КГБ = Клуб на Готините Баби - 222

Момичета, съжалявам за загубите ви!
Сестра ми е Вероника, поздравих я!
Всички именници да са честити!
Да избутаме и тази работна седмица, че е много тежко в жегата.
Стойте на сянка и почивайте повече, работата няма да избяга!

Може  и да не е на морето...

Честит имен ден на всички именици! Да са здрави и късметлии!
Пък аз от снощи си имам внучкааа!!!

Честито на имениците на Пипи и Мериан! Аз им пожелавам здраве!

Янче, честита гостенка! Хубаво да си изкарате!
Касс, светла памет на твоя татко!
Мамси, напълно разбирам чувствата ти днес, а и не само днес! Силно те прегръщам! Светла памет на съпруга ти!

Бо_ряна, става, ама който си има дядо до себе си.

Нинка, много интересна история! Като отида в църквата, дано се сетя да потърся тази икона!

Хубав ден на всички!  Отивам да вадя питка със сирене и кренвиршки от фурната. Днес това е менюто.

Прегръщам ви, МАМСИ и КАССС.
Каквото и да ви кажа, все ще е малко. Нека да е светло на душите на вашите любими хора. Оставят ни обичта си, примери и съвети, оставят спомени. Те ще живеят, докато има кой да ги помни и споменава с обич. Казват, че ни закрилят, че ни помагат... дано да е така!

Пипи, Мериан, честити ви именички!


Мамси, Касс, светла памет на душите!


Пък аз, дето напоследък само се оплаквам, сега ще се похваля - вчера намерих три четирилистни детелини. Първите две съвсем случайно - от пръв поглед. Третата с търсене. Можеше да има и още, ама реших, че ми е достатъчно толкова късмет. Дали да не  пусна едно тото.

Помагат, Фло,  не като четирилистни детелини да носят късмет-пускай тото  Тану-, но сякаш жив човек ме буди като трябва да ставам или ме възпира ,като има опасност ,да се спъна например. Само като лъжа, наум де, не съм справедлива в нещо, се чуквам някъде, да знам, че не бива.
 Но помагат, наблизо са.
 Аз пък много усещам движение. Дори невидимото.
 Но някой ми дърпа завивката не веднъж, събуждането е интересно ,отворя очи ,никой.

Пак аз!
Баба ми имаше уникалната дарба да намира не само четирилистни, но и шестлистни детелини. Питали сме я как го прави, тя просто се навеждаше докато си ходи в тревата и след малко намираше. Беше странна дарба. Баба още ми липсва!

Ето кой намира най-много четирилистни детелинки!


                    Честито на имениците - здраве и късмет!

БОРЯНЧИЦЕ, на мен пък ми се е случвало, когато приготвях храна за изнасяне на татко ми - 40, 3,6,9 месеца и година, нещо тропваше в стъклото на прозореца. Все едно, че птиче се удряше. Никога нищо не видях, но потропването винаги се случваше. Имаше и един такъв период - скоро след като и мама, и татко си отидоха, както спя и чувам скърцане по пода, все едно, че някой ходи. Не се плашех, но започнах една такава "игра" - Казвах си на ум: Ако си духът на мама, скръцни веднъж, ако си духът на татко - два пъти. И миг след това се случваше - едно или две поскърцвания. Повтаряла съм "експеримента" - получаваше се все едно и също. Никога не съм си мислила, че се побърквам. Приемах го като нещо, което не мога точно да си го обясня, но и не казвах, че това е случайно. Не ни е дадено да знаем.Минаха много години и това нещо спря. Казвам си, тия моите някъде се запиляха. Кротнаха се - събраха се там баби и дядовци, свекър ми и свекърва ми, вуйчо ми, чичовците ми и стринките ми, братчето ми, девер ми и братовчед ми - братът на Дядото. Е, весела компания - всички приживе много се почитаха и уважаваха. Дано да им е добре! Те там, ние тук да си гледаме работите.

