Е, то всеки от нас търси отговори в някаква морална рамка и представи за справедливост.
Аз не искам да си развалям хубавия "център" (ако взема назаем термина от политическия речник) и да заемам страна, но:
В Азиатските представи за прераждане (които ни е удобно да не допускаме, когато заемаме тая идея от тях) има йерархия, има и превъплащение на душата в животни, насекоми и изобщо кой за каквото се е борил.
Това пък за мен не е нито логично, нито справедливо. Но дори да останем само на ниво човешка душа, аз не искам да участвам в мотаене до безкрай. За това за мен справедливо е да има отвъден, вечен живот, до който се стига като нещо нормално, като journey, да има съд дори, но не за да гориш някъде, а да можеш да проумееш какво си направил и да се изчистиш от него
Йерархията също не я приемам. В това отношение християнството е крачка напред, казва "още днес можеш да си с мен на добро място в отвъдното" на човек, който има минути живот на кръста, до Христос. Защо не. Много по- човечно ми е
И другото е, че какъв е смисъла да получаваш втори (пети, двайсети) шанс, с още животи, когато не помниш нищо. Някой ще каже - ама има хора със спомени и съзнание - може би има, но са единици и поне около мен винаги са хора, чието съзнание принципно обича да фабрикува представи, не е баш трезво осъзнаване.
Има много загуба, човешка, в такава подредба на живота, прераждане със забравяне.
За такива спомени, моето лично усещане е, че става въпрос за общо съзнание (Юнг). Ние наистина помним минали животи, защото имаме предци и на чисто телесно ниво. Не сме чисто нови клетки
Та пак казвам, не заемам страна, предпочитам баланс между правото на поправка, втория шанс и разумния дух.
Да не говорим, че и моите преживявания ако намесим (екзистенциални) и изобщо не би трябвало да пиша в тема за "отвъд"
. Много е тежко понякога да виждаш една бездушна Вселена, в която реално нито подредба, нито смисъл има, ако не си ги направиш...
Аз не искам да си развалям хубавия "център" (ако взема назаем термина от политическия речник) и да заемам страна, но:
В Азиатските представи за прераждане (които ни е удобно да не допускаме, когато заемаме тая идея от тях) има йерархия, има и превъплащение на душата в животни, насекоми и изобщо кой за каквото се е борил.
Това пък за мен не е нито логично, нито справедливо. Но дори да останем само на ниво човешка душа, аз не искам да участвам в мотаене до безкрай. За това за мен справедливо е да има отвъден, вечен живот, до който се стига като нещо нормално, като journey, да има съд дори, но не за да гориш някъде, а да можеш да проумееш какво си направил и да се изчистиш от него
Йерархията също не я приемам. В това отношение християнството е крачка напред, казва "още днес можеш да си с мен на добро място в отвъдното" на човек, който има минути живот на кръста, до Христос. Защо не. Много по- човечно ми е
И другото е, че какъв е смисъла да получаваш втори (пети, двайсети) шанс, с още животи, когато не помниш нищо. Някой ще каже - ама има хора със спомени и съзнание - може би има, но са единици и поне около мен винаги са хора, чието съзнание принципно обича да фабрикува представи, не е баш трезво осъзнаване.
Има много загуба, човешка, в такава подредба на живота, прераждане със забравяне.
За такива спомени, моето лично усещане е, че става въпрос за общо съзнание (Юнг). Ние наистина помним минали животи, защото имаме предци и на чисто телесно ниво. Не сме чисто нови клетки
Та пак казвам, не заемам страна, предпочитам баланс между правото на поправка, втория шанс и разумния дух.
Да не говорим, че и моите преживявания ако намесим (екзистенциални) и изобщо не би трябвало да пиша в тема за "отвъд"
. Много е тежко понякога да виждаш една бездушна Вселена, в която реално нито подредба, нито смисъл има, ако не си ги направиш... 
