Слънцето силно грее, а ОКТОМВРИЙЧЕ в коремчето ни лудее Тема 6

Така е, други неща са им на дневен ред и ги вълнуват.

Sweety, много мило момче възпитаваш, браво на теб 🤗

Isibel, разбирам и трепетите на твоите щерки, да са живи и здрави. Племенницата ми от по-малка (Декември ще навърши 18) , почти не се интересува от нас 🤭 всичко е приятелки и гаджета.

Аз пък да ви покажа колко е голяма моята буба в 23та седмица, като тиквичка е вече. От сутринта следя за ритничета, че се събудих с леко неразположение, по-скоро мисля е стомаха, отколкото коремчето и почивам цял ден, пък и много ми се спи 🤔

Аз разбирам гледните точки и на двете страни. Системата в България позволява либерално да се назначават болнични за множество състояния, включително и бременност и доста хора се възползват от това с нужда или без. Споменавала съм, че живея в Нидерландия и тук няма презумпция, че ще ползвам болничен заради страндартни неразположения, свързани с бременността. Винаги знам, че ако започна да усещам, че натоварването ми и физическото ми състояние станат по-трудни, мога да се свържа с нашата Трудова медицина и да поговорим за това как мога да бъда облекчена, чрез намаляване на работата, по-гъвкав режим и т.н. Разбирам също така, че е всички работодатели, особено в България, имат това отношение.

Аз възнамерявам да работя до последно, защото мисля, че мога, не виждам какво толкова мога да правя вкъщи докато чакам да родя. След ин витро съм, на 40, с дете с увреждане, което изисква много грижи, с прокървяване, ниска плацента, супер ниско желязо, но не се чувствам, че съм готова да седна на дивана и да 'гнездя'. Искам живота да си тече сравнително нормално, без да се фокусирам върху всяка болежка. Знам си добре лимитите на тялото и гледам да не ги прекрачвам, но и наистина не съм фен на патологизирането на състоянието 'бременност'. Толкова

Ljoli, попаднах и на една друга мама като теб някъде в групите. “Работих до петък и родих в събота”, каза тя 👏🏻👏🏻👏🏻 Браво и на теб. Аз все се каня да те попитам как е твоето детенце, когато споменеш, но е чат, липсва живата емоция и не знам как ще прозвучи въпроса. Работих като помощник учител в училище за деца със специални образователни нужди и са ми много на сърце. Моя колежка на друга работа като ми казваше, че е едно от децата и се развива като невербален аутист, аз възкликнах “о, хубаво дете” и в следващият момент се ударих по челото щото не изглежда да е ясно какво имам предвид, но тя каза “разбирам те какво точно имаш предвид, да, хубаво дете е ❤”.

И аз да се похваля.Вчера ходих пеш около 5км.Прибрах се и легнах към 15 и 30ч.И като се започна като мускулна треска и щипане отвътре(на около 2 пръста под пъпа) и като станах да се движа,спря.Отдадох го на преумората.Днес обаче по същото време беше със сигурност човечето.Все едно пирони кове😁.Ама му хванах цаката.Стана ли и спира.И само по гръб го усещам.

Ljoli, правилно го каза за себе си мислиш, че можеш и си работиш, но от човек до човек има разлика и за мен е дискриминиращо да се подценява състоянието на тези, които не се чувстват добре и достатъчно работоспособни. Не е нужно да изказвате мнения, които карат жени в това положение да се чувстват едва ли не виновни, защо са им отпуснали по законен начин болничен.

