Термин февруари 2025

Даа, водата ми е кошмарна на вкус, точно както казваш мисля 100 часа какво точно да ям, и като го измисля вече ми е гадно, също толкова рязко огладнявам, коремът ми започва да издава много странни звуци. Състоянието е много интересно.
Съгласна съм, че положението в темата стана много депресантско, за това предпочитам да пиша във фейсбук, там настроението е доста по-приятно. 😊
А по повод начина на хранене и движението мисля, че на всички ни е ясно колко е важен, не само през бременноста!

И аз съм така с храната, от три седмици ми се яде торта плодова пита на Неделя, издирвах и не можах да си намеря Общо взето - голяма част от ежедневието ми се върти около храна - понеже аз имам много стриктен режим, извън бременността, общо взето правя фастинг и ям един път на ден горе долу, не ям сладко, пържено и т.н., често правя детокси , сега сякаш ми се е отворила златна мина и съм си позволила да си хапвам забранени храни, които от години не съм яла и чак не мога да си избера, като малко дете, но което са му позволили junk от магазина и минава по всички щандове, за да прецени какво най-много иска хахах Но пас не прекалявам, гледам да е около 2 дни в седмицата нещо junk, през останалото време балансирано. Но вдигнах на 2-3 пъти храненията. Почти никога не закусвам, но на обяд ми се ядат супи, като цяло много ми се ядат супи, вечер нещо готвено. А готвено и супи също много рядко ям. Готвено от години дори. В началото, за мое нещастие имах cravings към тестени неща - кроасани, пици, паста, за щастие отмина.
Плодчета доста ми се хапват.
Но през повечето време ми се гади от почти всичко и докато разбера кякво точно ми се яде, без да ми се подгади, са големи преговори със себе си хахха

Иначе и аз водя не пия, сякаш ми се гади и от нея. А е важна. Газирана пия, за киселини и гадене.

Иначе, аз май и тук съм казвала, ние около година и половина - две пробвахме и не ставаше, като винаги сме били от "здравословните" двойки. За мен причината беше във фиксацията да стане на всяка цена и отчаянието, че не става. В момента, в който си отклонили вниманието и приех, че.може и да не стана майка и съм.ок с това, защото има и други неща в живота и стана. Пиех някакви билки през това време и иногинол, че от стреса хормоните ми се разбъркаха, но ги пиех и докато бях фиксирана и не ставаше. Така че, при нас ключът беше в промяна на mindset-a и личностно развитие, осъзнаване коя съм, колко съм ценна и така
Та, затова сега съм малко над нещата. В началото едно АГ започна да ме плаши и се чувствах доста зле, но се осъзнах навреме. Сега съм с настройка - ако е писано, ще се роди това дете и ще е здраво, ако не - така е решил Бог, аз няма какво да направя, освен да се наслаждавам на момента, да не го мисля.много, много и да се вълнувам да видя какво ми е подготвил онзи отгоре занапред (и естествено да го приема). Та, така - това е моята философия, надявам се така да си възпитам детето/децата. Животът е да се живее тук и сега, пък каквото има да става, ще стане, ако ще и челна стойка да правим, за да го предотвратим

Момичета, а вие мислите ли как да раждате? Аз чувствам, че трябва да е естествено и то без упойка, мисля че телата ни са направени за това и за една жена е полезно, чисто физически да мине през това - от гл.точка хормони и после по-бързото наместване и възстановяване, а и не само - пречистване на тялото и организма. Смятам, че ще успея да се справя, обаче е много важно и лекарят, който ще е до мен. Защото на повечето не им се занимава и гледат да ти бият упойка и окситоцин и да се свършва. Затова идеята за болница Св.Лазар ми допада, понеже там аз определям правилата. Обмислям и водно раждане, но някак нямам доверие на Зебрите. Имам чувството, че нямат нужния опит и е повече риск. Четох и за доста неприятни и рискови ситуации. Но, ще видим де, може накрая да ме хване страх и да действам със секцио, въпреки че страхът ми от операция и упойки е по-голям. Някак си, знам че сама с тялото си мога да се справя и имам контрол, но ако има някакъв външен фактор, като упойка и лекарство, нямам контрол над тялото си и нещо може да се обърка
Интересно ми е вашето мнение по темата. Аз, кято цяло съм по-странна птица

И аз предпочитам естествено раждане. Страхлива съм от болка, но то и секциото не е безболезнено - просто болките започват след раждането. Искам да се възстановя по-бързо физически и да съм способна да си обикалям напред назад с бебето. За упойката обаче не съм сигурна.

