С какво ви дразнят свекървите? - 157

Покрай внучката се нагледах на баби обули на деца в предучилищна възраст, 5-6 годишни чорапи и жилетки в 10-11 ч преди обяд. Това по-миналата седмица с високите температури, ама на сянка било хладно, ами да беше 27 градуса 😉с тенденция да е 34-35 на обяд. Надвечер към 8-9 ч, вече излиза бриз, край морето сме, може да се диша, пак тичат с чорапите, снахата така казала и децата са големи ще докладват, дали баба изпълнява. Да не обяснявам за попарите сутрин и топлата супа на обяд, пак на 30+ градуса, ма супичка трябвало топличка, не прясна риба със зеленчуци. Преди си мислех, че се преекспонира тук за някои безумни изисквания от свекърви към снахи и обратно, видях и се уверих лично истина било.

Аз не приемам, че правя услуга на децата си , когато гледам внучката.Услуга е, когато ми оставят съседското дете.
   Хубаво е да има диалог и разбирателство. Не -вземи този списък и бъди благодарна,че ти даваме да гледаш децата. Или - ще ги гледам , но както аз си знам, а вие ще сте ми благодарни цял живот.

Разбира се,  че е услуга, Марулета. Децата  трябва да са някъде, когато родителите им са на работа,  значи какво остава - институция, гледачка, или баба.  Тая баба може в очите на някое прясно майче да гледа като на  благоволение на възможността  да тича след малко дете, но едва ли - повечето го правят просто защото обичат детето и поне един от родителите му и искат да помогнат. Което се нарича услуга.

Тук си в грешка.
Бабата и дядото на едно дете имат законово право да изискват време с внучето си в случай, че са възпрепятствани от родителя/ите.

Хубаво де , Iris.Не можеш да ми вмениш аз как разбирам гледането на внучката си. За мен не е услуга.Аз не правя услуга на дъщеря ми, като я гледам 2 часа, след като стане от сън и баща й се прибере, за да я поеме./дъщеря ми работи от 13 до 22 часа/.
   Помагам на своето дете. И си доставям страхотно удоволствие на себе си. Ще я вземем с нас на малка почивка.Не защото някой очаква от нас, не защото някой ни моли.За да ни е хубаво и на тримата.

Как какви инструкции, Ирис? Зависи от възрастта на детето, например ако нещо не трябва да яде. Марулета даде пример назад, как бабата знаела, нямало нужда да ѝ се повтаря, че не трябва да дава шоколад и нищо с него и на края пак дала и после се сърди, че си взели детето. Ако малко, може инструкцията да е под час за спането например, защото детето става кисело, уморено и неспокойно. Ако са големи деца, може да им е разрешено сладко например, но като са безконтролни да прекаляват. Наистина ли смяташ, че бабите правят услуга на родителите, като гледат внуци? Ако са нормални баби трябва да е обратното, те да търсят и да се радват на внуците. А за да им се радваш, трябва да контактуваш с тях, а това от своя страна включва и гледане в една или друга степен. Иначе как си го представяш това контактуване? Детето стои и слуша баба му колко го обича и го приема по подразбиране. Да, ама не стават нещата така
Това не е вярно и сме го коментирали много пъти. Могат да искат "контакт", но това не е същото и изобщо не е задължително това време да е насаме с внуците. Да им ги дават насаме никой не може да принуди родителите, включително съда

Ирис, ама изобщо не съм съгласна с теб. Защо да е услуга бабата да прекарва време с внуците си? Ако не го иска и има ангажимент,и го отмени - тогава е услуга. Или ако е чуждо дете, пак е услуга. Нали уж искат, тук говорим все за искащи баби, на които им се налагат правила. Какви са тези услуги? А за липсата на инструкции пък грам не съм съгласна, дори за големи деца има такива (не говорим за здравословни). В крайна сметка родителите познават детето най-добре, няма нищо лошо в това да помолят бабите да спазват определени правила. Липса на уважение към детето ти (или към половинката му) е да не спазиш тези режими. Ако не си съгласен с нещо,се казва в началото и се коментира.
И между другото, предполагам това за прясното мамче беше насочено към мен - моля, без епитети. Тук сме да споделяме мнения и дори да се различават, да се учим една от друга и да обогатяваме гледните си точки. Това ,че съм "прясна", по никакъв начин не умаловажава позицията ми.