Между другото и аз на 42 с полип, миоми, ниска предна плацента, тригиминална невралгия, отговорник за поддържането на важен софтуер, три деца и четири кучета спортувах йога, аеробика, плуване, градинарство и изкачване на стълби, но живота ми дръпна ушите и си гнездя на дивана и само се чудя какво да купя на бебчо и каква задача да дам на мъжа си😀.
Знам какво е да бачкаш здраво и да живееш по болници далеч от семейството си заради това, че не съм спала от работа… никой не ми даде медал, а парите нямаха значение, когато всичко друго ти е взето.
Гледайте си семействата момичета, и това, че сте бременни само по себе си е геройство. Нека всеки да си изкара тези дни както ги чувства.❤

Интересна тема сте подхванали, и на мен ми е особено актуална тези дни. Аз тръгнах с идеята да работя до последно - живея в чужбина и както и други момичета са отбелязали, майчинството е кратко и всеки "спестен" ден е ценен. Очаквах и известно разбиране от работодателя ми - не да бъда щадена, разбира се, или галена с перо, но да има разумни очаквания. Информирала съм, че се водя рискова бременност. Това, което се случи обаче е, че срещнах тотално неразбиране на състоянието "бременност" - по принцип работя здраво и имам голямо портфолио от проекти. В момента някои от темите, които движа, се превърнаха в приоритет за организацията, и някак се озовах с няколко нови проекта, последният от които от миналата седмица, абсолютно нереалистични крайни срокове и 12-часови работни дни с безумно напрежение. А всичко това в момента ми се отразява много повече, отколкото преди - физически, психически и емоционално. Не само, че няма смисъл от напрежението, но аз вредя на бебето и себе си по този начин. Малко вероятно е да получа медал за постижения, каквито и да да те. Така че точно тези дни си ревизирах първоначалното решение и ще изляза в болничен от края на юли, което реално е месец преди началото на майчинството. Дали чувствам вина? Да - за мен подобна грижа и отпускане на педала е нетипична. Дали се налага? Определено. Така че по никакъв начин не мога да се съглася с обобщението за "фалшивите" болнични, защото не си знаем в детайли ситуациите и състоянията, за да преценяме, а и не ни е работа да даваме оценка на чуждите избори.

Между другото, говорих с доста колежки за техния опит и останах поразена от болката и страданието, през които много жени тихо минават по време на бременността, за да "не изостанат", и които заплащат скъпо и прескъпо със здраве, например. Според мен трябва да се говори много повече по тази тема, защото явно все още е в голяма степен табу.

Аз съм при д-р Трайковска в 18-та поликлиника, със Здравна каса работи. Много си разбира от работата. С две ръце "за". Медицинската и сестра е акушерката ми към Женската консултация - работи  на две места.

Момичета, става ли ви лошо по време на и след изпиването на глюкозата?

[/b]Elisa[/b], за около 30-40 минути докторът ми разпита подробно за състоянието ми, прегледа главата на бебето, мозъка, сърцето ,слушахме пулса, стомах, крайници един по един, огледа лицето. Направи доплер на маточните артерии и дали е добър кръвотокът. Изчисли отговаря ли си на седмиците бебето. Измери шийката на матката, но не вагинално. После писа обобщение на прегледа.
😊😊😊

Днес сте доста активни и гледам даже сте се разгорещили накрая 😄 Хайде аз да ви разсея с моята фетална, която мина днес 23+0, 622гр юначе🩵 Всичко върви супер, болките ми от миналата седмица ги няма🥳

Moonlit, разпознах се, все едно описваш моята ситуация с работата.

Наистина случаите са много индивидуални, и то не само от здравословна гледна точка. Аз затова не мисля че има смисъл да изброявам медицинските причини, защо болничен би бил основан. Би звучало като оправдание, а не мисля че е нужно. АГ също все пак решава дали може да защити такова решение при евентуална проверка.

Аз дълго се двоумих кое би било по-добре за нас - да работя до 2 седмици преди раждане, за да мога да избутам още един месец към майчинството, или да обърна внимание на себе си още преди раждането и да взема болнични. Както се казва, никой на смъртния си одър не е казал Ех, защо не работих повече.

Jojo, и твоето човече много добре наддава.

За последните три години съм се осигурявала здравно всеки месец, а един ден болничен не съм ползвала, сигурно защото съм тарикатка и тъй като работя хоум офис ДжиПи-то всеки път ми вика "за болно гърло не мога да дам болничен, нали сте си вкъщи", нищо, че съм работила болна, кашляща, хремава, с температура от вкъщи и ме е цепила глава цяла седмица. Същото и като съм била с разтройство, зъбобол и пр.
А на човек му се полагат определени дни болничен всяка година, за здравно неразположение.

