На Алегрия е много поетично изказването и не го разбирам напълно, затова не мога да му отговоря.
- Публикувана: 5 юни 2024, 08:29 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2024, 15:47 ч.
За мъжете, които слушат жените си
Древните гърци са го обяснили. Земя + небе = живот. Земята е матката, жъждът и слънцето са условието да се роди нещо от семето. Даже и за семето има обяснение - не е задължително да е точно твоето. Жената има ресурса и заедно с него и безброй оплодители. Ако жената е с акъл, няма да попадне на объркан мъж.
Пък мъжът дори да даде 150, пак няма да компенсира всички загуби и пропуснати ползи, но поне може да покаже, че разбира какви са те и му пука 
А сметкаджийството в случая е точно това - да се стискаш да дадеш нещо отгоре и да чакаш жената в майчинство да си бърка в спестяванията 
А сметкаджийството в случая е точно това - да се стискаш да дадеш нещо отгоре и да чакаш жената в майчинство да си бърка в спестяванията Това ако говориш за моята жена. Иначе ако е за нечия чужда - де да ги знам какво са се разбрали с мъжа си.
Инак ме кефи как мъжът ако купи къща, кола, плаща всички сметки, парно, ток, храна - тогава това не му е заслуга, той е длъжен и без това, за какво е мъж иначе. Но когато не си дава паролата за банкирането с пълен достъп на жена си - тогава е сметкаджия.
Семейството затова е семейство, а не сдружаване по интереси, защото са заедно "в добро и лошо, здраве и болест". Може единият да с печелил преди, а сега не.
При нас всъщност нещата си станаха естествено - наследихме модела от родителите си, а именно който и да вземе заплата слага всичко в една кутийка и после от там се вземат за всичко. И за джобни, и за храна, и за сметки, и за покупки. Ако нещо остане се обсъжда и се влага. После се появиха сметките и картите, но моделът с кутийката принципно е същият.
Това обаче може би наистина е отживелица и не съм сигурна дали бих посъветвала дъщеря си да приложи същата практика.
Това обаче може би наистина е отживелица и не съм сигурна дали бих посъветвала дъщеря си да приложи същата практика.
Нашите също прилагаха подобен модел като този на ЧС. Винаги е работил при тях, няма лошо. Но и майка ми доста години е била на по-ниска заплата от тази на баща ми (с годините разликата намаляваше).
Моята заплата не е никак лоша, но мъжът ми печели около двойно. Не искам за семейството си този модел, защото не ми харесва. Имам си дебитна карта с не малко пари, гледам да имам и кеш в себе си. Мъжът ми е по същия начин. Не му искам картата - знам какви пари има, знам къде е, той нищо не крие от мен, дори ми е предлагал за някакви нужди да я взимам, но не ми трябва. Кеш при нужда ще взема. Сега през втората година на майчинството финансовата тежест основно пада върху ММ, защото той е пожелал така. Плаща сметки и по-големи разходи, всичко около колата и други подобни. Аз пазарувам основно, защото и съм повече навън. Правя покупки за детето (и ММ му купува някакви неща). Вкъщи си разпределяме задълженията като общо взето и двамата можем да вършим всичко. Много се занимава с детето, спор няма. Надявам се да не изглежда, че не допринасям с нищо 😃 Но се уважаваме и разбираме, обсъждаме всичко вкъщи и ако нещо не е ок, ще намерим решение. Говорим си, ако единият иска да си купи нещо по-скъпо, дали другият е ок, но и двамата рядко харчим пари за глупости. Намерили сме си баланс.
Моята заплата не е никак лоша, но мъжът ми печели около двойно. Не искам за семейството си този модел, защото не ми харесва. Имам си дебитна карта с не малко пари, гледам да имам и кеш в себе си. Мъжът ми е по същия начин. Не му искам картата - знам какви пари има, знам къде е, той нищо не крие от мен, дори ми е предлагал за някакви нужди да я взимам, но не ми трябва. Кеш при нужда ще взема. Сега през втората година на майчинството финансовата тежест основно пада върху ММ, защото той е пожелал така. Плаща сметки и по-големи разходи, всичко около колата и други подобни. Аз пазарувам основно, защото и съм повече навън. Правя покупки за детето (и ММ му купува някакви неща). Вкъщи си разпределяме задълженията като общо взето и двамата можем да вършим всичко. Много се занимава с детето, спор няма. Надявам се да не изглежда, че не допринасям с нищо 😃 Но се уважаваме и разбираме, обсъждаме всичко вкъщи и ако нещо не е ок, ще намерим решение. Говорим си, ако единият иска да си купи нещо по-скъпо, дали другият е ок, но и двамата рядко харчим пари за глупости. Намерили сме си баланс.
Те и моите родители така бяха, и това за времето си е било сигурно правилно - всички изкарваха тогава горе-долу по равно. Може единият с 20%, 50% или дори 100% повече, но сега може и да е х2, х3, х5, или дори х10.
Също така, сега се разделят/развеждат много повече, така че ти цял живот да оставяш всичко, каквото изкарваш в кутийката, и накрая някой да опразни кутийката и да каже "ти ми омръзна вече, влюбих се в Гошо от фитнеса/Ванчето от Тиндъра" е ситуация, от която човек е добре да се предпази.
Това е много романтична история и е хубаво, че оценяваш и си благодарен на жена си за това. Не всички обаче биха постъпили така, аз например докато учех и работех едновременно и нямах нито време, нито пари за семейство, не съм си помислял да се женя, камо ли деца да правя (не разбрах вие вече имали ли сте дете тогава).
Как ли пък няма да легна на гърба на жена си, да разчитам тя да ме "подкрепя" каквото и да значи това, с надеждата някой ден да мога да й се реванширам. Все пак това е само надежда. По-добре да изчакам докато съм уверен, че мога да се справя сам и да подкрепям аз нея, а не тя мен.
Ама това съм аз, пък мъже много на света - за всеки вкус различни.
Също така, сега се разделят/развеждат много повече, така че ти цял живот да оставяш всичко, каквото изкарваш в кутийката, и накрая някой да опразни кутийката и да каже "ти ми омръзна вече, влюбих се в Гошо от фитнеса/Ванчето от Тиндъра" е ситуация, от която човек е добре да се предпази.
В първите 2-3 години от брака и двамата не изкарвахме много, но аз изкарвах доста по-малко от нея и така можех да се концентрирам в ученето. Бяхме вече семейство и тя нито веднъж не каза или намекна, че не печеля достатъчно. Бяхме заедно и се борихме, а тя ме подкрепяше, въпреки че нямах много. Това беше преди 15 години.
Как ли пък няма да легна на гърба на жена си, да разчитам тя да ме "подкрепя" каквото и да значи това, с надеждата някой ден да мога да й се реванширам. Все пак това е само надежда. По-добре да изчакам докато съм уверен, че мога да се справя сам и да подкрепям аз нея, а не тя мен.
Ама това съм аз, пък мъже много на света - за всеки вкус различни.
Как ли пък няма да легна на гърба на жена си, да разчитам тя да ме "подкрепя" каквото и да значи това, с надеждата някой ден да мога да й се реванширам. Все пак това е само надежда. По-добре да изчакам докато съм уверен, че мога да се справя сам и да подкрепям аз нея, а не тя мен.
Пък мъжът дори да даде 150, пак няма да компенсира всички загуби и пропуснати ползи, но поне може да покаже, че разбира какви са те и му пука А сметкаджийството в случая е точно това - да се стискаш да дадеш нещо отгоре и да чакаш жената в майчинство да си бърка в спестяванията
А сметкаджийството в случая е точно това - да се стискаш да дадеш нещо отгоре и да чакаш жената в майчинство да си бърка в спестяванията Това ако говориш за моята жена. Иначе ако е за нечия чужда - де да ги знам какво са се разбрали с мъжа си.
Инак ме кефи как мъжът ако купи къща, кола, плаща всички сметки, парно, ток, храна - тогава това не му е заслуга, той е длъжен и без това, за какво е мъж иначе. Но когато не си дава паролата за банкирането с пълен достъп на жена си - тогава е сметкаджия.
Колко мило... Жената отнася всички негативи на новия член на семейството, а мъжът си го кара както преди и грам не го интересува. Мъж мечта
Вторият параграф са си някакви твои измислици, които няма какво да коментирам.
Между другото, за мен няма нищо лошо жената да подкрепи мъжа в труден момент. Този момент изобщо може да не е в началото на връзката. Нали затова сте партньори? Та не виждам защо би променил нещата, Рейгън. Докато чакаше да си наредиш всичко, тази жена, която ти е била опора, друг щеше да я грабне. Такива не остават сами. Срещна ли правилния човек, нито ще чакам всичко да го му е на макс, нито ще чакам аз да съм на макс. Че този шанс после вече може да го няма. А връзката само става по-силна в трудните моменти, поне когато човекът си заслужава.
Абе, от друга страна не е много добре да си правиш толкова сметки на млади години. Ама той сега не изкарва достатъчно, ама тя сега не изкарва достатъчно....И вземете, та се разминете, пък е можело да се получи нещо хубаво.
Но може би пък ако се бяхме взели с нея, щях и с нея да съм щастлив, кой знае - то като са разумни и двамата и се уважават, все ще се оправят, независимо от някои недостатъци, сметкаджия ли бил единия или не знам си какъв. Перфектни хора няма, и въпреки това си живеят ОК.
Колко мило... Жената отнася всички негативи на новия член на семейството, а мъжът си го кара както преди и грам не го интересува. Мъж мечта
Вторият параграф са си някакви твои измислици, които няма какво да коментирам.
Вторият параграф са си някакви твои измислици, които няма какво да коментирам.
Вторият параграф защо да са измислици - ето ти колегата Рейгън, който пише, че той плащал сметките. А и не е само той - и аз плащам в къщи всички тия работи, които съм написал. Вече 15 години ги плащам. Жена ми не знае какво е да плащаш ипотека, наем, ток, парно, застраховка за кола - никога не ги е плащала, нито другите сметки - плащам ги аз, затова сигурно ме нарекохте сметкаджия
Крис е по-егоистично настроен. Той си гледа собствения свят, а жена му е допълнение, което да му улеснява живота. Има ги такива хора.
Да бе - да родиш дете е негатив сигурно, и да можеш да си го гледаш в къщи, докато мъжът ти носи торбите и плаща сметките, за да можеш да се посветиш на майчинството, и то е негатив. Ама ОК.
Вторият параграф защо да са измислици - ето ти колегата Рейгън, който пише, че той плащал сметките. А и не е само той - и аз плащам в къщи всички тия работи, които съм написал. Вече 15 години ги плащам. Жена ми не знае какво е да плащаш ипотека, наем, ток, парно, застраховка за кола - никога не ги е плащала, нито другите сметки - плащам ги аз, затова сигурно ме нарекохте сметкаджия
Вторият параграф защо да са измислици - ето ти колегата Рейгън, който пише, че той плащал сметките. А и не е само той - и аз плащам в къщи всички тия работи, които съм написал. Вече 15 години ги плащам. Жена ми не знае какво е да плащаш ипотека, наем, ток, парно, застраховка за кола - никога не ги е плащала, нито другите сметки - плащам ги аз, затова сигурно ме нарекохте сметкаджия
Ех, Крис, много обичаш да извърташ
Негативът са намалените доходи, отражението на работата, себеотрицанието и монотонността свързани с грижата за едно прекрасно, но безпомощно същество, което далеч не върви само с усмивки. Ама много по-лесно е да се направим, че правим голяма услуга на жената, че сме благоволили да поемем част от финансите, докато тя е поела всичката хамалогия, и ако вземе нещо да се оплаче, значи твърди, че е лошо да имаш деца
Между твоето отношение и това на "колегата" ти Рейгън има океани разлика
А това, че изброените от теб не са заслуги на мъжа и това, че ако не си даде достъп до всички сметки е сметкаджия (както ти сам каза, аз нямам против отделни сметки), са пълни измишльотини, да. Заслуги на мъжа за, разбира се, и не е длъжен, но ако не оценява насрещните заслуги на жената, тогава на мен поне, хич не са ми нужни. Който може и иска ще го разбере, който не, ще си върти и суче каквото и да напиша.