Ма ко, кое не е вярно?!
Поставила съм в цитат това, което съм коментирала. Прави силно впечатление, че се налагаш. Чл.128 Ал.1 от семейния кодекс. Говорим за права. Дали Съда ще ги уважи в конкретен случай е тема на друг разговор.

Замислих се и не успявам да се сетя за нито една баба, която да е искала да гледа внуците всекидневно за дълго време - месеци да речем, или години - до градината, до първи клас. На младите баби им се налага да ходят на работа, по-възрастните нямат енергията, а и желанието. Виждам някои спрени от работа баби, за да могат родителите на децата да ходят на работа, виждам отегчени и изморени по-възрасни, които получават сърцебиене всеки път, когато детето се покатери на въжетата, на лост или дърво, и съответно ограничават иргата на децата, защото не им се рискува, не им се занимава или каквото там.
И лятото е лесно - топло, няма кой знае какви болести, през зимата е по-големият зор за по-възрастните.

Та си е точно услуга, когато е по настояване на родителите и трябва някой да гледа децата им. И наблюденията ми сочат, че рядко са благодарни.

Това с бабите, гледащи внуци, според мен пак трябва да попада в някакъв нюанс. Ще дам примери.

В общия случай смятам, че бабите и дядовците трябва да имат предвид, че когато правят нещо на въпреки на родителите, те им подронват авторитета. А това не бива да се случва, защото така се отглеждат разглезени и неизпитващи вина за нищо деца. Аз лично съм ставала свидетел баш на ситуации, където бабата или дядото обяснява на внука, че майка му много знае и да си прави каквото иска, тя нямало да разбере. Подобно поведение, ако идваше например от бащата, всички щяха да го изядат с парцалите, че бил безотговорен родител, но когато е от баба или дядо - то им се полага и едва ли не родителите трябва да са им благодарни? Не разбирам тази логика.

Да, ок, не е нужно да се молиш на внука да яде в 9:00, защото майка му така била казала и това е законът, но ако майката каже, че детето не бива да яде какао поради здравословни причини, тогава не го тъпчи с шоколад (визирам предходен коментар). Естествено, че след проява тип втория пример всеки нормален родител ще си прибере детето и няма да го даде пак. Същото важи и с молбата да не се зарязват деца под 3 години пред телевизора/екрана - това е също поради здравословни съображения. На всички ни е ясно, че е най-лесно да зарежеш детето да зяпа нещо, пък ти да си вършиш собствената работа, но малко от малко поне.

Сега, в случая на Боряна ми е трудно да разбера иска ли да гледа внуците си или не. Като чета, не са малки - на по 9 години. Не е нужно да ги обслужва чак толкова много, би трябвало сами да знаят кога са гладни и да могат да си сипят ядене или да решат да изядат някой плод.

Аз се опитах да си представя баба ми как смята, че върши услуги на децата си като си гледа внуците и... не можах да си го представя. Жената умираше за нас. Като ходехме на село, знаеше кога ще отидем, с кой рейс и ни чакаше още на дворната врата. Сега си давам сметка, че хич не ѝ е било лесно, обаче ако майка ми ѝ кажеше, че няма да ни изпрати през ваканцията, за да си почине от нас, баба ми щеше направо да ѝ се скара. Майка ми пък най-много страдаше, че не може да си вижда внучките често. Аз самата, съм само леля, но след смъртта на майка ми трябваше да заема мястото и на баба, и на дядо и тн. и никога, никога не съм смятала, че правя някаква грандиозна услуга на сестра ми като се грижа за децата ѝ. Изобщо, идеята, че някой да ти обича децата и да полага грижи за тях е тотално лишена от чувство за емпатия и от чувство за принадлежност.

