Amandine, за тия точици четох някъде наскоро, но забравих вече. Липса май на някакъв витамин или минерал.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 16:44 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2025, 21:25 ч.
До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2
Искрено се радвам, че с отстояване сте постигнали неща. Аз с отстояване не мисля, че постигнах много. Винаги са избирали някой друг пред мен, някой красив или силов и нямам предвид само в романтичен план в любовта, а и с приятелките, с хората, които работя или лекарите, дори собствените ми родители имаха различно отношение към мен и сестра ми и колкото и да се стараех да ги зарадвам и да им носих хубави оценки, а сестра ми да им създаваше проблеми, все избираха да и угодят и да изпълнят всичките и капризи, а мен ме неглижираха. Синът ми също повече слуша баща си, от колкото мен. Последно време вече много започна да ми тежи да бъда втора цедка, затова искам нещо да променя, изморих се от цялата борба, искам да променя личността си така, че аз да бъда приоритет за другите, а не опция. Но за сега си оставям само с борбата. Явно като на човек му се даде един енергиен паспорт е много трудно да надскочи себе си. А хубавото в живота е да имаш благосклонността на хората. Това е най-големия актив.
Според мен така изложеният (да го наречем) проблем се корени в това изречение: - дали отношението действително е било такова или е субективно усещане, то е сложило отпечатък от детството още върху всички останали отношения, в които влизаш и собствената ти самооценка сякаш предизвиква несъзнателно околните да я потвърждават.
Аз бих поговорила с психолог, даже не веднъж, после изведнъж ще установиш, че това неглижиране вероятно в 90 % от случаите не е било обективно, а самовнушение, което те е карало да се държиш и да афишираш сигнали точно за второстепенност.
Цитат
дори собствените ми родители имаха различно отношение към мен и сестра ми
Аз бих поговорила с психолог, даже не веднъж, после изведнъж ще установиш, че това неглижиране вероятно в 90 % от случаите не е било обективно, а самовнушение, което те е карало да се държиш и да афишираш сигнали точно за второстепенност.
Не бях чувала този термин eye floaters, може и това да е. Всъщност ги виждам само в определени ситуации (рано,при изгрев ) и ако реша да ги видя, иначе не.
Мнението на Кубратова е много логично и е възможно нещата да са субективно преувеличени.
Иначе не всички сме създадени да бъдем лидери и желанието да сме нещо , което не е същността ни ще доведе само до разочарования. Всеки си има място и мисия в живота, но тя е различна и следването на чужди модели и идеали не води до нищо добро. Потърси своите силни страни, работата ти харесвана ли е?
Мнението на Кубратова е много логично и е възможно нещата да са субективно преувеличени.
Иначе не всички сме създадени да бъдем лидери и желанието да сме нещо , което не е същността ни ще доведе само до разочарования. Всеки си има място и мисия в живота, но тя е различна и следването на чужди модели и идеали не води до нищо добро. Потърси своите силни страни, работата ти харесвана ли е?
Според мен така изложеният (да го наречем) проблем се корени в това изречение: - дали отношението действително е било такова или е субективно усещане, то е сложило отпечатък от детството още върху всички останали отношения, в които влизаш и собствената ти самооценка сякаш предизвиква несъзнателно околните да я потвърждават.
Аз бих поговорила с психолог, даже не веднъж, после изведнъж ще установиш, че това неглижиране вероятно в 90 % от случаите не е било обективно, а самовнушение, което те е карало да се държиш и да афишираш сигнали точно за второстепенност.
Цитат
дори собствените ми родители имаха различно отношение към мен и сестра ми
Аз бих поговорила с психолог, даже не веднъж, после изведнъж ще установиш, че това неглижиране вероятно в 90 % от случаите не е било обективно, а самовнушение, което те е карало да се държиш и да афишираш сигнали точно за второстепенност.
Тоест проблемът е в твоята глава, основно в твоята самооценка. Трябва да я повишиш. Психолог наистина ще помогне.
Скрит текст:
Децата често слушат повече бащите си, особено синовете. 
Regalia43, освен това което те посъветва Кубратова и ina ina, ти самата се обърни към себе си и си дай тази любов, която търсиш от другите. Обикни себе си и си позволи да бъдеш такава, каквато си. Твоя опит, твоето виждане за реалността около теб са толкова важни и толкова нужни колкото и на всички останали. Както ти казаха по-горе, всеки има своето място и е незаменимо. С твоя опит и преживявания обогатяваш себе си, правиш те по-съвършена, по-добра версия на себе си. Не го забелязваш веднага, тъй като то е процес развиващ се постепенно и продължава с години. Позволи си да бъдеш това, което си.
