Термин февруари 2025

Именно. Не е някаква превземка това.

Нека не се нападаме и определяме с епитети от сорта на “превземки” и “безотговорни” и т.н. Всеки сам си знае какво му е, как се чувства, през какво е преминал и какво иска и не иска да прави. В крайна сметка затова е свободен и личен избор. Тук сме, за да се подкрепяме и разбираме. Не е нужно да сме на едно и също мнение, за да уважим “различното” решение.

Благодаря! Три пъти го питах, толкова каза, а дори не съм си пускала прогестерон🤦‍♀️Само, че мен ме притеснява тази доза и със страх си поставям утрогестана. Имам един мисед преди 3 години..ако това може да е причина. Освен да се консултирам с друг лекар.

100мг 2х2

MyLadyy, не съм чувала утрогестан да е причина за  за мисед. Единствено съм чувала за дуфастон, че би могъл да доведе до образуване на тромб при някои мутации тромбофилия. Но това знам, че е така, защото е синтетичен. Винаги можеш на своя глава да отидеш сутрин на гладно в лаборатория и да си пуснеш прогестерон. Все пак не сме лекари тук, но ако нямаш зацапвания и т.н според мен тази схема е добра, но от 100мг утрогестан. Можеш и винаги да направиш още една консултация с друг АГ за твое спокойствие

Анонимна* колко високи дози ти бяха предписали? Като предположих, че е заради миседа имах предвид да не би АГ да се застрахова. Предния път нямах никаква терапия. Въобще не ми харесва да се съмнявам в решенията на лекарите, но дори фармацевтите се усъмниха. А сега ме притеснява ако предозирам да не навредя на бебчо. Дуфастон са ми изписвали при инвитро, но тогава нямах открити мутациите.

MyLadyy, при мен тръгна с 2х2 утрогестан от 100мг, после ми включиха и дуфастон 2х1, след 2 седмици минах на циклогест 2х1 и утрогестан 2 орално вечер, тъй като не беше достатъчно нараснал прогестерона. Та, общо стана 1000мг дневна доза, после минах на 900мг, сега съм на 800мг като аг ми каза, че чак в 16та седмица ще започнем да намаляме циклогеста. Доколкото съм запозната (нека някой ме поправи, ако греша), допълнителния прогестерон може да спомогне за достатъчно удебеляване лигавицата на матката, за да се захване добре и задържи ембрионът, но не предпазва от мисед ( това си е спиране на развитието, поради различни причини)

И на мен ми бяха изписали подобни дози прогестерон, сега го намаляваме по схема и нямам проблеми

За пазенето - всеки си има граница на търпимост към риск/лишения. За мен например не е абсолютно никакъв проблем няколко месеца да не ям луканка и суши, не ми тежи, не е като преди това само това да съм яла.  Но аз съм си човекът анти-риск, така че мен повече би ме натоварило притеснението, отколкото неяденето.
Колкото до това колко трудно се хваща - и аз така си мислех, докато не лежахме с баткото в Инфекциозна заради салмонела, така че е и чак толкова трудно да се 'намери', особено лятото, така че си внимавам.

Аз съм бременна за пръв път и в началото (преди да забременея) мислех, че ще ми е много трудно да спра да ям  сладко, да пия кафе и чашка винце вечер (беше ми станало голям навик от години - зимата червено греяно, лятото плодово от тия тип фрутино). Но още от преди да разбера и да видя 2те черти установих, че кафе просто е спряло да ми се пие, сутрин по навик правя, пия 3 глъти и не ми се пие повече. С алкохола съвсем - пак по навик преди да разбера опитах да пия и се наложи да изхвърля чашата, защото от 2 глътки се замаях. Организмът явно си знае и има някакви системи за защита. В момента ми се гади от самата идея за пиене. Със сладкото е по-особено, защото аз и преди бременността бях с ниско кръвно, а сега съм леле майко и по тази причина си хапвам без да прекалявам. Стигнах до заключението да си ям и солено, защото задържа вода в организма и пия повече вода.
Признавам си, че морски дарове, суши, алкохол и тн не бих пила. Може би е първичен страх да не стане нещо, но го има и другото - мисля си, че все за няколко месеца мога да изкарам и без тези неща особено, ако за детето е по-добре. Иначе си хапвам, диети и големи размисли кое трябва нямам. Навсякъде казват "Много протеин!" ама ей на на мен ми се гади от месо. (А бях страшна месоядка преди) и не се насилвам - ям каквото ми се прияде. Гушкам си кучето, то все пак е обезпаразитявано всеки месец и го къпем редовно, чист е, даже на шампоан ухае повечето време. Бих се движила повече, но навън е 38 градуса и не мога.

