Замириса вече на море, а септемврийчето има още да расте! Тема 4

MDA, +1000!
Мисли за след секциото. Аз честно казано въобще не мисля за момента с раждането. Първото беше секцио, така се наложи и не знаех какво да очаквам, та не съм се филмирала много. Сега знам какво ме чака, знам че минава, аз имах късмет да не ме боли много след това (което не значи, че сега ще е пак така, ама и да го мисля не мога да повлияя никак).
Та, според мен след още два месеца ще ни е толкова жега и тежко, че ще тичаме към родилната зала 🤣
Иначе на мен най-гадно ми беше упойката, ръчкаха ме 20 минути сигурно, после имах и синини от иглата.. освен това анестезиологът мрънкяше постоянно колко съм дебела и не мога да се сгъна и не ми напипва прешлените, наложи се акушерката да му прави забележка дори..

И аз нямам търпение за секциото, даже се шегувам с роднини, че сигурно ще съм най-нетърпеливия им пациент и палатка ще си опъна пред болницата
Предната ми неуспешна бременност завърши с доста травмиращо за мен нормално раждане, че до ден днешен на моменти сънувам кошмари от тогава.. Затова съм сигурна,че секциото ще ми е песен.
Единствено ме притеснява да не тръгне раждане по-рано от уговорената дата, че София ми е на 3 часа път в най-добрия случай с бързо каране.

Да се възползвам да питам - някоя от вас дали е минала през пълна упойка? Трудно ли се излиза от нея, много ли си неадекватен?

Мен самото раждане не ме притеснява толкова. Както казаха и по-горе, все ще трябва да се случи по един от двата начина...други варианти няма, че да го мислиш и да се притесняваш Мен обаче други неща ме замислят.
Изписването: До сега не съм присъствала и не знам как се процедира. Бъдещите баби и дядо са от други градове и ще пътуват около 3часа насам. Канят ли се близки приятели? След самото изписване какво се прави не ми е ясно? Трябва ли да организирам нещо, на ресторант, вкъщи? Да бият толкова много път всички за едни 5мин да видят бебето. Но в същото време не искам в начало бебето да е изложено на толкова много хора особено на затворено. Аз поне съм с нагласата, че в началото само аз и мъжа ми ще си целуваме бебчето. Как да представиш тази новина на бабите и дядовците най-вече?
Почерпка: Вие взехте ли нещо и ако да какво на вашето АГ, на цялото отделение направо? Черпихте ли колегите и кога? Някак си ми идват много организации и почерпки още от самото начало когато на 1во място в главата ще ми е бебето, да свикнем двечките една с друга, кърмене.

Истината е, че лекарите преди 50 години и лекарите сега учат по едни и същи учебници. Времето там е спряло,това е. То същото като "няма да къпеш след ваксина". И съм къпала и не съм къпала и все тая. Разлика нямаше. Масово по малките населени места изписват АБ за сополи, ма црп и изследвания не са чували. Та така и с казуса за ваксината за коклюш.
За секциото - аз вече нямам търпение. не че ми се виси в болницата, амаа да се свършва. Аз също съм оперирана по Щарк и се възстанових по - бързо от всички мои приятелки раждали нормално, но сега ще видим. Все пак второ секцио и с две... Амаа ще го преживея.

Дейзи, за изписването го направи точно както ти и мъжа ти искате, както ще се чувстваш спокойна и удобно!
Ако мислиш, че ще те напрегне калабалъка в болницата, неизбежните целувки и дишане върху новороденото, по-добре не го прави. Ще има предостатъчно време след това да се изредят всичко желаещи един по един, след като се адаптирате у дома!
При нас как беше, аз раждах в София, на втория ден се оказа, че за бебето ще се наложи малко по-дълъг престой в болницата. От там насетне ми се изпариха всички желания за събирания, почерпки и тн… та на изписването просто дойде мъжа ми да ни вземе, пътувахме до вкъщи и минахме през родителите на мъжа ми, те видяха бебето през прозореца на колата за 3 минути и се прибрахме вкъщи. На следващата вечер майка ми и баща ми дойдоха да вечерят при нас да се видим, като не помня тя ли донесе нещо или поръчахме. Та идеята ми е да се ангажираш минимално доколкото е възможно. С новородено бебе вкъщи първите часове/дни ще си в небрано лозе, но пък тези моменти са вълшебни и ще ти останат спомен за цял живот, помисли как искаш да ги прекараш. И пак казвам, време има за всичко, най-важното е да сме здрави!

