Скрит текст:
Защо?Ако аз харесвам някого, гледам много-много да не се разбере.
Не разбирам, а трябва да е точно обратното - максимално ясно да е, че има/няма харесване, за да няма объркване.
Ами, ако и той те харесва, как да разбере, че го харесваш?
Или говорим за "на работното място"?
За мен норма е харесвам ли, веднага се разбира и е ясно, и спрямо поведението, отвръщане, или не на жената, нещата се случват, или не.
Супер ми е така, не губя излишно време в разтакаване, или-или.
Чарът и визията, умението в общуването, small talk, интелектът, богатият речник, усмивката, позитивизмът, всичко е в +.
Забелязал съм също, че хората, които не са за мен просто не ми идва нищо да им казвам, "губя интелект" така да се изразя, нямам какво да им кажа. Това винаги ми е било знак и се е оказвало така.
Иначе обикновени закачки и т.н., бъзици, постоянно и навсякъде, незначещи нищо, а просто поредната доза усмивка и настроение днес.
На първата ми работа имаше един тооолкова мазен тип, какъвто не знаех че може да съществува. Уволниха го, защото гледал порно от служебния комп в работно време. 
