
До обяд ми беше разпределено времето до минута.
Сутринта още в 8.00 дойдоха внучетата на МЕРИАН. Е големи са сладурчета. Не се страхуват никак, но те са идвали и преди. А каката, която на есен ще е първокласничка е много грижовна. Извадих й едно млечно зъбче, да видим сега Зъбната фея как ще се разплати.

Втора задача ми беше да се отчета в Касата. Свърших и това. После отидох да капарирам кабинет за щерката - от септември започва работа. Кабинетът е страхотен. Съвсем подходящ за целта. Първата мисъл. която ми мина, на огледа беше - аристократичен. Аз също ще го ползвам. Бързо взехме решението. После при един приятел, донесъл ми беше плодове от вилата си. Прибрах и тях. От там в Еконт - нещо получих, друго изпратих. Бързах да се прибера, защото чаках Спиди - едни калъфи за кухненските столове. Пълен провал - изобщо не е това, което беше на рекламата. Да видим сега как ще ги върна. След всичкия този маратон обядвах и полегнах - уж за малко. Мислех да продължа с подреждането, е да, ама не. Толкова ме размързя, че изобщо не станах да работя, а само до кухнятя и обратно на диваната.
Хайде лека нощ. И утре е ден! Сега приятни сънища.






- едногодишен - пълен с обич и енергия, но на моменти и невероятно капризен и своеволен, та се старая да му угаждам, да го обгрижвам и забавлявам
), ама днес съм работна.