Те са в постоянна връзка по смарт часовник, и  телефоните тук работят чрез рутера в интернет.
 Сега внучката донесе книга и той стана от компютъра ми и отиде да чете , явно има инструктаж.
 сутринта докладвах на сина ,че им внесох в стаята храната ,не искат да излязат, на обяд с едната дума тръгнаха ,колко ядоха  е друго. Преди малко внукът си донесе две чисти ,  без нищо отгоре филии  и си ги изяде ,ти слагай храна на масата колкото искаш.

 Ами  да обясня ,може ли пък от себе си да не съм доволна ,че не се справям и  да име  мъчно? защо трябва да е от друг непременно?
  И съм изговорила какво мога и какво предлагам, не дърпам никой насила тук. Те също в прав текст си казват, аз приемам или отхвърлям според моженето.
 Доброволно идват и  това у дома също е  повече от което смятате.
  У дома е където живееш. у дома  е където става както ти искаш, ръководиш нещата.
 И у кръстника,  и  у съседа казват, чувствай се  у дома си , но има продължение - не забравяй ,че си на чуждо място.
 Има  прагове,  дето не е дома  другаде,  освен дето живееш.
 За мен не е  у дома  у тях. Дори сто пъти да кажат, чувствай се  у дома си. Не са казали де. И не съм ходила от години ,не се очертава и да мога да отида.  Защото след път следва обездвижване за ден поне, дори два и се обезсмисля всичко.
 Друг начин е  лекарства ,но не мога постоянно с тях да решавам проблеми.
 Направо казано - лежа като пътувам  ин е мърдам да се успокои ухото.  След толкова години третиране свръх възможности  ,вече не може.
 Не искам този живот, но не решавам аз. Онзи от горе когато реши.

И към това с авторитета на леа да добавя - забравяме, че децата много бързо се научават при кого какво минава. И почват да манипулират останалите - при баба може, при мама не може, аз теб те обичам повече, защото ти ми даваш. С това галим собственото си его, но реално да помагаме на малкия човек с нещо? Мечешката,може би.

Доживях да съм съгласна с нещо казано от теб по темата.
С малки условности, но като цяло да.
За мен също това да “гледаш“ /а всъщност да се грижиш за внучето си/ не се затваря в разбирането за услуга. Каква услуга, аз не купувам мляко за възрастната си съседка, или не взимам дежурство на колега, това са услуги. Повечето баби и дядовци живеят отделно от младите с внучетата, ако искат внуците да ги познават, да ги обичат, те трябва да присъстват в живота им. Доколкото е възможно. С грижи и обич, не с приказки, подаръци и пари, само и единствено.
А грижите включват и режим на детето, който логично са наложили родителите, кой, ако не родителите познава по-добре това дете? Основното време то прекарва с тях, след като бабата го “гледа“  периодично, следва да се съобразява като цяло.
Всичко става с компромиси и разбирателство, ако се тръгне с мерене на его и всякакви други мерки и теглилки, няма как да се получат нещата.

И ако те нямаше тебе, или не живеехте заедно, или просто не искаше, или не можеше да поемеш тоя всекидневен ангажимент какво щяха да правят с детето тия два часа?

Щеше да им се наложи  съвсем по друг начин да си подредят живота, не е ли така? Не говоря ти, или някоя друга баба как възприема нещата и колко си обича детето и внучето, а за голите факти - в случая те са, че имаме два часа в които някой трябва да поеме това дете. Или в аналогични случаи да го вземе от градина, да го гледа още една седмица в къщи след боледуване, да го вземе за преспиване ако сте в командировка и хиляди още други подобни.
 Ако бабата не вземе детето за лятото, трябва да се търси друг вариант и за немалко време, както знаят добре тези, които дават хилядарки за летни лагери.

Всичко това са услуги, както и да се гледа от страната на родителя как бабата трябва да е щастлива и благодарна, че и се позволява да ги прави.