Лежащи мами - 50

Серклажа мислехме да го махаме в 37 г.с. Но в крайна сметка доктора прецени че няма смисъл и направо на секциото го махна.

Аз съм на Индометацин супозитории втори ден, в 26 седмица съм. Всъщност постъпих в болница, заради втвърдяване на корема и това ми е част от терапията. 5 супозитории ми изписаха по една сутрин и вечер. Това си е стандартна терапия, успокоява матката.

Изобщо не помня АГ какво ми каза 🙈😄
А извинявам се за глупавия въпрос,вагинално се слагат нали? 🤔🙈
Че чета в листовката -ректално...
Просто като бях при АГ говорихме за дати, изследвания...уж записвах нещата, изведнъж ми каза и това ...мозъка ми е изветрял вече 😄

Индометацин са ректални свещички.

Ректално се поставят.

Олеее, снощи сложих за първи път -вагинално 🤦
Дали е проблем,е това вече не го обсъдихме с АГ, притесних се сега 🫤

Здравейте! Записвам се и аз при вас.
Моята история е дългогодишна. Имам загуба в 24 г.с. през 2019 г. Паднала тапа без да знам, че е това, течащи по малко води, разкритие и плоден сак с крачетата на бебето в шийката.
6 години по-късно съм бременна отново, вече в 11 г.с. Откакто видях положителния тест и ми потвърдиха, че имам проден сак и жълтъчно мехурче в него, си останах у дома. Още в 5 г.с. имах леко зацапване и лежах в болница няколко дни. От 08.02.2025 г. буквално не ставам от леглото, отначало заради зацапването, после заради кръвното, след това по своя преценка.
Преди 2 дни бях на преглед при доктор Христов и той устави, че шийката е 3.3 и пропуска пръста му. Насочи ме за ЕТКО веднага щом мине БХС и излезе резултата от пренаталния тест. Междувременно продължавам да лежа и от вчера съм на Утротестан вагинално 2х1. Много се притеснявам за тези седмици дали ще успеем да опазим ситуацията. Доктор Христов каза, че явно и предишният път шийката си е била проблемна, явно моята е мека и затова към загубила първата бременност.
Отделно съм с тревожност. Изолацията вкъщи ми оказва неприятно влияние на психиката. Нямам близки в града, само ние с мъжа ми сме. С всички останали комуникирам по телефона. Имам и психолог, с когото работим всяка седмица и това малко облекчава положението.
Ще се радвам на взаимна подкрепа, защото от както съм бременна, постоянно съм с проблеми.
Отделно Имам и тромбофилия, слагам Клексан 0.4. С водата хич не се справям добре, стигам рядко до 2 литра.
Много ме е страх, не мога за секунда да се зарадвам на бременността, всеки ден е изпитание. Знам, че ме разбирате прекрасно.
Всеки ден като си отворя очите се моля бебето да е здраво и да избутаме до по-късна седмица.
Отделно, не знам кога ми е била овулацията, и всяка седмица ми дават различно измерване на бебето, че върви напред.
Аз съм с ИР и сега се следя за ГД. За щастие нямам гадене и мога да ям здравословна храна още от самото начало. Първият път развих ГД, сега се надявам да ме подмине.
Всички ми казват да си намирам някакви забавни неща за правене, да чета книги, да гледам филми, да слушам музика. Правя го, но ми омръзва. Имам открита тераса, до сега беше студено и можех да излизам и да сядам за кратко, а сега като се стопли, след серклажа няма да мога дори и да сядам.
Имам нужда от подкрепа в момента, защото от стоенето вкъщи ми се засилва тревожността. Не мрънкам, много добре знам, че всичко това си заслужава, просто се опитвам да се съхраня психически стабилна и търся нови начини да го правя.

signora_tina, разбирам всичките ти тревоги. Аз също имам проблеми още от 6 седмица, ту едно, после друго и така тревожността ми се влошава все повече. Миналата седмица влязoх за наблюдение 3 дни в болница и с мацките от стаята си бяхме супер съпорт група. Та сега една идея е по-добре положението. Хубаво е, че работиш и с психолог, аз също съм се замисляла. Напрягащо е да чакаш уж все по-безопасна седмица, но просто си поставяй малки цели. Наистина всичко омръзва и четене и ТВ и лежане, но това е нашият път и се борим за наистина голяма награда. Кураж, момиче, и дано имаш сили и вяра, да преминеш през всичко това успешно и с желания финал.

Малко подкрепа и от мен, лежах от 14 -та седмица след серклаж направен от Христов, едва едва минаваше времето, броях с нетърпение и страх всеки ден, всяка седмица в която влизах, първо си казвах да стигна до 28 поне, после 30, 32 и така малко по малко дните минаваха, излизах само за прегледи и всеки път бях със свито сърце как е шийката, как е бебето. Много е трудно, психически и физически с това лежане, но имай вяра, повтаряй си че всичко ще е наред докрая, но вярвай в себе си и бебчето.
Пожелавам ти успех и много сила, за да минеш през тези месеци, изпитанието е огромно, но всичко си струва. Замерям те с розови памперси от една малка принцеса, която макар и дребничка, все пак успя да си дочака плановото секцио в 38 седмица. От сърце ти пожелавам и ти да изпиташ това щастие, после ще забравиш трудните месеци лежане и мъчителното отброяване на седмиците.