ТАНУ, пускай Тото. Знак от горе е. От едно военно учение Ромео ми донесе десетина четирилистни детелини. Колегите му гледали, търсили, накарали го да им отстъпи мястото си и нищо не намерили. А той сменил позицията и намерил още няколко. Признали го, че е най-големия щастливец! Е как не? Нали за мен се е оженил.

ПИПИ, честита да е вашата Вероника - красива, мила, добричка. Желая й здраве и много хубави преживявания.

МЕРИАН, да ти е жива и здрава сестричката! Да носи с гордост красивото си име!

ЯНЕ, щастлива ли си? Знам отговора! Колко време ще сте заедно? Колкото и да е, ще ви е хубаво на двете, заедно.

БОРЯНЧЕ, тая наборка съсухрена като филийка минала през тостер, но със самочувствие - по монокини! А дядото се надява да я хидратира, та пак да опъне кожляка. А дано, ама надали... Гледам, че са те снимали, като си тръгнала да разходиш новата си роклА. Пот се лее от теб, ама по-добре потна на разходка, отколкото с мотиката на нивата... 

КАГ, станаха ли кренвиршките и питката? Усетих аромата, но на вкус не знам как са.

ДИДИА, все така да е намирачката на четирилистни детелинки. Поздрави я!

Фло, готин пост, с усмивка и на място.
 Да, същото чувствам ,стъпки. Дори се качваше на леглото да спи , както го правеше, пълзешком, на 4 крака ,че сърцето зле.
 Честите посещения се разреждат , с времето, ако има прераждане , може да се срещнем, но едва ли толкова скоро. Все пак  има малък шанс да ми се лепне душата в някое бебе и да е той - прероден.  Едно характерче беше, ама то времето ни такова , мъжко. И колкото минава , мисля ,че  ми е бил учител за много неща, не като сегашните , милно, грубичко беше, но ефектът е налице. Аз съм друг човек, не  се съмнявам.
 Простила съм грешките ,за това е прошката. Ще се срещнем пак. Чела съм такава литература след него ,да си обяснявам и  надявам.
 Раждаме се да учим уроци се казва.  Явно някои са ги научили и си тръгват.
 Но не се вторачвам в тези идеи, че е опасно ,просто като книжка ги вземам. Те май са да обуздаят мъката. Мъка за нас си , за себе си, че оставаме да се учим  и решаваме проблеми.
 Каза че ще ме прибере бързо ,но не спази.
 А липсата в нашия живот е осезателна винаги.

Позабавих се малко. Търсих детелини, та да ви подаря - на всяка, за щастие и късмет. Да видим набрах ли?
Успях!

И още малко по темата. Отварям Фейса и намирам това. Нищо не е случайно. Споделям го с вас...

Когато прабаба ми си отиде от този свят, прадядо ми полудя. Разбирате ли? Полудя! И нито цигарите, които е пушил цял живот, нито пък ракията, която е пил, не успяха да го унищожат така, както вече празната стая, която още му миришеше на нейните дрехи. И въпреки че дядо бе атеист по природа, вярата му в Бог се възкреси, когато баба си замина. Не можеше да приеме факта, че никога повече нямаше да я види. И мисълта, че ще се срещнат "някъде там" му помагаше през следващите пет месеца на тази земя. Точно толкова издържа без нея. Макар че бяха като котка и мишка и все намираха за какво да се сдъвчат, любовта им надделяваше над всичко. Над всичко. Дори над времето. А бяха заедно "само" от 15-годишни. До 80. Че какво са ти тия 65 години? Сълза в океана. Или сълзите, които се превърнаха в порой, когато дядо осъзна, че понякога една вечност не стига. Не, не стига. За души, които са си принадлежали много преди да се родят. Е, не знам къде сте сега, идоли мои, но знам, че отново заспивате един до друг.
И бих искала да ви благодаря, да ви благодаря от сърце - че ме научихте никога да не се задоволявам с по-малко от любов. По-малко от цяла, чиста, вълшебна, истинска, свята, ненаситна...ЛЮБОВ.`
• Полина К.

При мен не се е случвало да усещам осезаемо  присъствие или някакъв знак.  Сънувам понякога. Но няма ден да не са в  мислите ми, макар и за кратко. 

