подаваш към работодателя заявление декларация по чл.50, Ал 1 и 5 от КСО (приложение 2). След това за втората година подаваш заявление -декларация по чл 53 от КСО (приложение 7). Като за всяко дете се подава отделно заявление.

Бих искала да напомня, че има помощ за близнаци( визирам България), в размер на 3600 лева. Това е, ако са първи деца.
Веднъж помощ 1200 лева на дете близнак и още 2 пъти по 600 лева. В сайтът на министерството е подробно обяснено. Можете да подадете електронно, ако имате КЕП, или ПИК от НОИ или НАП. Аз подадох с ПИК със сканирани актове за раждане и попълнен формуляр на ПДФ.

Тези 600 лв. за първи близнаци в София ли дават? Мен за 3+4 ме дискриминираха, общо 750 за двете.

За първо дете е, до колкото знам, ако близнаците са второ и трето или трето и четвърто, сумата е по-малка.

Това намерих за близнаците:

"През 2024 г. при раждане на дете се полагат 375 лв за първо дете, 900 лв за второ, 450 лв за трето и 300 лв за всяко следващо. При близнаци тя е 900 лв за всяко от децата. До 3-годишна възраст на детето майката може да вземе тази помощ – трябва да подадат декларация с акта за раждане към Дирекцията за социално подпомагане по настоящ адрес. Всичко това може да се случи и с ПИК код от НОИ или НАП по електронен път", подчерта експертът."
'Размерът на помощта се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година и се изплаща за всяко дете близнак, като за 2024 г. размерът на помощта е 1200 лв."

Първо и второ или второ и трето ги смятат като две втори. От там и сумата е по-висока. Помощта е от държавата, не е от общината. От тази година е вдигната сумата която се дава.

 А може ли малко подробности,към кой и как се подава? Аз чакам близнаци 1во и 2ро дете ще са ни? Пак ли е към социалните или не. Че нещо се обърках.