Психически нестабилен и агресивен член на семейството

  • 11 577
  • 468
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 3 974
Аз не го обвързвам с поколенията. В нашият блок имаме един 60 годишен вече, който живее при мама и тати. Като слизам пред блока да му дам ток за колата той е с възрастият си баща. Говоря за човек, който ходи на работа, разумен е, не е тъп. Няма отклонения.
Напусна работа или го уволниха, няма значение за мен, но сега се занимава с това да тормози 80 годишните си родители и да им взема пенсиите.
Не е от поколение Z.
Общо взето откакто живеем тук е обгрижван

# 421
  • София
  • Мнения: 12 803
Явно и Ън я е страх, не само синът и, иначе досега да са го изгонили. Прието е депресия да се наричат потиснатост и лошо настроение, но истинската депресия си е сериозно заболяване с наистина жестоки последици. Тук трябва опитен психиатър да казва как да се процедира, а и как да се отличи къде е границата между нуждата от грижа и разглезването. Отделно и болния от депресия си има характер, този характер може да е лош. Пък ако е отключил заболяването в предтийн и тийн възраст може и обективно да не е порасъл.

Иначе от поколенията по-разглезени и инфантилни от бейбибумърите не е имало  и вероятно няма да има. Там живееха с новото семейство, но и родителите си, бабите гледаха децата и прочее. Това просто не може да се повтори. Новите са къде-къде по-амбициозни и оправни, но е тенденция да създават трудно трайни връзки или изобщо връзки. От там идва и живеенето с мама. И на Ън сина ако си хване гадже мигом ще се изнесе.

# 422
  • Мнения: 32 523
Ти си точно примера, за който говоря. Израснала си. И си самостоятелна, нали (като човек, не с кого живееш). Simple Smile
Ще ти дам контра пример на теб - авторката от темата, която живее с майка си и ѝ трепери.
Както виждаш, тя придава тежест на привидно лесни и преодолими неща. За нея са абсолютна тежест. Познай защо. Simple Smile

Ох, не знам защо. За мен майката има вина.
Явно от дете не  е оставила авторката да порасне.
Но и самата тя не е искала.
Можем само да предполагаме.

# 423
  • Мнения: 8 863
Явно и Ън я е страх, не само синът и, иначе досега да са го изгонили. Прието е депресия да се наричат потиснатост и лошо настроение, но истинската депресия си е сериозно заболяване с наистина жестоки последици. Тук трябва опитен психиатър да казва как да се процедира, а и как да се отличи къде е границата между нуждата от грижа и разглезването. Отделно и болния от депресия си има характер, този характер може да е лош. Пък ако е отключил заболяването в предтийн и тийн възраст може и обективно да не е порасъл.

Иначе от поколенията по-разглезени и инфантилни от бейбибумърите не е имало  и вероятно няма да има. Там живееха с новото семейство, но и родителите си, бабите гледаха децата и прочее. Това просто не може да се повтори. Новите са къде-къде по-амбициозни и оправни, но е тенденция да създават трудно трайни връзки или изобщо връзки. От там идва и живеенето с мама. И на Ън сина ако си хване гадже мигом ще се изнесе.

Да, колебая се. Диагнозата е депресивно- тревожно разстройство, поставено от опитен психиатър преди 10-11 години. Имаше си симптоми, овладя  с антидепресанти. Обаче след това имаше още 3 рецидива, които не мога да разбера защо се получиха, нямаше причини. Точно появата на такива рецидиви е спирачката, защото не може да се привдиди кога и защо се появяват. Иначе сигурно има и характер, и доза мързел и каране по лекото и мекото.