Фло, станаха, но децата не ядоха. Оставих ги топли, топли, а те не ги докоснаха. Направо ме побъркват с това ядене!
Малката яде спагетини, които сама си  попарва, а брат ѝ спа до следобед.   

Лека нощ!  Пожелавам ви приятни събота и неделя!

КАГ, един приятелски съвет - я ги остави да ядат каквото искат. С появата на първите ми внучета бях инструктирана, да не ги тъпча, да не настоявам да изяждат каквото съм им сложила и колкото съм им сложила. У нас нямало деца умрели от глад. Е, добре,  приех това. И нямам ядове. Все пак децата не са злояди, но понякога хапват и по-малко. Нима на нас винаги ни се яде?
Взимай си книжката и лягай на диваната. Ако огладнеят, сами ще те потърсят.
Днес пак мързелувам. Сутринта поработих на тръстиката, колкото да не е без хич. После мислех да ходя до Метро на пазар, но полегнах уж за малко и ме размързя. После се канех след обяд да отида и пак не си приех офертата. Поне си измих и прередих кухненските шкафове с продуктите. Все пак е нещо.
Я да направя проверка по домовата книга.
Да ви попитам, не сте ли срещали принц Чарлз да разхожда по центъра на каишка ВАЖНАТА КЛЕЧКА?
МАМСИ, а ти до кога си софиянка? Имаш ли време за една бърза среща тези дни?  
ДИДИА, нали вече пусна палците? Случайно да искаш един сладолед при Дядото?
АЙША, май при вас престрелките и сраженията продължават. Смях се, като ги сравни с Кербала.
ГЪБКЕ, ти защо си мълчиш?
След офанзивата по лъскането на дома, на ЕНИСА й се полага почивка с коктейл и хамак
КАССС, теб те гушкам.
КРАСИВА БЕЛА. притурката ли ти стопи лагерите? Дръж се!
ДЕБОРАНКА и МАЯ ги споменавам, за да видят, че не сме ги забравили!
ТАНИТКА,  Седя си аз и те мисля, а теб липсата те хванала. Захласнала си се ти, по морето и делфините...
Пишещите красавици ги гушкам-НИНКА, ПИПИ, ТАНУ, ЯЖКА, ЯНКА, БОРЯНА, МЕРИАН. КАГ.
Хайде сега лека и спокойна нощ.
:

Много благодаря за поздравите за Вероника. Тя самата не знаеше, както и аз, но благодарение на Нинка сме информирани. Благодаря ти.
Аз днес съм като премазана от валяк и доста неадекватна. Не знам вече за кой ден ме боли главата и знам причината - плексита ми е много възпален. Започнах да пия лекарства за него, дано се оправи скоро.
Вики е вече в къщи и в неделя ще изпращам ММ към Испания и ще посрещам децата, които рано в понеделник пътуват за Гърция. След една седмица се очертава цялата фамилия да е някъде пръсната по света, единствено приятелката на сина е тук. Инструктирала съм я и съм и оставила ключ и пароли от офиса, ако нещо прекъсне интернета на сървъра да може някой да реагира.
За усещането на починалите хора - не ъсм имала таковау но от много години сънувам къщата в която съм се родила на Антим I в центъра. Баба ми там живя до пределна възраст и накрая се появиха реститути и си я върнаха. Заради сънищата ми преди две-три години накарах ММ да отидем до нея. За съжаление три етажна масивна къща в центъра на София тъне в разруха. Покрива е пробит и тече отвсякъде и е страшно да я гледаш, камо ли да влезеш вътре. Защо им беше на тези хора, които очевидно от деситилетия не живеят в БГ да си я връщат -  да стане мизерия. В двора растяха точно лаленцата, които баба ми беше насадила преди години. Беше много красива къща, но беше....Продължавам пак да я сънувам, но като че ли по-рядко от преди.
Между временно Фло ме изпревари на вратата на къщичката.
Фло, аз в понеделник ако се организира среща съм ОК. Предполагам, че и вторник.