Първото родих секцио по мое желание. Бях с настройката,че много ще боли, че може да е трудно всичко първите дни. Нищо такова не се случи истината е че не е ме боляло нищо и половин час дори, станах на следващия ден и не съм се спирала за минута. Никакви проблеми. Това, което беше при мен е ужасната болка от бъбрека, който бебето натискаше. 3 дена преди операцията влезнах по спешност в болницата и три дена ревах от болки, за които нищо не можеше да се направи. Това ми е страха сега, че пак може да му стане твърде тясно на бебето и да има проблем с бъбрека. За операцията се опитвам да не се настройвам, защото може да не е всичко толкова леко и безболезнена колкото първия път и се старая да нямам очаквания. Страх за момента не изпитвам.
Относно изписването, честно казано ми се вижда безумно близките ти да бият 3 часа път. Изписването реално е едно подаване на бебето от сестрата към родителя. Две снимки за спомен отпред и всеки по колата и към вкъщи си. Моята болница е на 1 час път. За баткото дойдоха бабите и дядовците.  Случи се Това, което написах и си тръгнахме всеки по колата. Иначе висяха преди това 1 час пред болницата докато оправим документи и ни изпишат. Този път идват таткото и баткото , взимат ни и си се прибираме, просто няма смисъл да пътуват за това. След като се прибрахме вкъщи дойдоха само двете баби тогава. Какви ресторанти 😅 Гърдите ме боляха ужасно , исках да се прибера, да се изцедя, да се изкъпя и да съм си вкъщи 😀 Реално бабите просто си повисяха вкъщи, мм сглобяване нещо (не помня какво и му помогнаха), бебето си спеше в кошарата  и така. Сега предвид коклюша, изобщо без ваксина не знам дали ще ги пусна вкъщи. Аз съм казала  вече, че държа на това.
За почерпка в болницата дадохме на сестрата ,която подаде бебето при изписването едно торба с почерпка за отделението, друго нещо специално не сме правили и подготвяли, не виждам и защо да е необходимо. Аз съм и в частна болница, една не малка сума ще оставя там така или иначе.
Колегите на мен и ММ са общи и са доста. Та след раждането звъннах на колежка да отиде да поръча пити за следващия ден. А ММ на другия ден купи останалата почерпка и занесе на местата, които бяхме предвидили. Мм правеше и събиране по мъжки, но там само бяхме обсъдили мястото , той си организира всичко след раждането.
Та Дейзи, не се чуди "какво се прави", а направи това, което за теб е ок. Относно как да кажеш нещо, заявяваш директно, че ен желаеш да се целува бебето и тн и тн, особено ако имаш несъобразителни близки.

Изписването е кой както си го усеща. От моя опит и усещане - колкото по-малко хора, толкова по-добре. С първото бяхме само аз, таткото и моята майка. Другата баба не можа да дойде, защото имаше важен работен ангажимент. Това ми е максимума. После като се приберете вкъщи наистина искаш да се изкъпеш, да се порадваш ти и таткото на бебето. Има време всички да го видят и по-нататък. То милото не знае на кой свят е и има нужда само от теб в този един момент.
Почерпка даже и не помня какво сме давали. Било е нещо съвсем символично. По спомен имаше някакво малко цвете в саксия и нещо дребно за хапване. Това за отделението. Вече колеги съм черпала на по-късен етап. Таткото се беше събрал с родителите вечерта след като родих и с приятели в един бар на следващата вечер и до там. Поводи за събирания тепърва ще има и за почерпки 😊

Изписването на дъщеря ми беше в много ковидно време. Даже баща ѝ беше с ковид. Та нищо не сме правили. Почерпката за колегите мъжа ми остави по-късно. В болницата не сме носили, те и не искат. Като ходих на профилактичен носих на доктора ми почерпка в плик. Мисля този път да повторя сценария живот и здраве.

Здравейте момичета, как я карате?

Аз напоследък стабилно си почивам и го карам по-лежерно. Приключихме с ремонта, но усещам, че ме прихваща това въпросно “гнездене” и желание да оправя и излъскам всичко но мъжа ми не ми дава да пипам нищо хаха

Чудех се и исках да ви питам - вие лежите ли по гръб?
Попринцип спя настрани, но когато си почивам, мноооого ми се лежи по гръб и ми е супер удобно, а знам, че не трябва

Здрасти, ЕМ - според мен ако не става дума за спане, а просто почивка, няма лошо да си лежиш по гръб щом ти е удобно. Аз лично се задъхвам дори докато се обърна от ляво на дясно и по гръб никак не ми е удобно.

На мен ми е най-удобно лежането по гръб независимо, какво казват лекарите. Легна ли настрани госпожицата започва да протестира и да ме ръчка, очевидно на нея не й е удобно... Заспивам, както ми падне и не се съобразявам особено с общоприетото и без това по време на сън се въртя, така че не мога да контролирам в каква поза съм докато спя ..

От днес вече не съм на работа, ако има нещо много важно ще се занимавам от вкъщи. Другата седмица заминавам на море за 6 дни малко да разхладя, че при мен не се живее..
Бях решила да викам фирма за основно чистене вкъщи, за края на юли, но след първата оферта, която получих, сериозно се замислих дали да не се преквалифицирам на чистачка (надявам се да не засегна някого), сега съм в процес на търсене на друга с по-разумни цени.

Ние днес правихме бременна фотосесия. Много съм доволна и чакам с нетърпение снимките.
Аз също си спя по гръб, както и си почивам така. Може да се притисне вена, но до колкото знам то първо на самата майка няма да и е комфортно от натиска и ще се завърти. А и реално примерно тоновете се мерят легнал по гръб, та генерално не мисля,че е проблем.

Ние ще правим бременна фотосесия другата седмица - много ще ми е странно 😬
Ровя сега тъкмо в пинтерест по темата. Поне фотографа ни е точен и приема всякакви идеи

Gelatto, ако попаднеш на нещо готино може да споделиш като идея, ние ще си правим фотосесията сами.

И аз имах идея да викам фирма за основно почистване, но и аз се отказах като видях цените 😂 ще си почистим сами, с помощ от майките