Нарцистична майка!

Те могат да си мислят и говорят каквото си искат. Ако ти не искаш, няма да стане. ТИ решаваш.
Прави си планове каквито искаш за празника и НЕ ги споделяй с нея и всичко ще мине добре.

Идват ми и много други случки на ум:

Като бях на 16-17 ми счупи на крака малкия ми пръст, та до ден днешен ми е крив и го усещам при обуване на някой обувки.
Беше ми  изкъртила на ръката един нокът, та той висеше само на кожичка и трябваше в болницата да го махнат с упойка, та 3-4 месеца нямах нокът на един от пръстите ми. И това горе долу като бях на 17.

Това са само 3 примери общо. Колко пъти така съм яла як пердах  от нея не знам даже.

Ох милата, много съжалявам, описаното от теб си е чиста патология. Колко често се чувате? Просто трябва много да разредиш този контакт и да се сещаш със специалист, защото тези брутални събития са блокажи, ще го предадеш на следващите поколения, не защото искаш, а защото тези изживявания трябва да се преработят.

Ужас. Да, трябва да се преработи с правилна терапия иначе ще цикли на 1 място. Тази насилничка такъв страх й е набила, че вкарва в съзависимост и подчинение. Осъзнава, че е луда или с някакви изменения. Знае, че тази заслужава прекъсване всякакъв контакт както е казала психолижката, но опитва да ходят заедно на терапевт?? То само по себе си това е грешно. Но тези страхове те блокират, подсъзнателен страх, че мож3 да се повтори миналото ако не слушаш, страх от повторна агресия и вместо заявяване се сковаваш. Наикси, наблегни на терапевт дано си уцелила.
П.П.Пиша от опит, боря се с подобно нещо, моят родител отдавна е смекчил поведението си уж, но още лесно пали, настоява до последно на своето и крещи. Аз хем се гневя и му реагирам , хем ми се отразява зле, усещсм се по-слабата, блокирам и после ми остава буца на гърлото и треперя часове.  Гадно е.

Naixi89 Съжалявам да го прочета, това, което разказваш. Сега разбирам колко дълбоко са те пречупили ... Като дете си била жертва на насилие, а това не се преодолява лесно. НО ти имаш една много силна мотивация - детето ти. Заради него, трябва да си силна; продължавай с терапията - браво за което, осъзнала си, че имаш нужда от помощ и напътствие. Не търси мотивите на майка ти и баба ти, търси решение, как ТИ да оцелееш и откъснеш от тази токсична да не кажа друго, връзка. Напълно правилно не трябва да даваш по никакъв начин адреса си, даже ще е добре да говориш с адвокат, който да ти разясни някои твои права, при откровен тормоз от друг човек. Ти майка в смисъла на майка нямаш, сорри. Това приемеш ли го, ще дойде и по-лесното - да отстояваш себе си.

И как точно ще дойде някой, който и да било, да ти помага, ако не искаш? Казваш не, не си вдигаш телефона, не отваряш вратата като звъни и толкоз. Извинявай, ама сама си създаваш проблеми. Тя е каквато ще да е, но ТИ! не умееш да поставяш граници. Време е да се научиш.

И спри да говориш с нея.

Права е Янтра. Мислила ли си напълно да спреш контакт с нея? Ама напълно отрязваш. Може това да е решението за теб...

Тя искаше заедно да ходим на психолог защото като всеки нарцис, тя смята че е права и очакваше психоложка да я подкрепи. Естествено това не стана и  оттогава психоложката е тъпа и тя не стъпи повече там.

Ходя на психо терапия но в Австрия това е скъпо, струва между 70 и сто евро на час. Мога да си го позволя 2 пъти в месеца.

Опитвала съм са прекъсна контакт но после ми става една буца в гърлото и почвам и аз да треперя.
Ужасно е.

Да аз съм жертва на насилие и това хич не е лесно да се преглътне.  Вече не и търся мотивите. Тя няма да се промени. Но ще пазя детето си от нея !!!

Благодаря ви момичета за съветите.