# 424
  • Мнения: 20 449
Скрит текст:
Ти си точно примера, за който говоря. Израснала си. И си самостоятелна, нали (като човек, не с кого живееш). Simple Smile
Ще ти дам контра пример на теб - авторката от темата, която живее с майка си и ѝ трепери.
Както виждаш, тя придава тежест на привидно лесни и преодолими неща. За нея са абсолютна тежест. Познай защо. Simple Smile

Ох, не знам защо. За мен майката има вина.
Явно от дете не  е оставила авторката да порасне.
Но и самата тя не е искала.
Можем само да предполагаме.
Очевидно е. Няма нужда да предполагаме.
Липса на действителни трудности в живота. Истерична майка е гадно, но не е трудност. И може да се неутрализира. Пак имаш избор. Трудност е да трябва да оцеляваш – да търсиш работа, подслон, пари за храна и дай Боже за образование. Сам.
//
Ън, не го познавам момчето ти. Но отстрани изглежда като да си свръх загрижена и той да се поглезва в голяма степен. Нали знаеш, че и депресии могат да се имитират и служат за удобна възглавница цял живот да те съжаляват и да се грижат за теб. Ако не си ти, ще е приятелката му/жена му. Психиката намира какви ли не проявления да се валидира и да обслужва комфорта си.

# 425
  • Мнения: 32 523
Ън, не се обиждай, но за мен вина имаш и ти.
Помисли си, познаваш го. Базила е права.
Има го и мързела. И възможност да имитира депресия. Да ви манипулира, изнудва.

И не ми отговори на въпросите. И се чудя защо.
Обясни ли му, че не може 33 годишен мъж да чака майка си да му сготви, изпере и изчисти.
Той какво ти отговаря?
Какво ще стане ако спреш да правиш това?
Или може би и ти не искаш да спреш?
Много често една майка възпитава момиче по един начин, момче по-друг.
Момчето е на мама момчето, да не пипне нищо, да не му подна оная работа случайно, чинийка да не пипне, легло да не оправи. А уж е силния пол. После след години се чудят защо такъв лентяй си имат вкъщи.
А момичето - давай газ, чисти, готви, жена си, трябва всичко да правиш.
Така са възпитани баща ми и леля ми.
Така сме възпитани аз и брат ми.
Различно отношение.
Ама аз не слугувам на брат ми като идва.
Отдавна съм му обяснила как се пере. И се научи сам да си прави храната.

# 426
  • София
  • Мнения: 12 803
Ън, не се обиждай, но за мен вина имаш и ти.
Помисли си, познаваш го. Базила е права.
Има го и мързела. И възможност да имитира депресия. Да ви манипулира, изнудва.

Говорили сме много по този случай, депресия не се имитира, момчето си има лекуващи психиатри, повече от един го е преглеждал. Който не познава поне на теория животът с психично болен разсъждава все едно няма нищо и се започва мързел и тн. При много психични заболявания инфантилността е симптом, страховете също. Опитен психиатър трябва да насочи кое е от болестта и кое как може да се коригира. Близките не са виновни, болният също. Акъли на кило е лесно да се дават, но трудно се прилагат без нужните познания. Ън е интелигентна жена и искрено и съчувствам за онова, през което минава. Сигурна съм, че прави нужното, просто понякога няма какво да се направи.

# 427
  • Мнения: 3 974
Т.е. психиатрите и лекарите съветват при такива случаи да бъдеш обгрижван доживот, защото няма виновен и не се лекува?

# 428
  • Мнения: 32 523
Ок Бояна, може и да не разбирам много. Макара че човек без страхове няма.
Макар че съм имала и аз депресия и опити за самоубийство. Ама не разбирам де.
Ама съм чистила, готвила, прала.
Т.е. психиатрите и лекарите съветват при такива случаи да бъдеш обгрижван доживот, защото няма виновен и не се лекува?

И аз това се питам.

