Публикувана: 4 юни 2024, 14:18 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2025, 19:26 ч.

Лоши мисли

6 569
100
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и как е свързано с следродилната депресия?
Какви стратегии могат да помогнат при справянето с натрапчивите мисли?
Какви са обичайните симптоми на следродилната депресия и как да се справим с нея?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и как е свързано с следродилната депресия?
  
  Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е психично състояние, характеризиращо се с повтарящи се натрапчиви мисли и поведение, които индивидите извършват в опит да намалят тревожността, причинена от тези мисли. Следродилната депресия, която засяга много жени след раждането, може да предизвика или влоши симптомите на ОКР. Психическата нестабилност, хормоналните промени и стресът от новата роля на майка могат да доведат до повишена чувствителност към обсесивни мисли.
- Какви стратегии могат да помогнат при справянето с натрапчивите мисли?
  
  Стратегиите за справяне с натрапчивите мисли включват активно противодействие на негативните мисли с позитивни, усвояване на техники за дишане и медитация, както и ангажиране в дейности, които предизвикват радост. Важно е да се осъзнае, че тези мисли не отразяват реалността и не са предизвикани от истински желания. Също така е задължително да се консултирате с психиатър или психолог за професионална помощ.
- Какви са обичайните симптоми на следродилната депресия и как да се справим с нея?
  
  Следродилната депресия може да включва натрапчиви негативни мисли, чувство на безпокойство, тъга, чувство за безпомощност, промени в съня и апетита. Тези симптоми могат да бъдат сериозни и да повлияят на родителските задължения. Потърсете помощ от психолог или психиатър, тъй като професионалната оценка и лечение могат да помогнат. Няма нищо срамно в търсенето на помощ, особено когато става въпрос за психично здраве. Важно е да потърсите помощ, ако се наблюдават подобни симптоми; терапия с психолог може да бъде полезна, а в по-тежки случаи може да се наложи консултация с психиатър за медикаментно лечение.
- Как могат близките да подкрепят жена, която страда от следродилна депресия?
- Какви са рисковете от липсата на навременна помощ при следродилна депресия?

# 60 5 юни 2024, 14:50 ч.

Мнения: 7 020

Това няма нищо общо.

# 61 5 юни 2024, 14:52 ч.

Мнения: 1 685

Казвам го от личен опит и като човек с няколко диагнози към днешна дата.
Вие имате ли опит с психическите разстройства, за да казвате, че няма общо?
Авторке, потърси си добър психотерапевт като за начало.
Аз започнах работа с психолог, който каза, че в моето състояние няма как да работи с мен и ме изпрати при психиатър.
Да се чете с разбиране..

# 62 5 юни 2024, 14:55 ч.

Мнения: 10 997

Цитат на: СлънцеЛунаВъздухОгънВода в ср, 05 юни 2024, 13:28

Кой в какво е убеден е въпрос на личен избор и опит.
Психолог не дава съвети като цяло, камо ли да препоръчва или отрича лечение с медикаменти.

Не е вярно. Попитал е . Доколкото помня или знам е попитал поне 2 пъти - в началото е казал че може да се оправи, но ако иска може да го препрати на психиатър и лечение , но ако иска. Втория път е предложил нещо като клиника, рехабилитационна клиника, защото е имало подобрение но и голямо напрежение у човека. Поне доколкото съм аз запозната , защото близък познат , но не знам всичко. Т.е. предлага. И психиатъра предлага , защото на мой друг познат жена му доста преболедува нещо и след известно време в клиника и след известно повтаряне на клиниката се стигна до терапия и дневно наблюдение. В къщи или на дневни групи.
Според мен ако попадне на правилен лекар и той се интересува - ще направи всичко както трябва и ще се погрижи добре .

# 63 5 юни 2024, 14:55 ч.

Мнения: 7 020

Kamille252, за съжаление сме в един отбор. Хайде да не си мерим диагнозите.
Бела, лекар не психолог ти го каза.
Много не се чете. Ето самоцитирам се: ,,Съвсем друго е, ако клиентът на психолога бъде посъветван да се консултира с психиатър и сам( клиентът) откаже лечение.,,

# 64 5 юни 2024, 15:02 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 245

Цитат на: СлънцеЛунаВъздухОгънВода в ср, 05 юни 2024, 14:46

Вълшебство, говорим за различни неща.
Ти казваш:,,И следователно той трябва да е компетентният, за да ги изпрати на психиатър, в случай, че е необходимо.,,
А аз твърдя, че психолог няма компетентност да преценява нужда от медикаментозно лечение. Психолог и психотерапевт не са лекари, освен частни случаи.
От моя гл.точка някой, който превишава ( злоупотребява с) правата си, било то от его или добра умисъл ме поставя в риск, защото би могъл да ме заблуди и за друго по същите причини.
Работата с психолог е много полезна, но често е бавна, скъпа, а нерядко е и недостатъчна за определени случаи.