Касата не поема ли разхода? Може да ползвате и някой от добрите български психолози, психиатри. Един от добрите психиатри, съответно доктор тарифата му е 100 лв. на час, онлайн. Мисля, че е важно  някой, който не е просто специалист, но и да познава манталитета ни.

Значи ти си като наркоманка изпадаща в абстиненция. Пристрастена си към нея. Харесва ти да си жертва и да се правиш на безпомощна. Харесва ти да я обвинявяш. Това ти е номера в живота - ,,тя ме тормози". Измисли си нов. Поеми отговорност за себе си, живота си и собствените си действия, вместо постоянно да я обвинявяш за сегашни и минали нейни действия. Себе си не обвинявяш ли, че откакто си самостоятелна и не зависиш от нея, не я разкарваш? Не се възприемай за жертва! Ти си боец и имаш една битка за печелене - да я изключиш от живота си завинаги! Докато не го направиш, ако ще да спиш в кабинета на психолога, няма да се оправиш! Тя е отровна за теб. Докато не спреш да приемаш отровата, не може да се излекуваш. Не разбирам причините да не го правиш. Не я обичаш, не я харесваш, не ти е приятна, не чакаш наследство, не чакаш да ти гледа детето. Нито сама по себе си като човек я харесваш, нито като отношение и стойност в твоя живот намираш нещо позитивно, даже обратното. Дълг ли изпитваш, жал ли? Не си длъжна да говориш с нея, защото те е родила. Не си отговорна, че за 60 години не е развила връзка с друго човешко и сега няма среда. Неин избор е било и нейна отговорност да го направи.

Казваш, че приятелките ти австрийки те съветвали да я разкараш и че е защото едва ли не са с друг манталитет. Ми не. Това е нещо, което всеки би направил. Не знам отколко време живееш в Астрия, но в България има страшно много хора, които не комуникират с родителите си. По най-различни поводи. Не говорят, не пишат, не се виждат. Не им е драма. Най-добрата ми приятелка от детството не познава баба си и дядо си, защото баща й се скарал с тях. Въобще не й пука. И на него. Все едно не съществуваха.

Спри да циклиш каква е и какво прави и каква била и какво е правила в миналото, което с нищо не ти помага. Хубаво, ясно. Нито миналото ще промениш, нито нея. От значение е само ти как й противодействаш, в настоящето. Имаш сила! Използвай бебето за мотивация. Сложи си таск да спреш да комуникираш с нея. Вие друга връзка освен по телефона нямате. Направи си план как да го направиш.

Първо - Блокиране
Обаждаш й се като за последно и й казваш да не те търси повече и да не разчита за нищо на теб и че повече не те интересува жива ли е, здрава ли е, къде е и как е. Без рев, без да й даваш възможност за обяснения, молби и манипулации. Изстрелваш го, затваряш и веднага блокираш номера. След това и другите профили и изтриваш всичко свързано с нея.
Ако те е страх за такава стъпка през бременността, го направи като й съобщиш, че си родила. Казваш й: Родих, казва се еди как си, добре сме, всичко е точно + горното. Ще имаш и адреналин от раждането да те надъхва. Като те завърти новата ситуация, няма да ти пука за нея.

Второ - Абстиненция
Тук помоли за помощ мъжа ти, приятелките и използвай бебето за мотивация. Като имаш нужда да споделиш как се чувстваш, им звъниш. Като искаш да й се обадиш, звъниш на тях. Нека те те възпират в моментите, когато не можеш да устоиш сама. Като се сетиш за нея, веднага се разсейваш с нещо друго - почваш да четеш книга, да гледаш филм, излизаш, правиш нещо.

Появата на бебето е идеалният момент да я разкараш. От новите емоции и вълнения няма да се сещаш толкова за нея. Бебето има нужда от здрава, отговорна и зряла майка. По-силна мотивация от него не знам дали ще намериш. Избирай или ти и детето ти, или някакви проформа взаимоотношения, крепящи се на смартфона. Детето ти ще те вижда като слабачка, която не може да поставя граници на хората и не може да се отстоява и защитава. Ще расте в семейство, което се мрази. Как ще му обясниш че от един обикновен разговор с баба му се разтреперваш и търчиш за час при психолог? Малките деца са попивателни. Ще му заложиш грешни модели на поведение за справяне в живота и взаимоотношения в семейството, ако не я разкараш. Бъди родител, а не наранено дете. Използвай мъката за гориво и си вземи живота в ръце!