За възстановяването съм чувала най-различни неща, покрай мен всички са с деца, а някои с по две. Може би пак си е индивидуално и до организъм. Имам приятелки, възстановили се след секцио по-бързо от такива родили нормално с усложнения в последствие. А понякога просто се налага секцио, дори и жената да е държала на естествено раждане. Само да сме живи и здрави, както и нашите бебчета, както и да се родят.

Реших да видя сайта на тази болница Св. Лазар. По принцип не мисля за много напред (от суеверие), но това
" Когато няма усложнения и майката го желае, бебето й се дава веднага след раждането и остава в непосредствен контакт с нея през първите часове.

Пъпната връв на бебето се прерязва след като спре да пулсира. "
е точно каквото търся. Дали се предлага в болници извън София? Например Плевен (по-близо ми е) ?

Вярно ли е, че секциото се “изтегля” 2 седмици преди термина?

Daisy_D, и аз същото знам и близки, които родиха планово секцио със сигурност беше преди термин, но не помня дали с точност е било 2 седмици

Да,вярно е.
Аз със първото си детенце влязох да раждам нормално, но след 8 часа мъки се наложи секцио. Термина за секциото се наглася 2 седмици по-рано. При мен беше спешно секцио на деня в които влязох да раждам,но този път ще бъде планово поради няколко причини,та да със сигурност го казвам.
Другото което е получаваме 40 дни болничен след като родим, а не веднага майчински. Има малка разлика в парите,но все пак е добре да се знае. Третото е ,че се лежи 5 дни вместо 3.

Аз съм силно за секцио, освен ако лекарят не ме убеди да е естествено. Ханшът ми е доста малък и репродуктивния каза, че в такива случай може и да се изчака естественото, но в повечето случай се опира до оперативно след няколко часа, защото може да се получи усложнения. Така че не смятам да чакам усложненията, на женските консултации и след феталната ще обсъдят за точна дата и ще действаме с идеята за секцио. Да, с операция се измества термина по-рано, което значи, че може и да трябва да мигрираме към групата термин януари 😁, защото сега по предвиждане термин е между 3-14 февруари, но ще разпитам като наближи време за този въпрос.

TheDarling и аз така, на 6 февруари съм, но май ще съм в януари и аз. На мен доктора от първата ни среща ми каза, секцио, заради възрастта ми. Та…. Почвам да следя и януарската аз 😃.

Опасявам се, че дори в София няма да намерите друга болница, в която се предлага контакта кожа в кожа за повече от три минути. Единствените две места са Свети Лазар с Олга Дукат и Света София със Зебрите .

Не знам дали ви излиза снимката ми,но за тези на които все още им се повръща от месо и не приемат достатъчно протеин в ежедневието си,споделям отзив,че този е много приятен на вкус,има и други вкусове и с прясно мляко е супер!

В Майчин дом на братовчедка ми ѝ дадоха дата за секцио 6 дни преди термин, така че не мисля, че е задължително това с двете седмици.

Аз имам едно спешно секцио и мисля този път директно да раждам секцио, така или иначе най-вероятно пак ще се стигне до същото.  Ще опитам да ми дадат възможно най-късна дата, нека си седи човечето до последно ако може (макар че синът ми тръгна естествено  седмица преди термин, така че нещо такова ми се струва реалистично).
За Зебрите съм чувала само хубави неща, може би ако не беше ситуацията с първото секцио бих се доверила на тях, но сега с бодра крачка към Майчин дом

Аааа, миналата година имах три ортопедични операции, бих избегнала рязането, ако може. Каквато мъка имах първите дни... страшно беше. Освен това никой не ми беше казал, че може да поискам приспивателно и обезболяване. След като свършиха венозните, направо ми разказаха играта, ама глупачката си трае и си мълчи.

Ако може, ще се радвам да е естествено, а ако може, ще се радвам и на обезболяване. Правих си цветен запълнен татус на половината гърб с пълно запълване и се разубедих в нуждата да ни боли при възможността за поне малко облекчаване.

Това е и причината да избера Св.Лазар. Държат нещата да се случват естествено.  За Плевен съм чувала добри отзиви за една репродуктивна клиника, но не знам дали израждат там. Като цяло, в малките градове е касапница, едно че повечето отказват да правят естествено раждане, защото ни им се занимава или те набутват с окситоцин, за да мине по-бързо. Режат пъпна връв веднага, не ти дават бебето за първи контакт и т.н. Да не говорим, че се държат с теб, като с боклук. Чувала съм за фрази като - Напъвай бе, момиче, ти запек нямала ли си и т.н. Моя позната, медицинска сестра, ми разказваше как в една болница, в малък град, близо до София, АГ правела само секцио и порязала главичката на бебето. Въобще...