Нарцистична майка!

Това отстрани е много лесно за казване. Но на практика хич не е.
Аз съм викала заради майка ми и полиция и я вкараха в ареста.

Поставям правила за комуникацията но да не мислите че на майка ми и пука особено ?
2-3 дни се въздържа и после пак си знае нейното си и почват обвинения и обиди.
А и тя има много летящи маймуни както се вика. Тя много добре може да манипулира други хора (както и с баща ми и втория си мъж редовно правеше).
Лошоти е че и сега съм бремена и много че е страх какво ще стане като се роди детето. То че тя няма да спре е пределно ясно. Това е болен човек.

Добре де, това е абсурдно просто. Да се налага да викаш полиция, за да те спасява от нея. И да продължаваш да си я причиняваш.
Не смяташ ли, че е редно да предпазиш детето си от този човек?

Това с полицията беше преди 10-15 години. И те я вкараха в ареста щото ми посягаше. В Австрия така се процедира с такива хора. Имах даже възможност после да подам ограничителна заповед срещу нея.

Да наистина абсурдно е.
Бяхме заедно на психолог, естествено тя не получи удобрението от психоложката, и хоп, всички психолози са тъпанари и тя повече няма да стъпи там.
И това е типично за истински нарциси.

Като преставам да и отговарям, почва едно крещене, тръшкане, обиди, обвинения (какъв боклук съм и живота ми е бил скапан, на съседката дъщеря и била 1000 пъти повече от мене и тн) а и да не забравим: манипулиране на други хора.

Трудно е положението. Понякога си мисля че е наистина луда.

Добре де, разбирам оплакването, няма как да не ти влияе и те тормози.
 Но ако не живеете заедно, можеш да не  я допускаш близо. Че са наранени хора под давление на нарциси е ясно, но да не искат да се измъкнат не  е . Ако сте заедно се измъквай спешно и запуши ушите за хорски мнения, роднински особено.
 Няма как светът да е гладък и красив. Има само такива моменти, другото е  борба, оцеляване, духовно и материално за някои.
 И на когото всичко е  приказка има други дефицити, няма един  без проблеми през целия живот.
 Ако чакаш друг да ти ги реши има да чакаш. Ако искаш да живееш така - живей , на форума му е все тая ,дава съвети ,но не изпълнява .

Оня ден една приятелка ми се оплака от баща си. Ама като я питах защо въобще е влязла в разговор с него, не можа да ми отговори.
Бил се заяждал с нея за миналото, настоящето, бъдещето. Обаче защо му е подала информация, за която да се захване?
Защо е заговорила за миналото?
Ами била пила една ракия и й се отворила приказка.
Амии... какво да кажа.

Да така е. А трябва да си реша проблемите с нея, няма кой друг.
Друг пример да дам елементарен:
Отивам на почивка на море в Кипър и тя ми вдига луд скандал за това. Ама защо ще ходя, защо не си седя във вкъщи, за кво ми е почивка, как съм могла и тн. При положение, че нито ми плаща почивката нито нищо. Просто не и харесва че отивам. И аз не знам за какво се заяжда и ме тормози.

Добре де, нали точно това ти казват вече толкова много потребителки. Нито тя трябва да е уведомена къде отиваш, нито трябва да и слушаш коментарите, нали не живеете заедно? От теб зависи ситуацията, защото споделяш и изслушваш.

Ще ми се изтърка пръста да повтарям:
Минимум информация!!!

Аз преди две седмици влязох в контакт с бившия, казах му че отивам на почивка и стана леле мале. Аз съм си виновна. Всъщност не съм. Трябваше да се уточним заради детето.

И тя не знае сигурно, не е от теб това. Тия хора от това се хранят, буквално. Така я кара. Гледаш доколкото можеш да не го приемаш лично и да се дистанцираш колкото ти е възможно и това е, други полезни ходове нямаш. За маймуните същото важи, грозно звучи но те са взели едната страна вече и тя не е твоята а на теб ти е важно себе си да предпазиш.

Защо и казваш? С нея ли живееш?