Нещо, което ще бъде интересно тук....
„Дойдох да кажа, че смъртта не е краят“
Двама гросмайстори – Виктор Корчной и Геза Мароци – се срещнали на шахматната дъска. Изглежда, няма нищо необичайно в тази партия шах, ако не беше едно обстоятелство – към датата на дебюта Геза Мароци бил мъртъв от 34 години.
Шахматната партия между жив шахматист и починал съперник била осъществена чрез медиум през 1985 година от швейцарския доктор на икономическите науки Волфганг Айзенбайс, занимаващ се с изследване на паранормалните явления.
Той искал да докаже, че няма смърт. За да няма съмнения към задгробния участник в мача, той трябвало да бъде играч от висока класа, чийто стил приживе бил добре познат на гросмайсторите.
Избор на партньор
Айзенбайс се обърнал с молба за участие в експеримента към Виктор Лвович Корчной, прочут съветски гросмайстор, емигрирал в Швейцария. Корчной не вярвал в задгробния свят, но нямал нищо против на партия с духа на покоен колега. Той се отнесъл с хумор към идеята и се пошегувал, че всички гросмайстори са ненормални и се отличават само по степента на своята лудост.
Получил съгласието на Корчной, Волфганг Айзенбайс избрал контактьор с „отвъдното“. Това бил старият му познат по паранормални изследвания Робърт Роланс. Той бил медиум, изпадащ в състояние на транс при контакт с отвъдни събеседници и фиксиращ получената оттам информация с автоматично писмо.
Роланс се оказал особено добър кандидат, тъй като не само не умеел да играе шах, но и дори не можел да постави правилно фигурите на дъската.
Айзенбайс дал на Роланс списък на покойни гросмайстори, съставени от Корчной, и помолил духа, с когото медиумът контактувал постоянно (Роланс го наричал Габриел), да помогне в откриването на шахматист от този списък, който да е съгласен на мач.
Виктор споменал, че много му се иска да играе с Хосе Раул Капабланка или с Паул Керес. На 15 юни 1985 година духът на Габриел съобщил на медиума, че предизвикателството да играе е приел унгарският гросмайстор Геза Мароци. След това добавил, че Мароци ще се опита да си взаимодейства с медиума пряко, без негова помощ.
А сега да се запознаем с участниците в „задгробния мач“.
Двамата гросмайстори
Унгарският гросмайстор Геза Мароци (1870–1951) бил един от най-силните шахматисти в света в първото десетилетие на ХХ век. Той е печелил турнирите в Монте Карло (1902), Остенде (1905), Бармен и Виена (1908). След последния турнир се оттеглил от шахмата и се върнал към участия чак след Първата световна война. Единственият му голям успех в този период е първа награда в Карлсбад (1923).
Кандидатурата на Мароци била одобрена от всички участници в експеримента. Виктор Корчной се явявал четирикратен шампион на СССР по шахмат (1960, 1962, 1964, 1970) и петкратен европейски шампион. Два пъти участвал във финалните мачове за званието световен шампион (с Анатолий Карпов) и във финалния мач на претендентите през 1974 г. (пак с него).
Победител в около сто международни турнира. През лятото на 1976 г. Корчной се отказал да се върне в СССР от турнира в Амстердам, преселил се в Швейцария и получил швейцарско гражданство. Играл е на международни състезания за тази страна.
„Дойдох да кажа, че смъртта не е краят“
Мачът започнал с това, че духът на унгарския шахматист написал с ръката на намиращия се в транс медиум: „Аз, Геза Мароци, ви поздравявам.“
След това унгарският гросмайстор изразил загриженост за своето майсторство, тъй като дълго не бил практикувал, и пояснил защо се е съгласил на този мач.
„Ще бъда на ваше разположение по две причини – записал Роланс. – Искам да помогна на човечеството, живеещо на Земята, да се убеди, че смъртта не е краят на всичко: разумът се отделя от физическото тяло и живее в нов свят, в други измерения.“ Като втора причина той назовал прославянето на своята земна родина – Унгария.
След това духът на гросмайстора предал първия ход: d2-d4.