# 429
  • София
  • Мнения: 12 803
Т.е. психиатрите и лекарите съветват при такива случаи да бъдеш обгрижван доживот, защото няма виновен и не се лекува?
Къде написах подобно нещо? Психиатърът може да каже дали инфантилността и страховете са част от заболяването, защото често е така. Те знаят кое и докъде подлежи на корекция. И да, някои хора е най-добре да бъдат обгрижвани доживот, макар в повечето случаи да остават само майките. Тук нямаме дори терапевт по здравна каса, да не говорим за мрежа за лечение и взаимопомощ, всичко остава на добрата воля и умения на семейството.
И трети път ще напиша – болестта не е причина този син да се държи като ирански падишах. Това се коригира. Щом работи може да има и домашни задължения, но ако не се справят родителите да потърсят семеен терапевт с опит с психиатричен случай в семейството и ще им даде формула някаква.

Елора, едно са нашите страхове, друго са страховете на болен човек. Като сме здрави даже ни е приятно да си останем сами с книжка, сериалче, психичноболните не са така. Суициден човек не е добре да е сам и щом и той мисли така е още по-добре. Но няма за четвърти път да пиша каквото написах и тук на Фрау. В ежедневието и на най-болния може и трябва да има определен ред, който не е редът на Луи 14-ти.

# 430
  • Мнения: 32 523
Ох, Бояна на мен ли ги обясняваш тия неща.
В случая важи с пълна сила.
В момента е падишах, защото Ън го е сложила на трона.
Приказката за баницата я знаем.

# 431
  • София
  • Мнения: 12 803
Ох, Бояна на мен ли ги обясняваш тия неща.
В случая важи с пълна сила.
В момента е падишах, защото Ън го е сложила на трона.
Приказката за баницата я знаем.
Питаш, отговарям. Не ти знам историята и специалността, и не ти обяснявам, за да те обидя.
При Ън не е само тя, мисля, че са повече хора вкъщи, самата Ън е хронично болна и някак са стигнали дотук. В много теми обсъждаме едно и също – и да се изнесе пак може да очаква да му прислужват в квартирата. Имам пред очите си две майки на 30-35 годишни синове, които живеят отделно, но мама носи, меси, чисти, плаща сметки, дава суми, когато на детето не му се работи... Това е друго. При болест е по-трудно, затова казвам специалист да им каже ей тук е чертата и няма да скочи от балкона тоя пич, защото сте го сложили на място и си пере сам чорапите.

# 432
  • Мнения: 32 523
Аз попитах, не ми се отговори. Правя си изводите. Липсата на отговор ми говори много. И също е отговор.

# 433
  • Мнения: 1 492
Факт е, че масово хората са в депресия, бях пуснала едно интервю на Ани Владимирова, как 8 от 10 не за психолог, а за психиатър. Аз съм имала много тежки моменти, само, че на никой не му е пукало, няма на кого да разчитам и както ми каза психолога, нямаш избор, няма ш никой, в депресия изпадат често хора, който  са обгрижвани и имат на кого да разчитат, аз такъв избор не съм имала. Имам наблюдения особено синът на наши близки, който напусна работа, седи си вкъщи с години, става все по-зле, майка му все го защитава да мине лятото, зимата ще си намери работа, обгрижва си го, пари имат, но ако пари нямаше, а майка му беше поставила условие и работеше дори и да живеят заедно щеше да е по-добре и така от някакви рутинни работни проблеми и напускане, стана снежна топка, млад мъж блед, слаб, видимо не добре психически. Друг мой колега обаче няма избор, тежка депресия,  пие си лекарствата, смени работа, гледа си семейството няма как и кой да го обгрижва и покровителства. Така, че помощтта понякога е "нож с две остриета", колкото по-самостоятелно се справя един човек толкова по-добре, помощ и мотивация за такава самостоятелност, близост но здравословна без ненужно обгрижване, като да се изчисти, изпере, защото дори и в депресия човек би трябвало да може да върши тези неща.

# 434
  • Мнения: 225
Хахахаа, да бе някой психиатър ще си сложи главата в торбата. Тук една потребителка разправя смешки. В психодиспансера си карат по протокол и после болния вкъщи, ако стане агресивен го прибират, за малко. През другото време си работят по разни програми и изпитват лекарства, законно е, е колко е морално… приходите са добри.

Общи условия

Активация на акаунт