Ще се включа по темата за храненето с един “непоискан” разказ хаха, просто тази тема ми е много интересна и мога да разкажа от първо лице за моя личен избор по тези въпроси. Правя уговорката, че не всяко решение и препоръка са валидни за всеки и разбира се, всеки прави изборите за себе си и те за него са си най-правилни. Не искам да звучи като “превземка”, просто мисля, че за някого може да е интересно.

С мъжа ми правихме неуспешни опити 2 години, в това число и 4 неуспешни инсеминации без да имаме установена причина за безплодие. Тези от вас, които са минали по този или по-тежък път, знаят какво е.

Тук е моментът да кажа, че немалка част от тези 2 години с мъжа ми водихме ужасен начин на живот - преди тях бях загубила родител, двамата с мъжа ми работихме по 50-60 часа на седмица с изключително натоварваща психически работа, хранене - под всякаква критика - без закуска, обяд на крак, вечеря понякога сготвена, понякога junk. Пиехме някакъв алкохол почти всяка вечер, малко движение поради липса на свободно време, тренировките бяха спорадични и предимно много тежки - с високоинтензивно кардио, което допълнително ме изтощаваше.

В един момент като видяхме, че не вървят нещата започнах все повече да чета какви може да са причините и какво можем да направим. Оказа се, че имам Хашимото, спермограмата на мъжа ми не беше оптимална, по Крюгер беше под норма, исках да се подобрят нещата.

В този момент наши приятели ни споделиха, че след дълги опити момичето е успяло да забременее след пазене на строга “fertility” диета. Точно в този момент си бях изтеглила едно приложение на тази тема и се оказа същото. Приложението ми “обещаваше”, че ако съм стриктна, до 5 месеца ще забременея хаха.

От дек 23/януари 24 преобърнахме режима си на 180 градуса (реално бяхме започнали от по рано процеса, но не толкова стриктно или успешно). При спазване на по-голямата част от съветите, спряхме почти изцяло алкохола, джънк храната, преработените храни, аз ограничих глутен и сладко (което така или иначе беше Ок за хашимотото ми), започнахме да ядем на 90% домашно приготвена храна от чисти продукти - пасищни пилета, риба див улов и тн, много пресни плодове и зеленчуци, които липсваха в диетата ни. Увеличих честотата и постоянството на тренировките, но без да правя тежки тренировки, защото били противопоказни при Хашимото. Взехме пречиствател за въздух и филтрираща кана за вода. Приемахме и двамата добавки. Опитахме да забавим ритъма на работа и да си открадвахме колкото можем повече почивки.

Еми, май месец забременях по естествен път. Разбира се, случиха се междувременно и други неща, никой никога няма да знае реално коя е причината да се е получило, но аз съм твърдо убедена, че всичко това помогна значително.

Когато забременях, активирах функцията на това приложение да ми даде съвети за хранене при бременност и изчетох всичките курсове. Съветите далеч не се ограничават само до сушито общо взето освен сурови меса и риби не се препоръчва консумацията на големи риби, които могат да бъдат заразени с тежки метали, колбаси, които не са минали термична обработка, недобре измити плодове и зеленчуци, непастьоризирано млека и меки сирена, дори билкови чайове. Има съвети по отношение на ползването на препарати, козметика ( например  ретинолът е страшно противопоказен по време на бременност). Има много съвети кои храни е препоръчително да се приемат с оглед хранителната им стойност и полезни вещества в тях през етапите на бременността.

Знам, че тези неща звучат супер обременително и крайно. Майка ми например постоянно ми повтаря как навремено такива неща не е имало и виж, две здрави деца е родила.

Моето лично мнение е, че много често лекарите в България изобщо не говорят за тези неща. В действителност обаче за съжаление процентът на спонтанните аборти е изключително висок в сравнение с преди 30-40 години именно защото дишаме мръсен въздух, пием замърсена вода и ядем храна пълна с химикали, пестициди и тежки метали, което влошава просто качеството на яйцеклетките и сперматозоидите ни. Това ми е обяснено от лекар, не е да си го измислям.

Затова аз лично спазвам тези съвети, колкото и да ми е странно за някои от тях, просто защото вече съм им се доверила веднъж с успех. Ако бях забременяла преди година и половина, честно казано нямаше изобщо да го правя и това също щеще да е Ок, много мои приятелки са така и си родиха здрави и хубави бебета без никакви усложнения, въпреки че дори цигари са припалвали или пък не са приемали фолиева киселина преди опитите. Това обаче, че за тях е било така, не значи че за друг няма точно тази риба от сушито да се окаже фатална, например, и всичко е въпрос на оценка на риска. Както каза едно момиче по-назад, цял живот ям луканка, едва ли сега ще хвана токсоплазмоза.

