Кандидатстване с рисуване след 7 клас - тема 11

Нямах много възможност да пиша тия дни, но обещах да се включа за разликите между училищата.
Малко е трики темата, защото се опасявам, че е възможно хората да се засегнат, а не е това целта.

На първо място, това подчертаното ме удари в сърцето. Моля ви се, никога не съм имала ни най-малко съмнение за мястото на всички в темата. Тук си говорим, обсъждаме си, вярно, не винаги на едно мнение ама нали това е смисъла и така се случва обогатяването.
Та, моля те, Блясъчка, в моите очи винаги всички са били пълноценно присъстващи. Друг е въпроса, че имам опасения в непълното комуникиране на различни теми и се допуска развален телефон.
Просто, моля ви, имайте предвид , че не сравнявам деца и възможности, а училища, програми и нагласи, в които отиват децата да учат. Това е първия аспект, а вторият е действително, че някои училища страдат от незаинтересоваността на сравнително голяма част от учениците си. Но много често тя е продиктувана и от неспособността на училищата да си ангажират децата.

Както и да е - не зная как да пиша полит-коректно, за да не засега който и да е, затова още сега в началото отправям апел да не отнасяте директно лично до вас и децата си написаното.
Поне не едно към едно, защото е ясно, че хората са различни, изходните позиции също.

Има причина едните училища да съм Министерство на културата и в това се крие голяма част от обяснението - те са създадени с идеята за култура и изкуство, не на пазар, не за търсени ниши, а поради потребности от развитие в културата.
Тези училища - 28 на брой в цялата страна (ако не се лъжа),  имат съществено различна програма от останалите училища.
Основното , на чисто практическо ниво, е много повече часове по специални предмети.

Сега - ако се загледаме и вътре в техните програми (на МК) , помежду им, пак ще намерим разлики. (да речем НУИИ с НПГПФ). Затова и много не обичам да подхващам темата защото ще стане ……. Абе дълга работа и ми се струва ужасно трудно бистренето и във форум. Защото и в самите редици на МК ще трябва да отразя доста негативи. (Например, и преди съм казвала че Фотографското се държи несериозно като обира каймака на отлично подготвени ученици с гръмката си специалност "анимация", а после да нямат ресурса да развият талантите им.)

Както и да е. Свеждам писанията си до София, не съм запозната с нивото във Варна, за Пловдив имам бегъл поглед, за Сливен съм наясно. Казанлък традиционно са много силна худ. гимназия, Смолян бяха, сега как е нямам идея. От Плевен познавам няколко деца, които - да, от каквото ми споделят нещата не са весели. (и в тези моменти си казвам - какво пък остава за училищата с обикновени паралелки с рисуване; граф. дизайн; комп графика и сие)

В София - програмите на НУИИ и НПГИ, извън задължителните - рисуване, живопис, графика и склуптора, включват перспектива, пластична анатомия, цветознание, композиция,  история на изкуството, компютърна графика и т.н. А след разделението по специалности увеличават всичко още повече, защото отпадат общообразователните.

Да вземем 51-во, което се е очертало като един от лидерите в МОНските училища с рисуване - 2 часа рисуване на седмица в 8 клас ? (това сериозно ли е?) В никакъв случай не е достатъчно, нищо че в следващите - 9,10 11,12 клас стават по 6 да речем (ии + цветознание/подобен)

Да, вярно е - имат компютърни предмети, но и в МК имат. Тоест не се конкурират. Въпросът е колко научават, колко получават. Ми да ви кажа - не достатъчно. Иначе като им отвориш сайтовете - уау, страхотно. Но какво се случва ден след ден е друг въпрос - учениците са неангажирани, не посещаващи и често пъти едва изпълняващи задачите си.
Преподавателите са другото нещо - когато имаш само няколко специални предмета, имаш само няколко преподавателя по тях. Ами извинявайте ама колкото и да са страхотни тези хора (допускам, че са страхотни в работата си и като човеци), колко пък да се възползваш от тях ако на всичкото отгоре ги виждаш по два пъти на седмица за по 45 мин.  
В същото време  в специализираните училища всичко лъха на творчество и огромна част от това е заради нон стоп времето с преподавателите.
В МК имат между 4 и 7 часа на ден специални предмети - разликата е от земята до небето. За традициите в предметите и сферите изобще не говорим.
Практика извън града - два пъти в учебната година. Собствена галерия, прииждащи професори, признати имена гости. Абе стените са пропити с творчество.
Разликата в летвите професионализъм  е съществена.

