Публикувана: 27 юни 2024, 11:35 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2024, 00:07 ч.

"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

9 497
171
1

# 150 4 юли 2024, 09:34 ч.

Мнения: 5 087

Цитат на: Babri в чт, 04 юли 2024, 03:24

Доста разхвърляно стана, но главното за мен е да се развивам, да си поставям цели и да ги постигам. Няма как да се мразя, когато виждам какво съм постигнала. Съветът ми е да се фокусираш върху собственото си израстване. Не гледай назад в миналото, не мисли кой какво ти е казал някога и как те е обидил. Това са само думи на някакви хора, на които толкова им е бил капацитета. Те не могат да те определят по никакъв начин. Това можеш да направиш само ти. На твое място бих прекъснала контакти с тях.

Това трябва да се сложи в началото на темата. Аз поне си го запазвам, да си го препрочитам.

# 151 9 юли 2024, 00:35 ч.

Мнения: 2 550

Част от написаното до тук ми напомни за един библейски цитат: “Обичай ближния си както себе си.” Замислям се, дори и повечето хора да искаха да изпълнят тази заръка, то трудно биха могли да дадат много на ближните си, ако мразят сами себе си! Да се научим да обичаме и враговете си пък, понякога може да означава да се научим да обичаме първо сами себе си.

# 152 10 юли 2024, 13:44 ч.

Мнения: X

Семейни констелации. Явно още отработваш някакви фамилни наслагвания, което те трови теб и отношенията ти.

# 153 12 юли 2024, 17:29 ч.

Мнения: X

Не зная как попаднах на тази тема, ужасно ме натъжи. Не мога да си представя какво е да живееш с чувството, че родителите ти не те обичат, дори по-лошо - когато те карат да се чувстваш, че не си достоен за обич.

Да приемем, че и те са хора като нас, с цялото ни човешко несъвършенство, болести и психопатии. Особено последното! Никое дете не заслужава да израсте с такива чувства, но не се тровете повече заради тяхната неспособност. Простете им и махнете с ръка.

Оттук нататък, най-доброто, което можете да направите, е да си бъдете сами родителите, които никога не сте имали.

Потърсете вътре в себе си онази част от детето, което все още е там, и прегърнете я силно. Никой друг не може да го направи вместо вас - вие ще трябва да свършите родителската работа. Да се грижите за себе си, да се глезите, да си казвате мили неща, да внимавате какви хора допускате до себе си... Вие сте си и дете, и родител.

Силно се надявам някак да помогне Broken Heart

# 154 12 юли 2024, 18:46 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 883

Виждала съм няколко случая, когато при такива родители или един от тях с характеропатии, след време децата им заместват родителите. Детето в ролята на родител, родителят в ролята на дете. Най-тъжното е, че се увреждат поколения наред.

# 155 12 юли 2024, 20:36 ч.

Мнения: 773

Смяната на ролите е доста често срещано явление при семейства с родител с характеропатия.
Доста от тях затова имат деца - защото първо проблемния родител го издържа партньорът му, а после се прехвърля на порасналите си деца.

# 156 13 юли 2024, 00:31 ч.

Мнения: 10 972

Децата никога с удоволствие не биха разменили ролите. Друг е въпроса какво би ги накарало или заслепило до там , че да го допуснат. И ако го допунста как не го реализират и как не го отхвърлят ? Защото това е голям товар.

# 157 13 юли 2024, 07:04 ч.

Мнения: 773

Ролите се разменят когато токсичният родител е в стил вечната жертва.
Един вид "ох маме, аз не мога, аз не знам, аз без теб не мога да се оправя, сега какво, да легна да умирам на пътя ли, аз теб как съм те гледала".
Родителят насажда вина на детето си през абсолютно целият му живот, обработва го много старателно, докато го направи свръх отговорно и със свръх ниско самочувствие.
Цял живот му се вменяват отговорности към родителят.
Подобни хора нямат скруполи да теглят пари от децата си, като от банкомат, да съсипват връзките им, да им тровят живота.
Иска се много работа да отрежеш такъв родител, защото цял живот той те е тренирал да си неспособен да му казваш "не".
Ако тръгнеш да се откъсва родителят започва да манипулира с "вдигане на кръвно и ах сега ще умра".
Странно, когато правиш каквото иска не вдига кръвното и не ляга да умира.
Това са едни неща, които човек израснал в нормално семейство не може да осъзнае, защото не може да си представи как е възможно родител да не обича детето си, а да го манипулира в своя изгода с ясно съзнание.