Виктор Корчной смятал, че мачът ще бъде нещо от рода на детска забава. Но когато започнал да играе, с всеки ход започнал да се отнася все по-сериозно. След 27-ия ход той коментирал необичайната партия: „Този, с когото играя, започна не съвсем уверено, а играта му беше старомодна. Но трябва да призная, че сега не гарантирам своята победа. Противникът компенсира недостатъците от дебюта със силни решения в края на играта. В ендшпила особено ярко се проявяват способностите на играча и моят отвъден съперник играе много добре.“
Партията била наблюдавана от още един човек – шахматиста и директор на Тихоокеанския институт по психоневрология в Сиатъл и професор от катедрата по неврология и психиатрия в университета на Сейнт Луис д-р Вернън Непе. Като анализирал играта, професорът направил извод, че „предполагаемият Мароци в началото играеше на ниво майстор, а към края неговата игра съответстваше на ниво гросмайстор. Бавният и грешен дебют, възможно, е резултат от използването на нови теоретични идеи от Корчной, разработени от него след смъртта на съперника.“
И добавил, че медиумът Робърт Роланс не би могъл да достигне такова майсторство дори след специална подготовка.
В описвания период Виктор Корчной активно играел и пътувал по цял свят. Роланс очаквал контакта със седмици. По думите му, когато чувствал „специфичния гъдел по цялото тяло, това означаваше, че Мароци иска да общува“. Предавайки или получавайки поредния ход, медиумът го изпращал на Айзенбайс, той на свой ред – на Корчной.
Както и следвало да се очаква, скептиците подозирали, че Робърт Роланс се е консултирал с шахматисти. Но д-р Непе смятал това за слабо вероятно, тъй като играта била висококласна и нейният стил съответствал на стила на Мароци. „Поради ярко изразените стилистични различия е невъзможно с помощта на компютър да се моделира играта, а и само няколко от днешните шахматисти играят на такова високо ниво“, написал Непе.
Айзенбайс подчертавал, че Роланс и Корчной не са получили нито грош за експеримента и не са имали мотив за измама.
Упорити факти
По време на мача Айзенбайс задавал много въпроси на Мароци, за да потвърди неговата самоличност. На 31 юли 1986 година медиумът получил 38 ръкописни страници с отговори на много зададени въпроси. Айзенбайс решил да ги провери и се свързал с члена на Унгарския шахматен клуб Лакло Себистен, като скрил истинските причини на своя интерес.
Историкът и експерт по шахмат Себистен се съгласил да направи историческа справка за своя съотечественик, за когото швейцарецът уж се готвел да пише. И свършил голяма работа. Освен търсене в библиотеките и архивите ентусиастът се срещнал и с братовчеда на шахматиста, както и с двете деца на Геза Мароци – сина му и дъщеря му, които били вече над 80-те.
От 92-та получени отговора изследователят успял да потвърди документално и чрез спомените на роднините 85. Останалите седем вероятно също били верни, но нито един запис или спомен за тези събития не бил съхранен.
Едно от най-интересните доказателства на самоличността на Мароци бил въпрос за игра от 1930 година. Волфганг Айзенбайс, открил в архивите на вестниците информация за този мач, попитал на спиритичен сеанс Мароци за италианеца Роми. Унгарският гросмайстор отвърнал, че никога не е играл с човек с такава фамилия, но е победил шахматист с фамилията Ромих. Макар шахматните хроники да наричали италианеца Роми, по-късно бил открит официалният протокол от мача от 1930 година, в който италианският шахматист наистина фигурирал като Ромих.
Седемгодишната партия
Партията завършила на 11 февруари 1993 година. Геза Мароци, играещ в „старомоден“ стил, се предал на 47-ия ход. Мистичната партия продължила 7 години и 8 месеца, а Робърт Роланс починал три седмици след края на играта.
През април 2006 година Волфганг Айзенбайс публикувал в списанието на Обществото за психически изследвания във Великобритания резултатите от експеримента, които предизвикали много отзиви в научния свят.
Мнозина го обвинили в измама. Но участието на признати авторитети на шахмата и психиатри в експеримента все пак накарало учените да обърнат внимание на този феномен, доказващ съществуването на интелект и съзнание след физическата смърт.
„Дойдох да кажа, че смъртта не е краят“
Двама гросмайстори – Виктор Корчной и Геза Мароци – се срещнали на шахматната дъска. Изглежда, няма нищо необичайно в тази партия шах, ако не беше едно обстоятелство – към датата на дебюта Геза Мароци бил мъртъв от 34 години.