Не не живея с нея отдавна. И вече и много отдавна не споделям с нея. Давам само примери какво прави. Отдавна не казвам.

Един път тя за нещо по случайност разбра за нещо което не бях споделила (не помня какво беше) и се започна едно тръшкане:
Как може да криеш ????? Който крие от майка си, крие от себе си!!!!! Защо правиш такааааааа?

И тя явно се вижда като някакъв мой началник, дето трябва за всяко едно решение в живота ми да го уведомявам и тя да го хареса .

Все повече и повече му идва мисълта ме нещо в главата и не е както трябва ….

Няма никакво значение, дали и е наред главата. Единствено от теб и само от теб зависи да сложиш граници. Много важно като се тръшка, това твой проблем ли е?
Няма никакъв смисъл да ни обясняваш, колко е лоша и да ни даваш примери. Това на теб не ти помага.
Трябва да приемеш, че тя е такава и от тук нататък ще става по- зле. След като не зависиш от нея си в чудесна позиция, най-накрая да се отделиш от нея и да пораснеш.

Момичета, съчувствам ви на всички борещи се с такива майки/ родители. Моята динамика е по-различна, но пак сбъркана с влияние и върху 4-мата /2 деца сме/, писала съм тук там и аз. Нямам нарцистична майка уж всеотдайна е, но имам токсични неща в отношенията и с 2-мата.  На вашите години съм и опитвам да си помогна с психолог.  Ако някой му се чете - пример как токсична среда повлиява дълбоко и трудно за откопчване. Май неволно ще използвам и аз темата за отдушник... Водещ е баща ми, но е повлияло отношенията с майка ми.  Та, неколкократно като ме усети променена започваше точно тази реакция майка /ние сме прави, ти се промени, психолога е виновен настройва те../. Точно така като Naixi чувства правота да знае всичко, иначе го играе обиденото дете. Споделях ли някоя по-сериозна връзка - месене и натякване баж началник. Като не се поддавах, че аз решавам, както и в други ситуации, се е стигало до истерии  и ревове  /до такава степен, че реагирам през вина и стигах до паник атаки/. Това също си е травма.  Иначе те всички са наред, само аз не съм.  Заради здравето си допуснах известна близост и съм в оплетен кръг. Омекнала съм, сега си давам сметка, че е за сметка на границите ми. Затова знам и потвърждавам, че в късна възраст е адски трудно да изградиш здрави отношения на гърба на счупени. Набитото като модел на поведение от дете стиска като верига.

НО има една важна подробност. От години инстинктът ми крещи, че с тези проблеми не съм готова за дете, че не съм емоционално устойчива да се справя с "роднинския наплив" и дори с дълга връзка не се реших. И по-добре! Избягвам връзки, докато не усетя напредък в самата себе си. Обаче тук 2 от пишещите мисля чакате дете. Трябва да положите всякакви усилия да промените ситуацията си И заради малкото човече. Както казвам иначе много скоро и то ще пострада от тези конфликти и емоционални каши в главите ви. Безотговорно е да го допускате. Писала съм го това сигурна съм. Това е стрес, трупа се, нищо хубаво не следва.   Съвети от психолога - чудесно, но знам че е трудно на действия. Да спреш контакт, и аз това бих казала, но знам как държи страхът от реакцията отсреща и че трудно се прави 1-ва стъпка. Искайте и начини помощ ресурси Как и откъде да тръгнете. Аз имам задача и практически насоки.

Страшното е, че преди не бяха такива.
Вчера си говорихме с приятели и те в обтегнати отношения с родителите си го класифицираха като "кризата на 50+".
И май има нещо вярно - тогава на повечето им избиват дивотиите и стават други хора. Аз нямам спомен като дете родителите ми да са били такива - сякаш са съвсем различни хора вече.

Така и психолозите викат: всичко зависи от мене. Тя друга няма да стане.
Напротив, даже колкото по възрастна ставам, толкова по лоша става тя.
И баба ми (нейната майка) е същата за жалост. На 83 години но продължава Да си ръси отровата. С нея съм приключила отношения тотално.
Моята майка винаги в била такава. Никога не сме имали добри отношения.