Може би защото съм тарикатка преди КОВИД да наложи хоум офиса ходех на работа в офиса дори в дни на тежък цикъл, болки и киселини, въпреки, че ми се полагат определени дни болничен на година, от които нито ден не съм се възпозлвала, макар, че са ми удържали от заплатата задължително.

Да, има много тарикати в т ази държава, като познатите на So Mi например, които цокат от бюджета, не съм расист, но в собствената си държава се чувствам дискриминирана от определени прослойки на обществото.

Моята работа е на свободна практика и ми плащат за изработено количество работа, а не на 8-часов ден. С ръка на сърцето мога да се закълна, че това, което преди можех да свърша за 8 часа сега го върша в продължение на 16, защото съм много по-разсеяна, защото ходенето по кабинети и изследвания ми изяждат от времето, защото никой държавата не ме облекчава по никакъв начин, а даже напротив, от НАП ми бавят декларация за вдигането на осигуровките ми, което още не е стигнало в НОИ, платила съм на държавата една торба с пари, за да може да ме подкрепи повреме на единствения период в живота на човек, който България добре подкрепя, а именно болничния и майчинството, за да мога да се отдам на живота вътре в мен. Вчера съм седяла до 23:00 за да си свърша работата. Сега е 21:00 и още работя, нищо, че съм станала в 7:30. Не, изобщо не смятам, че попадам в същата категория "тарикати" и съм убедена, че този един месец, който ще ползвам болничен преди 45-дневния ми отпуск го заслужавам напълно. Мен никой не ме издържа, сама се издържам от 19 годишна и определено смятам, че държавата многократно ме е ощетявала в правата ми за здравна грижа.

А когато в тая държава започне да се признава и психичното здраве като равно с физическото, когато започне да се взима предвид емоционалното и интелектуално натоварване повреме на работен процес, освен грубите мускули и телесна кондиция, тогава болничните може и да спрат да бъдат "фалшиви".

П.с. Момичета, на няколко от вас глледам много едри бебета за седмицата в която сте... това е един от симптомите за ггестационен диабет, сериозно говорете с АГ-тата си, много едри ми се струват да са с по цели 200 грама повече от диапазона в норма.

Шишарче, подкрепям те, абсолютно си права!!

За натоварването с глюкоза, на мен ми стана малко кофти преди като го правих, хем пих и вода. Но не на всеки му става.

Боже, моя господин в 22 седмица беше 480 грама. Не знам като ви гледам вашите да се притеснявам ли да се радвам ли?...
Juji 1, и аз съм при д-р Трайковска. Само дето през Хейли се следя. Много отзивчива, обръща внимание и отговаря в рамките на деня. Консултацията е 30 лева и ако си пусна изследванията на следващия ден не плащам втори път. Много съм доволна.
За болничните... Аз също работя, не го правя от героизъм, или да очаквам медал и т.н. нямам медицински предпоставки, за да си седя у нас. Работата ми е достатъчно стресираща като класен ръководител на едни пубертети, растящи леко невъзпитани и много злобни и зли. Нямам търпение за отпуската, но аз и миналата година без да съм бременна пак нямах търпение за нея.
Факта е, че има жени, които си вземат болничен, защото не им се работи или не се чувстват работоспособни. Всеки си знае себе си и щом може да си го позволи няма лошо. Даже подкрепям идеята. И не намирам, че цакаш системата, държавата и т.н. с тора. Главната причина да не си взема болничен е чисто финансова гледна точка, факта е че не ми се наложи.
На мен не ми е ставало лошо от глюкозата, но на всеки се отразява различно.

Момичета, това беше провокация. Няма смисъл да се горещите. Всеки знае най-добре за себе си. Но експлоатацията на работното място никога не е била такава, както сега.

Според мен не е нужно никой да влиза в обяснителен режим за това защо или не ползва болничен.

MayaJane, моето дете е с генетичен синдром, но не искам да говоря за нея в темата. Много мило, че ме питаш! Благодаря ти!