Шахматната партия между жив шахматист и починал съперник била осъществена чрез медиум през 1985 година от швейцарския доктор на икономическите науки Волфганг Айзенбайс, занимаващ се с изследване на паранормалните явления.
Той искал да докаже, че няма смърт. За да няма съмнения към задгробния участник в мача, той трябвало да бъде играч от висока класа, чийто стил приживе бил добре познат на гросмайсторите.
Избор на партньор
Айзенбайс се обърнал с молба за участие в експеримента към Виктор Лвович Корчной, прочут съветски гросмайстор, емигрирал в Швейцария. Корчной не вярвал в задгробния свят, но нямал нищо против на партия с духа на покоен колега. Той се отнесъл с хумор към идеята и се пошегувал, че всички гросмайстори са ненормални и се отличават само по степента на своята лудост.
Получил съгласието на Корчной, Волфганг Айзенбайс избрал контактьор с „отвъдното“. Това бил старият му познат по паранормални изследвания Робърт Роланс. Той бил медиум, изпадащ в състояние на транс при контакт с отвъдни събеседници и фиксиращ получената оттам информация с автоматично писмо.
Роланс се оказал особено добър кандидат, тъй като не само не умеел да играе шах, но и дори не можел да постави правилно фигурите на дъската.
Айзенбайс дал на Роланс списък на покойни гросмайстори, съставени от Корчной, и помолил духа, с когото медиумът контактувал постоянно (Роланс го наричал Габриел), да помогне в откриването на шахматист от този списък, който да е съгласен на мач.
Виктор споменал, че много му се иска да играе с Хосе Раул Капабланка или с Паул Керес. На 15 юни 1985 година духът на Габриел съобщил на медиума, че предизвикателството да играе е приел унгарският гросмайстор Геза Мароци. След това добавил, че Мароци ще се опита да си взаимодейства с медиума пряко, без негова помощ.
А сега да се запознаем с участниците в „задгробния мач“.
Двамата гросмайстори
Унгарският гросмайстор Геза Мароци (1870–1951) бил един от най-силните шахматисти в света в първото десетилетие на ХХ век. Той е печелил турнирите в Монте Карло (1902), Остенде (1905), Бармен и Виена (1908). След последния турнир се оттеглил от шахмата и се върнал към участия чак след Първата световна война. Единственият му голям успех в този период е първа награда в Карлсбад (1923).
Кандидатурата на Мароци била одобрена от всички участници в експеримента. Виктор Корчной се явявал четирикратен шампион на СССР по шахмат (1960, 1962, 1964, 1970) и петкратен европейски шампион. Два пъти участвал във финалните мачове за званието световен шампион (с Анатолий Карпов) и във финалния мач на претендентите през 1974 г. (пак с него).
Победител в около сто международни турнира. През лятото на 1976 г. Корчной се отказал да се върне в СССР от турнира в Амстердам, преселил се в Швейцария и получил швейцарско гражданство. Играл е на международни състезания за тази страна.
„Дойдох да кажа, че смъртта не е краят“
Мачът започнал с това, че духът на унгарския шахматист написал с ръката на намиращия се в транс медиум: „Аз, Геза Мароци, ви поздравявам.“
След това унгарският гросмайстор изразил загриженост за своето майсторство, тъй като дълго не бил практикувал, и пояснил защо се е съгласил на този мач.
„Ще бъда на ваше разположение по две причини – записал Роланс. – Искам да помогна на човечеството, живеещо на Земята, да се убеди, че смъртта не е краят на всичко: разумът се отделя от физическото тяло и живее в нов свят, в други измерения.“ Като втора причина той назовал прославянето на своята земна родина – Унгария.
След това духът на гросмайстора предал първия ход: d2-d4.
