Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 85

  • 28 995
  • 786
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 194
Здравейте. Бременна съм в 10та седмица и все още не сме казали на никого, защото имаме доста неуспехи зад гърба си в миналото и ни се искаше да изчакаме до след третия месец, за да си ‘отдъхнем’ доколкото в възможно. Проблемът е, че се чувствам ужасно депресирана и сама напоследък. Зле ми е, лошо ми е, подувам се, крия се и се чувствам отвратително и ми се иска да си излея душата на някоя приятелка, но после се спирам от страх нещо да не се обърка. Не знам хормони ли са, но ми е тъжно, че вместо да съм се съсредоточила в положителни мисли и надежди за бременността аз съм седнала да се вайкам за глупости. Някой с идея и съвет за разсейване на мрачни мисли?

Здравейте! Хормоните Ви бушуват в момента - нормално е и вярвам, че след няколко седмици ще сте по-добре емоционално. Аз се чувствах по подобен начин в началото на моята бременност. Вече съм в 6-тия месец и при мен тази тъга изчезна към края на 3-тия. Явно тогава бушуващите хормони се успокоиха една идея. Но в началото бях постоянно тъжна, плачех без причина и допълнително се изнервях от умората и гаденето. Чувствах се неспособна да си върна домашните и служебните задължения и това много ме тормозеше, а и също като Вас се притеснявах как ще се развие бременността. Помнете, че това е просто период и ще отмине. Моят съвет е, ако прецените да кажете поне на една приятелка, на която имате безрезервно доверие. Това много би помогнало и свалило малка част от емоционалния товар. Ако не желаете да казвате на абсолютно никой все още, то нека Вашият партньор бъде опората Ви. Говорете често с него, правете неща, които Ви разтоварват и намерете време за хобита. Неговата подкрепа в такъв момент също е много важна. Ако смятате, че би помогнало може и да ми пишете на лично съобщение. Понякога на човек му олеква като се "изповяда", пък дори и пред непознат. Вярвам, че съвсем скоро ще се чувствате по-добре и Ви желая от сърце лека бременност.

# 511
  • Мнения: 306
Подкрепям препоръката за четене на книги. При мен това много помогна за спокойствието и регулярен сън през първия триместър.
Също така физическата активност винаги помага - може дори само разходки. Времето е хубаво, ще зареди с енергия още повече!
Йога и други медитативни практики помагат в подобни ситуации.

# 512
  • Мнения: X
Здравейте. Бременна съм в 10та седмица и все още не сме казали на никого, защото имаме доста неуспехи зад гърба си в миналото и ни се искаше да изчакаме до след третия месец, за да си ‘отдъхнем’ доколкото в възможно. Проблемът е, че се чувствам ужасно депресирана и сама напоследък. Зле ми е, лошо ми е, подувам се, крия се и се чувствам отвратително и ми се иска да си излея душата на някоя приятелка, но после се спирам от страх нещо да не се обърка. Не знам хормони ли са, но ми е тъжно, че вместо да съм се съсредоточила в положителни мисли и надежди за бременността аз съм седнала да се вайкам за глупости. Някой с идея и съвет за разсейване на мрачни мисли?

Бях като теб и напълно те разбирам Simple Smile добрата новина е, че това депресивно състояние ще отмине скоро Simple Smile

Аз лично си избрах приятелка, която няма контакт с никой от семейството и обкръжението ми, и съответно споделих само на нея, като й разказах и начина, по който се чувствам. Всеки път като чувствах нещо й споделях, така че ако имаш подобна приятелка не се тревожи да споделиш и да извадиш негативните мисли от себе си.

ПС: споделянето няма да се отрази на бременността, споко Simple Smile сигурна съм, че всичко ще е наред, но е важно да си позитивна и да се чувстваш добре през този начален период, за това просто намери някой, с който да поговориш Simple Smile

# 513
  • Мнения: 4 077
Съветът да не се казва на хората преди да са минали 12 седмици, не е защото нещо ще стане, ако кажете, а защото ако нещо се случи, няма да е особено приятно да трябва да казвате на всички как сте имали аборт. Но ако говорим за близки приятелки, с които споделяте и хубавото, и лошото, не виждам защо да не им кажете. Те ще са до вас и ако нещо, не дай, боже, се случи.