Затова, когото моят репродуктивен лекар ми каза, че не е Ок да тренирам дори леки тренировки през първите три месеца, думите му бяха: ако беше забременяла току така, щях да ти кажа и с бънджи да скачаш, просто като знам как сме стигнали до тук, моят съвет към теб е да си по-внимателна от обикновено. Затова според мен и мненията са толкова разнопосочни в темата.

P.s. Понеже това приложение, за което говоря, е платено и се плаща не месечен абонамент, като си направих курсовете, направих скрийншоти на някои по-интересни съвети. Ако някоя от вас проявява интерес, може да ми пише на ЛС и ще й пратя на драго сърце.

Нормално е ние с инвитро да се пазим повече и да внимаваме, защото за да се стигне дотук е отнело много време, нерви, лишения, процедури, загубени надежди и разочарования. И аз се старая да избягвам каквото е най-вредно, спряла съм изцяло кафе, алкохол, суши, не вдигам по-тежки неща от 6-7кг, не приемам идеята за "Ами ако си паля само по 2-3 цигари на ден, толкова ли ще е лошо", въпреки, че бях пушач 10+ години. Но мисълта да премина пак през пункции, стимулация и чакане за тест не мога да я приема, така че всяка бъдеща майка си решава какво е най-подходящо за нея и какво я успокоява.
Ако някой ви каже, че се втелясвате и превземане прекалено много, просто не обръщайте внимание, няма какво да се обясняваме, че не при всяка става с първото вдигане на краката 😊

yanbibiyan818, благодаря, че сподели! Много интересен разказ. Стискам палци всичко да е по мед и масло. Като се замисля ние като цяло не се хранехме с много джънк и имахме много движение включително много време в планината на чист въздух. При нас не стана от първия път, но не сме чакали дълго - едва 3 месеца. Въпреки че винаги съм спортувала много активно сега първите три месеца се ограничавам до разходки. Освен, че в жегата не мога да ходя да бягам както преди, усещам пристягане в корема, бързо вдигам пулса и не ми е комфортно. Ако 4тия месец наистина ми просветне и живна, мисля да се върна към тренировките с ластици и без тежести (преди си тренирах силово) и да увелича разходките, бягане - не.
Цял живот бягам, но се зачетох и макар че има жени, пробягали дори маратони в 6-7 месец, има и не малко, загубили бебето след такъв тип натоварване и просто не ми се рискува. Вярвам, че след няколко месеца като родя, ще мога пак лека полека да бягам, сигурно в началото ще съм жив зян, нооо то формата се връща лека полека.

Момичета, имам един може би абсурден въпрос, но някъде бях чела, че галенето на корема може да предизвика контракции. Не си спомням дори къде го бях чела, но какво мислите по въпроса?

Аз спрях спорт под всякаква форма 4 години преди да забременея, защото тогава ми се разбутаха и хормони, и цикъл. Не исках, но го направих, защото това беше единственото, което можеха да ми кажат лекарите. От тогава съм правила изследвания след изследвания, ту естрогена нисък, ту прогестерона или и двете и/или няма овулация. Опитите бяха 6 месеца иначе. Напасването на всички хормони и овулация беше чиста лотария. Не знам почти липсващата мускулатура дали има значение за износването и раждането, но така се наложи - без физическа активност над 4 години (като изключим ходене), за да имам цикъл и шанс за забременяване. Иначе може да го няма с месеци 4-5-11...

Момичета, дайте по-ведро.

Изпитахте ли желания за някакви храни? Снощи полудях за кокос, просто на секундата, веднага. Като човек, който не обича сладко, това беше странно. Аз не ядох над 10 години сладко, а последните 5 по-рядко от веднъж на 3 месеца да изям една бисквитка. Ама ако не се чувствах като глътнала спихнала плажна топка щях да изтърча до денонощния за две, три кутии баунти.

Днес ми се повръща от мисълта за кокос Страшно е Като ми се дояде нещо, докато си го направя и вече ми се повръща от него.

Като цяло не мога да изям повече от 1/3 порция. Огладнявам на всеки 2 часа, но не мога да изям повече от три лъжици. Оня ден в 2 през нощта седнах в леглото, мъжът ми ме пита какво става, викам едновременно ми е тежко, повръща ми се, гладна съм и имам конкретно желание за десертче след яденето да ям царевица с овче сирене. (по принцип си я обичам така )

Ако огладнея имам около 3 минути и половина преди да ми причернее Нещо страшно е, мъжът ми хем ми се смее, хем ми съчувства

Другият проблем е, че водата ми е някак си сладка на вкус? Вие имате ли такива проблеми?