Виктор Корчной смятал, че мачът ще бъде нещо от рода на детска забава. Но когато започнал да играе, с всеки ход започнал да се отнася все по-сериозно. След 27-ия ход той коментирал необичайната партия: „Този, с когото играя, започна не съвсем уверено, а играта му беше старомодна. Но трябва да призная, че сега не гарантирам своята победа. Противникът компенсира недостатъците от дебюта със силни решения в края на играта. В ендшпила особено ярко се проявяват способностите на играча и моят отвъден съперник играе много добре.“
Партията била наблюдавана от още един човек – шахматиста и директор на Тихоокеанския институт по психоневрология в Сиатъл и професор от катедрата по неврология и психиатрия в университета на Сейнт Луис д-р Вернън Непе. Като анализирал играта, професорът направил извод, че „предполагаемият Мароци в началото играеше на ниво майстор, а към края неговата игра съответстваше на ниво гросмайстор. Бавният и грешен дебют, възможно, е резултат от използването на нови теоретични идеи от Корчной, разработени от него след смъртта на съперника.“
И добавил, че медиумът Робърт Роланс не би могъл да достигне такова майсторство дори след специална подготовка.
В описвания период Виктор Корчной активно играел и пътувал по цял свят. Роланс очаквал контакта със седмици. По думите му, когато чувствал „специфичния гъдел по цялото тяло, това означаваше, че Мароци иска да общува“. Предавайки или получавайки поредния ход, медиумът го изпращал на Айзенбайс, той на свой ред – на Корчной.
Както и следвало да се очаква, скептиците подозирали, че Робърт Роланс се е консултирал с шахматисти. Но д-р Непе смятал това за слабо вероятно, тъй като играта била висококласна и нейният стил съответствал на стила на Мароци. „Поради ярко изразените стилистични различия е невъзможно с помощта на компютър да се моделира играта, а и само няколко от днешните шахматисти играят на такова високо ниво“, написал Непе.
Айзенбайс подчертавал, че Роланс и Корчной не са получили нито грош за експеримента и не са имали мотив за измама.
Упорити факти
По време на мача Айзенбайс задавал много въпроси на Мароци, за да потвърди неговата самоличност. На 31 юли 1986 година медиумът получил 38 ръкописни страници с отговори на много зададени въпроси. Айзенбайс решил да ги провери и се свързал с члена на Унгарския шахматен клуб Лакло Себистен, като скрил истинските причини на своя интерес.
Историкът и експерт по шахмат Себистен се съгласил да направи историческа справка за своя съотечественик, за когото швейцарецът уж се готвел да пише. И свършил голяма работа. Освен търсене в библиотеките и архивите ентусиастът се срещнал и с братовчеда на шахматиста, както и с двете деца на Геза Мароци – сина му и дъщеря му, които били вече над 80-те.
От 92-та получени отговора изследователят успял да потвърди документално и чрез спомените на роднините 85. Останалите седем вероятно също били верни, но нито един запис или спомен за тези събития не бил съхранен.
Едно от най-интересните доказателства на самоличността на Мароци бил въпрос за игра от 1930 година. Волфганг Айзенбайс, открил в архивите на вестниците информация за този мач, попитал на спиритичен сеанс Мароци за италианеца Роми. Унгарският гросмайстор отвърнал, че никога не е играл с човек с такава фамилия, но е победил шахматист с фамилията Ромих. Макар шахматните хроники да наричали италианеца Роми, по-късно бил открит официалният протокол от мача от 1930 година, в който италианският шахматист наистина фигурирал като Ромих.
Седемгодишната партия
Партията завършила на 11 февруари 1993 година. Геза Мароци, играещ в „старомоден“ стил, се предал на 47-ия ход. Мистичната партия продължила 7 години и 8 месеца, а Робърт Роланс починал три седмици след края на играта.
През април 2006 година Волфганг Айзенбайс публикувал в списанието на Обществото за психически изследвания във Великобритания резултатите от експеримента, които предизвикали много отзиви в научния свят.
Мнозина го обвинили в измама. Но участието на признати авторитети на шахмата и психиатри в експеримента все пак накарало учените да обърнат внимание на този феномен, доказващ съществуването на интелект и съзнание след физическата смърт.
Един въпрос (надявам се не е задаван) Спомняте ли си сънища от ранни детски години (2,3,4..години)? Доскоро смятах, че всеки има такива спомени, но никой от познатите ми няма. За това ми стана странно, че аз толкова ярко си спомням, че като бях около 3-4 годишна (вече съм на 33), сънувах, че Баба Ванга я ухапа змия. Даже толкова ми се е втълпило това през годините (вече като станах 20+ години) , че мислех че е истина и реално Ванга е хапана от змия приживе.
Спомням си, точно от тази възраст (живеехме в друго жилище и съм била на толкова тогава).