Последна редакция: нд, 23 юни 2024, 20:48 от Zimk02

# 514
  • Мнения: X
Съветът да не се казва на хората преди да са минали 12 седмици, не е защото нещо ще стане, ако кажете, а защото ако нещо се случи, няма да е особено приятно да трябва да казвате на всички как сте имали аборт. Но ако говорим за близки приятелки, с които споделяте или хубавото, и лошото, не виждам защо да не им кажете. Те ще са до вас и ако нещо, не дай, боже, се случи.

Да, разбира се. Просто вече имаме три загуби до трети месец зад гърба си и съм провела доста такива разговори и сякаш ми се искаше да изолирам тази бременност от въпроси и страхове породени от предишните неуспехи. Но пък така изолирах и себе си. Надявам се да поотмине малко тази меланхолия и живот и здраве след феталната да споделим положителни новини. Благодаря!

# 515
  • Мнения: 2 425
Споделяй в отчетните теми във форума за съответния месец. И с половинката си.
Стискам палци този път всичко ще е наред!

# 516
  • Мнения: 2 352
Не зная до 12-та седмица, но приятелки загубиха бебетата в доста по-късни месеци. Тъй че се старая да не се отдавам на страха ми. На работа всички научиха, че правя опит ин витро, щото само 1 знаеше и беше неприятно после да обяснявам, че ембриона просто е спрял развитие. Тъй че на тази бременност уважиха решението ми да не споделят новината преди аз да съм го сторила. Сега съм в 6-тия и имаше хора, които преди 1-2 седмици научиха. Други изобщо не знаят. С по-широки рокли не си личи. Не го крия, просто са малко хората, на които ми е приятно да го заявявам като новина.

# 517
  • Мнения: 4 077
Съветът да не се казва на хората преди да са минали 12 седмици, не е защото нещо ще стане, ако кажете, а защото ако нещо се случи, няма да е особено приятно да трябва да казвате на всички как сте имали аборт. Но ако говорим за близки приятелки, с които споделяте или хубавото, и лошото, не виждам защо да не им кажете. Те ще са до вас и ако нещо, не дай, боже, се случи.

Да, разбира се. Просто вече имаме три загуби до трети месец зад гърба си и съм провела доста такива разговори и сякаш ми се искаше да изолирам тази бременност от въпроси и страхове породени от предишните неуспехи. Но пък така изолирах и себе си. Надявам се да поотмине малко тази меланхолия и живот и здраве след феталната да споделим положителни новини. Благодаря!

Разбирам. Освен да пишете в темата за термин за вашия месец (и може би в темата за абортите), може ни няма друго. Успех ви пожелавам! Стискам палци!

# 518
  • Мнения: 4 958
Ние също мислехме да не казваме, обаче стана така, че вече роднините ни (вкл.първи братовчеди) знаят. Ами, това си е радост все пак, пък и в крайна сметка, ако има нещо да става, ще стане и без да си казал. Пък има и друго, че ако недай си Боже нещо стане, да получиш подкрепа от роднините и всички, които са знаели, ще те извади по-лесно, отколкото ако сте знаели само двамата и трябва да си пазиш и мъката в себе си.
Така, че, щом толкова те потиска това, че трябва да криеш, не го крий. Сподели радостта и притесненията си. Аз за себе си забелязах, че колкото повече роднини знаят, толкова по-спокойна сякаш станах, че всичко ще е наред и тревогите не са вече само мои, а са общи за семейството. Както се казва - тежестта е разпределена на повече рамена. Нали затова са семействата и близките Heart
Иначе, всички се тревожим, особено и с честите аборти - дали наши или на наши близки, но в крайна сметка, трябва да де оставим в ръцете на оня горе и каквото трябва  ще стане Simple Smile

# 519
  • Мнения: 83
Момичета, аз пък да ви кажа много се бунтувам по темата “Кога да споделя, че съм бременна”.

Не е нужно да приемате моето мнение, само ви го споделям и ако мога да дам една друга гледна точка.

Бременноста е щастлива новина! Щастие, което е много сладко да споделяш с любими и близки хора.

От време Оно е прието да не се казва до третия месец, защото видиш ли да излезеш от “опасния” период. Опасности винаги има, от първи до последен месец. Гаранция за нищо няма!

Обществото някак настиска жените да не споделят, което за мен не е адекватно. Първите три месеца жената преминава през такива промени, страхове, радости, неудобства и щастливи вълнение. И защо трябва да ги преживяваме сами? И хубавите, и по-неудобните неща.