Благодаря за подкрепата, момичета! ❤️ Дай Боже на всички здрави бебета ❤️💙
Днес просто ми е такъв емоционален ден. Чакам тези две седмици да минат, докато дойде време да насрочим серклажа. Надявам се като лежа, шийката да не пада под 3.
Как се справихте с личната грижа за себе си през това време - къпането, поддръжката отдолу за прегледите, маникюр, педикюр, обезкосмяване на тялото? Аз всичко съм свикнала да правя сама. След серклажа нали е опасно седенето, а пък за да си оправиш маникюра и педикюра няма как да си в легнало положение. Приемам всякакви съвети от вашето ежедневие, докато дойде момента, така ще ми е много по-лесна адаптацията.
Забравих да спомена, че съм с дискова херния и от няколко дни е купон. Мускулите отслабнаха и се сецнах от едното нищо. Ходих на физиотерапия в Надежда онзи ден, та малко ме пооправиха и съм с Лепенки на кръста, които утре трябва да махна. Трябва да продължа с физиотерапията и след серклажа, но как ще стане не знам. Не съм от София, пътуването ми е 100 км в посока.
След манипулацията и контролният преглед, после доктор Христов преглежда ли ви пак, за да сте спокойни? Аз така или иначе ще се следя на няколко места, едно от тях е Надежда, живот и здраве и там искам да родя. Мисля за доктор Ташков или доктор Димова, не знам кой има повече опит с рискови бременностти.
Днес ми е особено притеснено, колкото и да се опитвам да не мисля какво ще се случи, това е неизбежно.
И още нещо - възможно ли е постоянно да се променя датата на термина? От началото на бременността 5 пъти вече съм с различна дата, защото гледат на коя седмица с дни отговоря бебето.
Не можем да изчислим точна дата на овулацията, защото аз по принцип нямам такава. Затова съм и със стерилитет и имам 4 инвитро процедури, 3 инсеминации и много стимулации за 9 години. Последното итвитро ми беше септември, с кухо яйце и аборт на 11.10. На 26.12.2024 г
 ми беше последния цикъл. Съвсем случайно януари съм имала овулация без да знам, улучили сме явно датата с половия контакт някъде около средата на януари,  аз дори пих протестерон да си предизвикам цикъла, защото това е по лекарска препоръка. Пих си хапчетата, не ми дойде кървене и отидох да си правя кръвни като пуснах и едно чхг за всеки случай и беше 8000! На следващия ден отидох на преглед и видяхме плоден сак и жълтъчно мехурче,  а след 5 дни чухме и лек пулс, тъкмо започнало да бие сърце. И така, на 06.02. ме водеха 4+4, на 06.03. 9+1, на 10.03. друг лекар 10+1, сега Христов на 19.03. 11+5. Честно да ви кажа, искам да ми кажат една дата и да се фокусирам върху нея, а за 2 месеца 4 пъти 3 лекари ми сменят датите и гестационните седмици. И сега реално съм в 12 г.с., а аз уж запазих час за фм в 12+3, но ще бъда по последните изчисления на Христов в 13 г.с. Ако някой може да ме ориентираш ще съм изключително благодарна.

Здравейте,днес влизам в 35 седмица и започвам да се притеснявам.
Серклажа ще се маха в деня на секциото ...
АГ ми каза,влезеш ли в 9 месец няма нужда да чакаме,може и по-рано да го направим.
И така избрахме дата,но като смятам ще съм 37+3,питах го рано ли е,каза не.

Обаче мен ме тормози това дали бебето ще е достатъчно килограми,не е ли рано,и само мисля тези неща, притеснявам се...
Не знам какво да правя..  🤔🫤

Секцио в 37+4, 3350 кг 50 см. И аз се притеснявах, но напразно

Нормално раждане точно в 37г.с 2750гр, напълно жизнено и развито бебе.  За килограмите е важно да са над 2500гр, така че изобщо не се притеснявай. Килограмите са важни, но не и най-важното нещо.
Signora_tina изпращам ти много прегръдки и положителни емоции. Това, че първата бременност се е стекла по лош начин, не означава, че и втората ще бъде така. Моето мнение е, че Христов си знае от работата.
Аз също се следях в Надежда и раждах там.

Здравейте, в 18.с. получих силни контракции и кървене отидох на лекар и ми каза, че съм със скъсена шийка (32мм),предния път преди месец беше 44мм и ми каза да лежа само до тоалетна, имали ли сте такъв случай, че много съм притеснена след 1 седмица имам пак преглед..дали докрай ще е само с лежане?
Скъсена веднъж шийка може ли да се възстанови? Вие как се справяхте само до тоалетна и за хапване ли ставахте ?

За 18 седмица си е къса,за това трябва лежане и пазене.
За възстановяване-трудно би се възстановила,но и да се ще е нещо минимално.
Пак ще трябва пазене до края.
Аз съм с втора бременност на лежащ режим и серклаж, шийката ми беше през повечето време 36мм,но в 28 седмица беше на половина скъсена и ме приеха в болница на терапия за задържане.Бебето беше ниско долу,след терапията шийката ми вече е 32мм.,това в 33 седмица вече.
Ставам до тоалетна,душ,да хапна.
Вкъщи не правя нищо,мъжа ми всичко пое.
Без чистене,готвене, вдигане на тежко и натоварващи неща.
Всичко ме боли вече, чувствам се като инвалид,но ми остава още малко и знам,че ще си е заслужавало накрая.
Просто го приемете като почивка,позитивни мисли,гледайте филми,четене на книги и така...
Трудно минава,но после всичко се забравя като видиш малкото човече. 🙏🩷