Абсолютно всяка вечер, издигам се над леглото, после рязко падам обратно и минавам през някакъв тунел (кладенец?). Озовавам се на непознато място и сънят ми започва да се развива оттам. Сънищата са различни, началото винаги едно и също.
Абсолютно всяка вечер, издигам се над леглото, после рязко падам обратно и минавам през някакъв тунел (кладенец?). Озовавам се на непознато място и сънят ми започва да се развива оттам. Сънищата са различни, началото винаги едно и също.
Около три годишна съм била, в детската градина постоянно сънувах как змии нападат градината. Влизат от всякъде. През всеки възможен процеп. Другият редовен кошмар беше майка ми на едно от легълцата и покрита от хиляди пчели. Аз я гледам ужасена и рева.
И най-големият ми кошмар от това време - всяка нощ сънувах възрастна жена със страшно сини очи. Тези очи ме следяха навсякъде. Където и да погледнех, надолу към краката си, те изникваха върху обувките ми, по стените, вратите. Обръщах се, а тя върви неизменно след мен. Моля й се да ме остави намира, но сякаш говорех на глух. Не говореше, не правеше резки движения, просто вървеше след мен и ме гледаше. Може би в предучилищна да съм била, около девет годишна, една нощ (не се минаваше нощ в продължение на всички тези години тя да не се появи в съня ми) .
Една нощ треперейки, се обърнах, изправих се пред нея и й казах:"Аз не се страхувам повече от теб!"
40 години от тогава, никога повече не се появи.
И най-големият ми кошмар от това време - всяка нощ сънувах възрастна жена със страшно сини очи. Тези очи ме следяха навсякъде. Където и да погледнех, надолу към краката си, те изникваха върху обувките ми, по стените, вратите. Обръщах се, а тя върви неизменно след мен. Моля й се да ме остави намира, но сякаш говорех на глух. Не говореше, не правеше резки движения, просто вървеше след мен и ме гледаше. Може би в предучилищна да съм била, около девет годишна, една нощ (не се минаваше нощ в продължение на всички тези години тя да не се появи в съня ми) .
Една нощ треперейки, се обърнах, изправих се пред нея и й казах:"Аз не се страхувам повече от теб!"
40 години от тогава, никога повече не се появи.
Искрено се радвам, че с отстояване сте постигнали неща. Аз с отстояване не мисля, че постигнах много. Винаги са избирали някой друг пред мен, някой красив или силов и нямам предвид само в романтичен план в любовта, а и с приятелките, с хората, които работя или лекарите, дори собствените ми родители имаха различно отношение към мен и сестра ми и колкото и да се стараех да ги зарадвам и да им носих хубави оценки, а сестра ми да им създаваше проблеми, все избираха да и угодят и да изпълнят всичките и капризи, а мен ме неглижираха. Синът ми също повече слуша баща си, от колкото мен. Последно време вече много започна да ми тежи да бъда втора цедка, затова искам нещо да променя, изморих се от цялата борба, искам да променя личността си така, че аз да бъда приоритет за другите, а не опция. Но за сега си оставям само с борбата. Явно като на човек му се даде един енергиен паспорт е много трудно да надскочи себе си. А хубавото в живота е да имаш благосклонността на хората. Това е най-големия актив.
Аз съм от този типаж хора, за които говориш.
Имам огромно самочувствие, но си е за мен, рядко го изтъквам, но вероятно го излъчвам.Шегувам се с обкръжението си, че трябва да са невероятно щастливи, че са до моята особа. При мен обаче има това, че аз изобщо не се интересувам от мнението на хората и не искам никой да ме харесва и занимава.
Някак си живея с мисълта, че сме много за малко тук и не се страхувам от нищо, много хора ми казват, че съм много респектираща - сутрин излизам доста рано и докато стигна до колата се натъквам на какви ли не индивиди (повечето жени биха се страхували) Еми вървя с бойна крачка право към тях и ги гледам с високо вдигната глава право в очите, бързо сменят траекторията на движение да не е срещу мен.
Но според мен разковничето е в самочувствието - да вярваш в себе си, че си прекрасна и заслужаваш най-доброто - излъчваш го и хората го усещат.
Дано съм в темата. Пробвах да пиша в "Случи ми се нещо странно", но явно размислите за астрала не са достатъчно странни за обитателите на темата, и разни пътешествия, може би, не са се случили според стандартите на темата 🙄Та...как различавате сънищата от пътешествията из астрала?