Николай Райнов (МОН) например има този дух, също пътуват, но е инцидентно и лично според мен училището страда, че е под шапката на МОН. Така искат не искат спазват абсурдите на МОН като изисквания за общообразователни часове и максимум позволено присъствие в час (нали МОН пази здравето на учениците, които не може да учат повече от еди колко си - спекулирам тук, но по спомен преди години някой ми обясняваше нещо подобно).

Трябва да разделим практичността на нещата  - да, не казвам, че в МОН няма рисуване - има, но е мноооооого много малко сравнение със специализираните. ОЩЕ ТУК - трябва да се прави разлика. Съжалявам, знам, че звучи малко грубо, но е вярно. Към това добавете несериозността на един клас - това важи и за двата варианта- и за МОН и за МК. Просто към МК и на половина да си съкратят присъствието и сериозността пак ще има повече занятия от МОН-ска програма. Голяма част от децата загубват желание (или никога не са го имали). И става така, че тези деца, които не си агбват интереса, но не са успели с МК попадат в някакъв компромисен вариант. И накрая те са няколкото деца, които драпат в класа и го водят напред. Към тях самите не е честна тази липса на специализирани часове. Разбирам, че те са "диамантите" на училището, те дърпат и правят стойностните неща, с които училището после се хвали, не отричам способностите им - аз просто си задавам въпроса колко много биха разцъфнали тези деца, ако училището се беше постарало да им осигури нужната програма и ресурси.
Затова казах преди няколко страници, че местата в никакъв случай не може да се каже, че са достатъчни. Ако ще се правят компромиси, много хора предпочитат да изберат солидни езикови, математически или други специализирани гимназии с гарантирано качество и летва на образованието и продължават занятие по рисуване в частния сектор (както между другото правят и ползвателите на МОНските рисувателни паралелки)

Уви, много паралелки са създадени (то и няма как, това е пазарния принцип на търсенето) само защото има търсене, звучат яко, могат да си оправдаят съществуването.

Не казвам, че нищо не научават, казвам че е нечестно за талантите и търсенията на децата.

От друга страна винаги има незаинтересовани индивиди, които не притежават непременно големи амбиции и за тях също трябва да има места. Пък и професиите с си професии - компютърен график, аниматор, дизайнер са си все пълно-работни позиции. Просто не е редно да са сравнявани на една плоскост с изящно изкуство в чистия смисъл на думата "художник" в разнообразните му форми.

Ще приключа с много важното уточнение - в никакъв случай МК училищата не са единствени път към творческо развитие. Просто са по-лесния, по-прекия и по-вдъхновяващия. Но пък от там в годините има ученици, които отиват да учат право, медицина, икономика и т.н
Свят шарен.
Допускам след едни 20 години МОНските паралелки да са се развили дотолкова, че този разговор да е излишен, но поне към момента можете да направите аналогия с някое супер силно училище и неговите алтернативи (да речем СМГ?) и ще видите, че е напълно приложимо и в художествения свят и отговора за различията става по-лесен.  Традиции, професионализъм, много високи изисквания. Труден подбор- съответно по-подготвени кадри. Това не обезличва другите, но определено обяснява драпането към МК.
Струва ми се нормално да се пробва човек за “най-доброто” и за “голямата мечта” пък каквото сабя покаже.


Имам достатъчно примери пред очите си за всякакви пътеки и развои - и от МК и извън него и извън рисувателните МОН въобще.
Много деца, хора въобще, узряват къде къде в по-късни етапи на порастването си.

Та накратко - имайте вяра и насочвайте децата си да не се отказват, а не къде непременно да учат. А ако се откажат - значи наистина не е било тяхното. Всяко семе си пробива когато му е времето.

Уау, още ли четете…. Аз едва се понасям в многословието си!