Ранната бременност също е период, в който майката трябва да бъде щадена, да бъде глезена, разбрана, подкрепяна и т.н

С подкрепата на близки и любими, според мен, една бременност би била по-щастлива, с повече споделени страхове и повече подкрепа.

Сега ще се запитате ама ако нещо се обърка какво да обяснявам, както хубавите, така и лошите неща се приемат и преживяват по-лесно с подкрепа. Според мен, една мама не трябва да се лишава никога от такова нещо.

И така като съм се разписала, даже се дразня, че няма законови уредби, които да дават допълнителен отпуска в ранна бременност и т.н, за да може първите три месеца да бъдат по-лесни за всяка мама.

ПС: Пак напомням, не ме изяждайте, само споделям виждаме!

# 520
  • Мнения: 9 033
Аз си мислех, че като забременея и ще кажа на целия свят. Обаче като се случи и започнах да се притеснявам дали всичко ще е наред, дали ако се случи нещо (до 12 г.с. е най-възможно) няма така да съм зарадвала фалшиво близките си и приятелите. И решихме все още да не казваме. Абсолютно никой не знаеше. Не съм повръщала и не съм имала други неразположения, та не ми беше трудно в офиса. Коледа наближаваше и тогава беше идеалното време да им кажем. Бях в 13-14 седмица.
Разбира се, че всички ще се радват за теб, но аз исках да съм сигурна, че бебето се е закрепило. Не бих казала, че при евентуална загуба бих понесла всички да са знаели и да трябва после да казвам какво се е случило. Всички да ме съжаляват и всеки ден да ме питат “как съм” за мен би било по-трудно и мъчително. За това няма правилен начин. Всеки постъпва така, както го чувства. Ние избрахме да изчакаме малко и най-вече исках да мине и първата фетална.

# 521
  • Мнения: 83
Напълно съм съгласна, че няма ПРАВИЛЕН начин. Всяка мама трябва да го направи така както си го усеща.

Аз съм още много в началото, 5г.с +2, но всички близки около мен знаят. От толкова години опити, че като видях резултата и направо избухнах в емоция, която трябваше да споделя.



Аз си мислех, че като забременея и ще кажа на целия свят. Обаче като се случи и започнах да се притеснявам дали всичко ще е наред, дали ако се случи нещо (до 12 г.с. е най-възможно) няма така да съм зарадвала фалшиво близките си и приятелите. И решихме все още да не казваме. Абсолютно никой не знаеше. Не съм повръщала и не съм имала други неразположения, та не ми беше трудно в офиса. Коледа наближаваше и тогава беше идеалното време да им кажем. Бях в 13-14 седмица.
Разбира се, че всички ще се радват за теб, но аз исках да съм сигурна, че бебето се е закрепило. Не бих казала, че при евентуална загуба бих понесла всички да са знаели и да трябва после да казвам какво се е случило. Всички да ме съжаляват и всеки ден да ме питат “как съм” за мен би било по-трудно и мъчително. За това няма правилен начин. Всеки постъпва така, както го чувства. Ние избрахме да изчакаме малко и най-вече исках да мине и първата фетална.

# 522
  • Мнения: 2 352
С първата бременност и ние бяхме споделили на "целия свят". Сега сме по-различни. Животът ни промени.

# 523
  • Мнения: 83
Мъжете и техните мисли,

Наш познат ни сподели, чак след като се роди първото му дете, друг сподели почти веднага след положителния резултат, моят също - така се падна, че при първия тест имаха мъжка вечер и беше страшен повод за разгул 😄

И те душа, страхове и мисли носят.

На мъжът ми приятелите не знаят. Аз все го уговарят да излезем някоя вечер с тях и да им съобщим, но все няма подходящ момент за него. И чакам да видя кога ще стане. Краят на юли е рожденик, или тогава ще е, ако имам сили да организирам парти, или като родя ще научат. Времето минава неусетно. Не зная какво го спира. Някои от неговите приятели имат доста големи деца, някои вече са студенти.

# 524
  • Мнения: 4 958
Момичета, а тук има ли такива от вас, който тренират? Аз искам да имам физическа активност, първо чисто от грижа за себе си, второ и защото е полезно за самото раждане. Аз ходех на фитнес преди това, знам че има и жени, които тренират във фитнес, като са бременни, ама някак си не се виждам да се напъвам там. Мислех си за групови тренировки за бременни. Дали някой знае в София къде има такива?

Общи условия

Активация на акаунт