Аз не споря, въпросът е, че в един голям процент от случаите психологът е първия контакт и като такъв извършва преценка дали състоянието на пациента е по силите му.

# 65 5 юни 2024, 15:04 ч.

Мнения: 1 685

Абсолютно не искам да си мерим диагнозите и съжалявам много, че хората изпадаме в такива състояния.
Имала съм подобни мисли като авторката за съжаление поради ужасна бременност изпълнена с лоши мисли и неочакван развой на събитията. Оттогава отключих и тези състояния като цяло. И да, обичам детето си повече от всичко на света, но на подсъзнателно ниво играта е съвсем друга с дяволите...

# 66 5 юни 2024, 15:08 ч.

Мнения: 7 020

Точно така, Вълшебство, има стигма да се отиде при психиатър, затова се мъчат много хора с години. И форумът помага за това.
А когато човек започне лечение с лекарства винаги се намира някой да го гледа подозрително или да му заяви в прав текст, че е слаб щомсе опира на лекарства като на патерици, че мозъка му ще се изпържи и, че общо взето е отписан.
А аз коментарам заради написаното, че психолог е преценил, че няма нужда от лечение с медикаменти.
Това репликирам като неправилно и превишаване на етични и професионални права.

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 15:13 от СлънцеЛунаВъздухОгънВода

# 67 5 юни 2024, 15:20 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 245

Цитат на: СлънцеЛунаВъздухОгънВода в ср, 05 юни 2024, 15:08

Абсолютно съм съгласна. Във всяка подобна тема има поне един, който да каже - стегни се, не си луд за психиатър.

# 68 5 юни 2024, 15:26 ч.

Мнения: 408

Авторке, звучите като да имате натрапливи мисли. Не съм лекар, но моята ситуация беше сходна: много обичам близките си хора, но все едно собственият ми глас повтаряше какви ли не небивалици, мислех си, че полудявам и постоянно ми беше гузно. Първата стъпка беше да отида на психолог.

След няколко консултации и тестове, психологът установи, че имам тревожно разстройство - нещо, което за жалост спохожда много хора в днешно време. Във Вашия случай е много вероятно това да е в следствие на следродилната депресия, което е също съвсем реално състояние, в което изпадат жени, които скоро са родили.

Нещата, които много ми помогнаха на мен, бяха:
- Когато подобна мисъл премине през мен, да се попитам наистина ли е така. Например: ако "гласът" Ви повтаря да убиете детето, припомнете на съзнанието си, че хората, които убиват, въобще нямат съвест, която да ги гризе дори само при мисълта за подобно нещо. Подобни мисли Ви плашат и притесняват, възможно ли е въобще да сте убиец в такъв случай?
- Предвид, че имате малко дете, може да Ви е малко трудно да го организирате, но се опитайте да се натоварвате физически някак. Харесайте си спорт или дори само разходки, с или без детето. Виждала съм жени, които бягат в парка, тикайки количката с бебето си. Просто гледайте да имате някакво съсредоточено движение, извън домакинските задължения. Бавно е, но физическата активност помага много, ако е редовна.

Лично аз смятам, че преди човек да пристъпи към психиатър, трябва да се опита да се отърси от подобно състояние с помощта на психолог и/или близки приятели. Просто защото медикаментите притъпяват физически нервите, но реално не "чистят" съзнанието. Разбира се, ако положението е много, много зле - някой реално е правил опити за самоубийство и подобни, медикаменти вероятно са необходими и препоръчителни. Но ако е само това, което авторката е споменала, не мисля, че има нужда отсега още да пие лекарства.

# 69 5 юни 2024, 15:59 ч.

Мнения: X

СлънцеЛунаВъздухОгънВода, не ми се влиза в толкова обяснителен режим, но тъй като виждам, че много те притеснява написаното от мен ще разясня като признавам, че в стремежа си да не става три страници коментар съм съкратила неща, които са ключови за това, което ти казваш.
1. Причината да обмислям антидепресанти даже не бяха толкова мислите за самоубийство, колкото постоянната тъга. И не защото ми пречеше на мен, а защото не исках да товаря съпруга си, защото знаех колко му е тежко и на него, и защото всички ми повтаряха как като съм тъжна вредя на детето си.
2. Да - убедена съм, че психолога ми много по-добре от мен може да прецени дали имам нужда от медикаменти или не. Моето желание е базирано на "не искам да се боря повече, искам да съм щастлива максимално бързо". Оценката на психолога ми е професионално мнение, както казах базирано на внимателно наблюдаване (и все пак зависи от това, което съм избрала да споделя).
3. Специално за суицидните мисли - отново, има разлики (както научих в последсвие) между такива мисли, които са натрапчиви и такива мисли, които водят до действия. Не е 100% гаранция, но ако човек говори за това, е по-малко вероятно да го осъществи, защото показва, че не го иска и търси помощ. В някои случаи тази помощ се изразява в медикаменти + терапия, в други като моя (очевидно щом съм жива) терапия е достатъчна.
4. Накрая на срещата, на която поисках препоръка за психиатър, психологът ми отново ми каза, че ако държа, ще ми даде такава, но вече бяхме обсъдили защо искам антидепресанти и ми помогна да видя, че те няма да ми разрешат проблема.