Може да гледаш и от друга гледна точка - като да скъсаш с токсичното дългогодишно гадже, с което няма развитие. Много искаш да му се обадиш и да се съберете отново, но знаеш, че няма смисъл и само си вредиш. С времето го забравяш - живееш си живота, излизаш и намираш нова връзка. Само че положителна и градивна, а не токсична.

Като издържиш известен период да не комуникираш с нея се превръща в навик т.е. влиза ти в подсъзнанието. Постепенно я забравяш и започваш да се излекуваш. А няма как да се излекуваш, ако не премахнеш причинителя на болестта. Това е ключовото да осъзнаеш. Ако не го направиш, ще продължиш да седиш в блатото, да се въртиш в кръг и да плащаш на психолози.

Същото се отнася и за бабата ти.
Разкарай вещиците!

Какво не и търсиш мотивите, до тук страници и страници все това правиш. Почвам да изпитвам силното подозрение, че на теб ти харесва да си в позицията на жертва. И няма да промениш нищо, ти обичаш да си слаба и съжалявана. Това си е твоят живот, твоите избори.

За съжаление и на мен почва да ми звучи като вечната жертва. Майка ми цял живот се оплаква от баща ми - алкохолик. Той така, той онака, ах, горката аз. Сега като почина той, тръгна по болници ( няма сериозно заболяване) , ах, горката аз, болна женица. Последно каза, че аз я тормозя, защото ѝ казах да спре да крещи за щяло и нещяло. Та на нея това и е ролята в живота, "горката аз". Дори сама предизвика ситуации, в които да избухна, тя да ревне, и ето ти драма. Тя се храни от драмата. Та, ако авторката иска да е вечната жертва, да продължава в този дух. Само да ти подшушна, че на околните им писва в някакъв момент.

Само това искам да копирам и повторя от по-горния пост, защото е прекрасно написано и защото ми се струва най-важното в ситуацията на авторката, което може да й даде сили. Дано.

Това е завой към другия вид нарцистично поведение - на жертвата.

Niaxi 89, разбираш ли, че си зависима от майка си? Разбираш ли, че това е точно такава зависимост както към наркотици, алкохол, хазарт?
  И те така, като теб при разговор се заричат: Ще спра, няма вече да пия да се боцкам да залагам. И веднага след разговора - забравят какво са се зарекли. Психолог  психиатър обясни ли ти, че в организма ти се вдига адреналина и като намалее ти "си търсиш" зависимостта(майка ти) за да си го вдигнеш отново. Сложила съм търсиш в кавички, защото ти не й звъниш, но нейните позвънявания правят точно това - вдигат ти адреналина и ти си получаваш дозата вълнение. От което си зависима. Ако тя не ти се обади, ти го правиш сама на себе си със спомените си.
    А това е зависимост. И се иска много сила и желание от твоя страна за да прекъснеш.
     Готова ли си да преживееш абстиненцията? Да се лишиш от тези преживявания? Дори подлагайки се на болка, сърцебиене, буца в гърлото, треперене? И всички неприятни усещания, дори чувството, че умираш?
    Знай, че ако успееш 1 път да й се противопоставиш, в теб ще настъпи чувство на депресия и липса, с които също сама трябва да се справиш. Тя ще ти липсва, точно така както алкохола за алкохолик. Ще имаш чувството, че умираш, че нещо в тебе се гърчи и страшно ти липсва.
    И ти пак ще й вдигнеш телефона, ако не си достатъчно осъзната и желаеща да се пребориш със себе си.
    Ако осъзнаваш всичко това, ако потърсиш теми и информация за зависимостите, ще успееш. В противен случай тук само си губим времето и ти, и ние.