Любители на котки - Тема 196

Има нещо такова – хем любопиството е голяма работа и не може да пропусне камиона, който минава по улицата, хем не може добре да пази равновесие на леглото и съответно започва да се клатушка

А опашкатаааа😍 Мнооого е сладък любопитният сурикатчо♥️

Еха, браво! Знае Кардюхата колко много го обичате (и той вас) и не иска да си тръгва! ❤️
(ама и вие си знаете, че... следват трудни моменти- дано са по- напред във времето).
Много се радвам!
Браво! 👏

Part_Of_Me, нашата е такава:https://www.aliexpress.com/item/1005004515605800.html?spm=a2g0o. … h%7Cquery_from%3A
Взехме я  70 лв. с доставката. Перфектна е, има всякакви екстри, много съм доволна.
Буда на хладничко в банята на детето:

И Марси, плътно до мен на (върху) главата ми:

С Мишето сме сами вече четвърта седмица. В началото я усещах, че е потресена къде изчезнаха "батковците" й. Определено страдаше. А вероятно и сега страда, но някакси се примири само с моето присъствие. Тя е много привързана към големия ми син и го следваше до кухня, до тоалетна, когато излезе от стаята. Стоеше пред тоалетната и го чакаше да излезе. Сега аз си стоя на първия етаж, а тя - на втория. Ясно ми показва, че съм обслужващ персонал. Идва за храна и за игра. Вечер задължително играем с въдицата. Сутринта като се облякох и тръгнах да излизам, ми се хвърли на крака. Така си заби ноктите, че помислих, че ми е скъсала панталоните. Миналата седмица се прибрах към девет вечерта, а тя не ме посрещна, както обичайно, стоейки на шкафа за обувки и мяукайки, докато отключвам. Повиках я, никаква реакция, не идва. Леко се притесних, но влизайки в хола, я гледам, че стои на канапето и ме гледа с един свиреп поглед. Гледам я и си мисля - Боже, мъж да ми беше, нямаше така да ме гледа.
Сутрин в пет часа започва да мяука, да ми дърпа ръката, а ако се правя на заспала ми перка един и през носа. Та, искам, не искам, ставам да й сложа консерва. Обаче днес прекали, събуди ме в три часА. Дадох й да яде, след 15 минути настоя да си играем. Е, тук вече не се държах като дама и тя напусна обидена стаята.
Може и да си стои на втория етаж, но явно й е спокойно, защото знае, че съм в къщата. Прислуга, прислуга, ама не е сама. Прибрала ли съм се от работа, се страхува да не изляза пак. Усети ли, че съм на площадката, веднага се появява. А аз съм тръгнала до тоалетна или да се къпя. И влиза с мен. А ако се къпя, ляга пред вратата и ме наблюдава (първият път бях открехнала леко вратата, а тя легнала, но главата й вътре, да не изпусне нещо ). Та, на отворена врата се къпя вече заради нея. Като изляза и види, че пак влизам на етажа, тя се качва горе. Умница ми е тя, но много ме ядосва, че не идва да се гали и гушка. Обмислям второ коте, но ако ще се разстрои Мишето, не искам да й го причиня. Достатъчен стрес е внезапното изчезване на "батковците" й. А сега е моментът, докато го няма ММ.

Здравейте,искам да попитам как е редно да се постъпи с годишното реваксиниране на котка,която е вече на 13 г. Досега всяка година и е поставяна. Но доста мнения има,че се товари организма

Дадох на Сина да попасе тревичка. Нахвърли й се и я подстрига бързо. И....бързо наповръща всичко. То хубаво, нали за това я давам. Но той не я е дъвчил, едни бая парчета беше върнал. И я прибрах за сега. И вашите ли така пасат?

Точно по същия начин пасат и моите. Лапат тревички почти  цели и после ги повръщат цели

А моето не ще да пасе. Два пъти му сях, поливах, стригах ... никакъв мерак.

Ние взехме една трева дето никне от таралеж. Котката я има за играчка😁 Яде я, ако и я смешам с храната.

Ади пасе все едно е преродена коза, държана гладна за седмица, и после всичко връща. Една саксия му стига грубо за два дена. Толкова я обича тая трева, че вади туфата от саксията и си я разнася с него в уста, да не му я пипаме. А ако я взема да я поливам, ми крещи и се кара

Кардю, радвам се! Голям е чаровник кучо, даже и от Сина ми е по-любим (ама и аз мечтая за куче)

Жив и здрав да е Блеко! Да го слушат господарите му и все повече да го обичат!
Любимец ми е от негърчетата/кюмюрчетата. Той е Кокорчо в друга реалност.



Решението за евтаназията е много трудно и е много лично. Не бива да се съди от странични хора.
Гледах един непрежален Бегинс. Живя 16 години ама глезен, гледан. Когато отказаха бъбреци и черен дроб обикаляхме като луди за кадърен доктор. И всички предлагаха инжекцията. Майка ми отказа. Края вече идваше и последния доктор го потвърди. Майка ми спря да ходи на работа. Не спеше а той лежеше в леглото й. Една сутрин задрямала за 5 минути. Като се събудил той си бил отишъл. Котка с достойнство беше! И обичана истински.

Сега с тия двамата не знам как бих решила. Не знам кога е времето да се откажеш. И дали трябва? Дали си заслужава?



Работата ми е свързана с обикаляне на обекти вече две години. И преди месец някъде се върнах там откъдето тръгнах. Първите месеци кучето беше пред обекта. След време я бяха скрили да не се вижда. Понякога я виждах, понякога питах за нея.
Преди месец вече я нямаше. Човека каза че е взел решението за инфекцията. Тя не е могла да става а голямо куче беше. Казах му че не се взима лесно.


Та не знам ...



П.П.
При нас котешката трева е голям проблем. Феликс обича ама прясно поникнала. Готова не яде.
Кокорчо дай му да рови пръст и да ака.
Предишния опит завърши плачевно. Свалям саксията, тя яде. Той я гони, рови и върши голямата нужда. После изхвърляме всичко.
За един е храна, за друг - кенеф!

Сега пак ме хвърляте в мисли, грешка ли правя като не съм предлагала тревичка на Линош? 🤨Виждам я по магазините и нещо не я отразявам. Малцовата паста не е ли със същото предназначение като тревата? Наскоро като купувах пак от пастата, момичето в магазина ми предложи трева под форма на таблетки, гледах като чук явно, 🫢щото се усмихна и каза, "ама ако не повръща косми, значи се чувства добре и с пастата" .  Да взимам ли тревичка, семенца или там каквото има, в чуденка съм, 🙄като ви чета и се шашкам да не пропусна нещо полезно за Линош. 🤔

Ооо, Кардю!
Пращам много сила и обич.
За него и стопаните му!

И Мая пасе на едро.
Тя много обича млади тревички току що поникнали, нали са крехки и сочнички, и понеже ги дърпа, къса и гълта и някое по дълго стръкче като и попадне в бързината не може да го нагълта цялото и то виси от муцунката и, но тя не се тревожи много, много и си го разхожда насам натам, много е смешна и забавна. Разбира се, аз и помагам да се справи с непослушния треволяк. Тя обаче най обича да лежи в покълналата млада тревичка. Топли я, гали и се и по цял ден спи с главичка върху нея на терасата, което ме подсеща, че вече е време пак да и посея.
Ето я тревопасната:

И спящата сред тревите:



Пп Кардю, чудесна новина.