Когато става дума за психични разстройства от типа на шизофрения или би-полярно разстройство, няма спор, че са нужни медикаменти. Както обаче няколко човека вече писахме, в други ситуации човек може да се справи и без такива. Не защото приема им означава, че е "слаб" или неспособен да се справи, а защото са излишни. Аналогично е на това, че ми изписаха бетаблокери в периода ми с ПА, въпреки, че кардиолога ми каза, че сърцебиенето ми е на нервна почна. Излишен медикамент, който единствено замаскираше симптомите на тревожност (и то не толкова добре даже).

И отново към авторката - дали ще е психолог или психиатър няма значение, просто трябва да започнеш отнякъде с търсенето на помощ.

# 70 5 юни 2024, 16:01 ч.

Мнения: 10 997

Цитат на: СлънцеЛунаВъздухОгънВода в ср, 05 юни 2024, 14:55

Не е съветван, попитан е как ще се чувства по-добре и как иска . Предложен е избор, не е давано напътствие. И не знам какъв лекар имаш в предвид, но за терапевт пиша.
Но както искаш го разбирай все ми е едно. Аз съм написала какво знам и какво се е случило, а ти ако имаш някакви други идеи си ги напиши и ти. Няма проблеми.

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 16:08 от bella-ciao

# 71 5 юни 2024, 19:22 ч.

Мнения: 2 126

Цитат на: Detelina 123 в вт, 04 юни 2024, 21:24

Хора благодаря за съветите ви, но вие го извъртяхте така че чувам гласове от нищото. Да имам проблем няма спор,
но въпросът ми е не водите ли и вие диалог в главата си. Този глас имам предвид. Изкачат ми най различни лоши неща свързани с бебето ми но не чувам гласове

Детелина, за всеки проблем има решение. Имах такъв проблем след тежко раждане преди много години. Това е обсесивно-компулсивно разстройство, вече са ти писали. За да се оправиш, ще трябва да приемаш медикаменти, но ако бебенцето е малко и кърмиш, ще трябва да спреш кърменето. Аз имах страхове, натрапчиви мисли, тревожност. Тогава ми предписаха от по-старите антидепресанти - амитриптилин. Доста бързо дойдох на себе си. Simple Smile

Помня, че беше точно този сезон от годината.

# 72 5 юни 2024, 19:33 ч.

Мнения: 31

#68 За убийство дори не съм си помисляла или да нараня бебето си, просто ми минават някакви тъпотии и ми става мъчно че мога да си помисля нещо такова за бебето си. Но не ми се иска изобщо да приемам лекарства

# 73 5 юни 2024, 20:32 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Detelina 123 в вт, 04 юни 2024, 16:15

#13 Както си стоя поглеждам бебето си и си казвам на глас колко го обичам, а вътрешно някой изрича лоши думи за него и да му се случи нещо лошо… Какво се случва, аз обичам детето си бих дала всичко за него но тези мисли ми тежът

Не сте луда и обичате бебето си с цялата душа и сърце това е най-важното. Аз също съм получавала какви ли не ужасни подобни мисли, но с вяра ,че няма да се сбъднат продължавам напред. Доколкото прочетох всичко е тръгнало от тикток клип. Тези мисли не сте вие , а страхът ви да не преживеете нещо такова.Както написах в миналия коментар живеем във време , в което непрекъснато получаваме нова и нова информация и в допълнение със стреса и хормоните нещата водят до това. Не се страхувайте от мислите си , не им вярвайте , а не им позволявайте да ви завличат. Вие знаете вътре във вас , че нищо лошо няма да се случи с бебето ви и всичко ще е наред. Вие го знаете, сигурна съм.

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 20:38 от sunnik

# 74 5 юни 2024, 21:20 ч.

Мнения: 31

#73 Просто ми тежи че са насочени към детето ми, ако беше свързано с мен щеше да го преживея някак си но бебето ми е толкова невинно като го погледна в очите и ми се плаче. Защо е насочено към него, никога не бих помислила да го нараня с нещо.Какви са тези лоши думи и клетви отправени към детето ми, защо господи нека ги отправям по добре към мен.

Препоръчани теми

Натрапчиви мисли!!!

Страх от полудяване

Натрапчиви мисли

Много разочарован от Sameday

255
На пазар

Причина:

Причина: