Знам, знам - търпели са, защото е нямало как да се разведат, пък тихомълком са проклинали съдбата си.
Ама бабите и дядовците ми, и двата чифта, не съм ги чул да проклинат. Разбираха си се докато си отидат. От едната страна дядо ми издържа няма и година след баба ми и си отиде и той, а от другата пък баба ми 2-3 години след дядо ми, като през тях си поплакваше за него. А не са живели с други хора преди това. Е, не съм ги питал девствени ли са се женили, ама вероятно.
Не виждам какво му е негативно на мъж да не е имал сериозни връзки до 30 г. Ми фокусирал се човека над кариера, дисертация, правене на пари, пътуване, или други лични цели.
Имал си други планове в живота - фокусирал се над тях.
Виж, секс дето не е правил вече ми е червена лампа, в наши дни.
Това са оправдания на хора, които имат страх от обвързване или някакви други проблеми.
Като говорим за едно време - мъжете някак си са успявали да се запознаят с жена, да имат връзка с нея и да се оженят, докато са били в казарма, докато са бачкали по 12 часа на ден на полето, докато са били във война.
Почти всички дейни, наистина изключително заети хора, които познавам, са женени/омъжени.
Сега се сещам за Ботев, който в рамките на една година превежда книга от руски, издава два вестника, преподава в училището в Букурещ, секретар е в БРЦК, издава собствени стихотворения, отваря собствена печатница, организира въстание, а през това време намира време за гаджелък и се жени за Венета.