# 158 13 юли 2024, 07:08 ч.

Мнения: 10 972

Тези родители дали са наясно какво в същност правят или го смятат за нормално и за нищо особено, просто че така си трябва. Осъзнават ли и има ли умисъл ?
Аз все си мисля , че със затваряне на телефона и прекъсване на връзките става. От раз.
А ако имат повече деца само на едно ли висят или на всички или на който им се връзва ?

И също проблема не е ли във взаимно очакване , както авторката на темата. Тя очаква ако и се случи нещо да я приберат в къщи. Ако има цена, то може а я водят за носа ?

# 159 13 юли 2024, 07:47 ч.

Мнения: 773

Знаят какво правят, имат умисъл, понякога нямат съвест (може да прочетете темата за невъзможните хора).
Висят на който им върже.
Прекъсването на контакт е единствената техника, която работи (според мен) и която горещо препоръчвам, но когато си бил обработван цял живот не е толкова лесно да го направиш, защото си научен да не цениш себе си и да нямаш лични граници.
Авторката на темата просто копнее за сигурност и приемане - неща, които много хора получават от родителите си, а не да я "приберат" буквално.
В крайна сметка е много по-лесно в този живот, ако имаш обезопасително въже (нормални родители), отколкото ако нямаш абсолютно никой на който можеш да разчиташ.
Да нямаш никого, на който можеш да разчиташ, когато нещата станат трудни започва да тежи по едно време.
Представи си го така - трябва да скочиш от скала (скокът е важно, трудно и рисково решение в живота ти).
В единия случай имаш обезопасително въже - някой на който му пука и ако нещата станат зле ще те подкрепи.
В другия случай скачаш без нищо и като стане зле се оправяш както можеш.

# 160 13 юли 2024, 07:52 ч.

София
Мнения: 44 847

Ами аз накрая сама си вързах въжето. Т.е. наех си апартамент.

# 161 13 юли 2024, 07:59 ч.

Мнения: 10 972

gotemperor а ако приемеш че просто е така и спреш да се терзаеш по въпроса не си ли правиш товара по-лек и живота по-поносим? В крайна сметка има хора с болни родители , хора без родители ... има много начини да нямаш тази подкрепа. Ако спреш да я изискваш може би ще намалиш натоварването върху себе си ?

# 162 13 юли 2024, 08:54 ч.

Мнения: 773

Ами то в един момент приемаш, просто идва с времето.
Не е толкова лесно, колкото си мислят хората от нормални семейства.
Родител с личностно разстройство е изпитание, което не е лесно за преодоляване.
Много хора успяват да се откъснат чак когато създадат собствено семейство, много не се откъсват никога.
Както казах и по-горе, единствената техника, която работи за мен е спиране на контакт.

# 163 13 юли 2024, 11:23 ч.

Мнения: X

Цитат на: bella-ciao в сб, 13 юли 2024, 00:31

Децата никога с удоволствие не биха разменили ролите.

Някъде съм чела израза: "Телето да кърми кравата." Това е нещо съвсем ненормално. Може би децата, които отглеждат такива хора, се чувстват отговорни за всичко, което се случва. Но не трябва да се чувстват така.

Едно от най-нормалните и инстинктивни неща в този свят е обичта и подкрепата, които родителите дават на своите деца. Не трябва да се бориш за любовта и добротата на родителите си, те се оказват неизбежни по природа.

Така че, независимо какво се е случило в миналото, няма за какво да се чувствате виновни и отговорни. Случило ви се е нещо, което е против нормата и не е било правилно.

След като обаче родителите са ви изоставили, недейте сами да изоставяте себе си. Това е най-страшното, което може да се случи Pensive

# 164 13 юли 2024, 14:43 ч.

Мнения: 5 189

По темата,
Ето и съвети от психоложка (80 лева):

● Да спра да обвинявам родителите си и да поема пълна отговорност за емоциите си от тук насетне;
● Да държа на думата си и да трупам самоуважение като изпълнявам това, което си обещавам. За да развия доверието към себе си и за да може другите да чуват това, което казвам, трябва на първо място моята дума да тежи пред самата мен;
● Да се фокусирам върху изброяването на нещата, с които съм се справила успешно до този момент и върху думите на подкрепа от моите близки към мен.

И домашно:
Описание на мен, на характера ми и направеното до сега, както и на това, което все още не съм изградила.

Препоръчани теми

Лошо ли е да си стиснат?

Семейни задължения към възрастен родител

Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Как да постъпя дайте съвет

Причина:

Причина: