Невъзможна любов - моля за съвети

  • 6 625
  • 139
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 15
Айде, пак форумни съчинения... Никъде не е казала, че са конкретно паник атаки, също толкова вероятно е, че просто се е сконфузила и е била много нервна. Пък и паник атаките не са нещо срамно или нелечимо, даже ми се струват често срещани.

А ако те от самото начало са се държали кофти с нея (то се усеща като си нежелан), без да я познават дори, нормално е да е нащрек и да не може да се отпусне. Твърде малко информация има в поста.

Но за Бога, има ли значение? Той й казва, че я обича и че държи на нея, обаче е изцяло зависим от родителите си, мнението им, парите им. Авторката вече година и половина чака развитие и решение от него, което не идва. Много по-страшно от това, че мацката е притеснителен характер.
Ам, да доста вярно. Усещах че са студени, така и не се отпуснах тогава.

# 31
  • Мнения: 716
Ама чак пък да не иска да се споменава името ѝ дори?
Много странно. Но каквото и да е станало, нека да  опитат да се преместят заедно, той да заяви на родителите си, че иска да бъде щастлив с тази жена и че не могат на 27 години да се месят в избора му! А, ти, авторке, помисли отстрани какво си направила и, ако трябва поискай извинение.
Все пак си на 24 години, не тийнейджърка на 15г.

Сега прочетох коментара на авторката - леле, моля те спазвай пунктуация. И се пише Уплаших. Думата се проверява с корена - Уплах, а не Оплах!
Добре, остави ги  тях. Не те харесват. Точка. Не са длъжни. И аз не харесвам една комшийка. И... животът си продължава. Нито тя иска да ме кани у тях, нито аз нея.


В България масово се месят в избора на порасналите деца и се смята за съвсем нормално.
Това е поредната тема.

# 32
  • Мнения: 7 685
Ако те обича истински и успее да се опълчи на родителите си, ще я бъде вашата. Ако ли не ( кое да е от двете), такъв не ти трябва

# 33
  • София
  • Мнения: 4 953
Ама чак пък да не иска да се споменава името ѝ дори?
Много странно. Но каквото и да е станало, нека да  опитат да се преместят заедно, той да заяви на родителите си, че иска да бъде щастлив с тази жена и че не могат на 27 години да се месят в избора му! А, ти, авторке, помисли отстрани какво си направила и, ако трябва поискай извинение.
Все пак си на 24 години, не тийнейджърка на 15г.

Сега прочетох коментара на авторката - леле, моля те спазвай пунктуация. И се пише Уплаших. Думата се проверява с корена - Уплах, а не Оплах!
Добре, остави ги  тях. Не те харесват. Точка. Не са длъжни. И аз не харесвам една комшийка. И... животът си продължава. Нито тя иска да ме кани у тях, нито аз нея.


В България масово се месят в избора на порасналите деца и се смята за съвсем нормално.
Това е поредната тема.

Да! Работата на порасналото дете е точно тази - да покаже на родителят си, че е пораснал и не може да му се меси в избора! И доста хора го правят. Другите се оплакват.
Признавам, че на мен никога никой не ми се е месил в изборите за партньори, имаше опит за намеса за решенията ми да завърша едно висше, което бях почти завършила и за което ми трябваха 1-2 изпита (и признавам, че бяха прави), но бързо-бързо си направих, каквото бях решила.
Пък за гадже... ха-ха-ха, дори не мога да си го представя!
Ти ще позволиш ли на майка си и баща си да ти определят да скъсаш с Иванчо, понеже те не го харесват?

# 34
  • Мнения: X
Аз имам приятели, които бяха в някаква сходна ситуация, където родителите му не харесваха момичето. Говорила съм си подробно и с двамата. Не е задължително мъжката част да няма чувства, да не я харесва, да не иска да бъде с нея, просто вече няма много рицари на сърцето и честта - искат да балансират между двете страни, макар също да смятат, че родителите постъпват тъпо. На такъв тип момчета не се случват тия изгарящи любови тип, "ако искам да съм с нея, нищо не може да ме спре". Далеч не всички мъже са толкова инициативни и пламенни, а в БГ си ги отглеждаме до по-късно. 😀

Това само по темата, че нямал чувства към нея. Той може да има, но да не иска да се занимава с това да разрешава казуса и магически да чака всичко само да се разреши. Само че тогава рискува да загуби авторката... или пък си мисли, че му е в кърпа вързана.

Авторке, сама ще трябва да си помогнеш. А приятелят ти инициативен и отговорен ли е в останалите сфери на живота си? Има немалко жени, които са двигателят във връзката. Аз си признавам, че грам не го умея и затова съм гледала да не си падам по такива, които ще искат аз да ги гледам. 😀 Но все пак, ако имаш намерения за дългосрочна връзка, ти трябва партньор, на който можеш да разчиташ, а не да се притесняваш, че при първия сериозен скандал ще хукне при техните.

# 35
  • Мнения: 14 629
Здравейте,

Скрит текст:
Аз съм на 24 години и все още съм студентка. Запознах се с гаджето ми, когато бях първи курс, а той беше малко по-голям от мен – трети курс. Всичко вървеше добре, докато не завърши и не замина за София по настояване на родителите си. Това доведе до връзка от разстояние.

Моето притеснение е, че родителите му просто не ме харесват. Когато се запознах с тях, не успяхме да общуваме добре, защото изпаднах в тревожност и се затворих в себе си. Не знам защо това се случва с мен, но изпитвам силен страх и не се държа особено адекватно. Знам, че съм се изложила, но се надявах те да разберат, че просто се притеснявам и че ми трябва малко време, за да се отпусна. За съжаление, те не проявяват никаква инициатива да ме опознаят. Дори не искат гаджето ми да ме споменава или да ме вижда. Те го натискат да ме зареже, заплашвайки го, че ще го отхвърлят като родители.Въпреки всичко, гаджето ми не се отказва от мен, защото знае, че съм добър човек и че нашата любов е истинска. Аз страдам, защото тази ситуация заплашва нашата връзка. Имаме връзка от разстояние от доста време и идеята беше, като завърша, да отида при него. Но родителите му дори не му позволяват да ме доведе за два дена, камо ли да живея с него. Той живее в апартамент, купен от родителите му, и въпреки че е на 27 години, те все още имат силно влияние над него.

Не знам какво да правя в тази ситуация. От една страна, си мисля, че трябва да го зарежа заради проблемите със семейството му. От друга страна, виждам, че той ме обича и ми дава надежди, че нещата ще се оправят. Но честно казано, се съмнявам в това, защото след 5 месеца трябва да се преместя при него, ако ще продължим тази връзка. Като виждам, че за година и половина нищо не се е променило, се съмнявам, че нещо ще се промени и след пет месеца.

Какво бихте ме посъветвали? Питам вас, защото нямам с кого да обсъдя ситуацията. С родителите ми нямам тази възможност и се чувствам сама.
Невъзможна любов, казваш. Няма такова нещо. Или е любов, или не е. Той обича ли те, държи ли на теб? Ако да, има любов и мнението на родителите не е от значение, за мъж, почти чукнал трийсетака, който работи и се самоиздържа.
Ако обаче всъщност той не се самоиздържа, зависим е и му е много важно те да одобрят избора му, а не толкова вие да сте заедно - тогава, миличка, забрави за този нефелен мъж, защото той е и ще си остане мамино синче, няма да ти бъде опора никога и ти все ще си в небрано лозе.

# 36
  • Мнения: 5 044
Аз продължавам да си мисля, че фокусът въобще не трябва да са ти неговите родители. Те даже не са казали нещо лошо, това ме навежда на мисълта, че от него не виждат нищо сериозно към теб, затова им е и все тая. Моите родители, примерно, никога не са имали желание да им водя временни гаджета и да се запознават с тях.

# 37
  • Мнения: 716
Ама чак пък да не иска да се споменава името ѝ дори?
Много странно. Но каквото и да е станало, нека да  опитат да се преместят заедно, той да заяви на родителите си, че иска да бъде щастлив с тази жена и че не могат на 27 години да се месят в избора му! А, ти, авторке, помисли отстрани какво си направила и, ако трябва поискай извинение.
Все пак си на 24 години, не тийнейджърка на 15г.

Сега прочетох коментара на авторката - леле, моля те спазвай пунктуация. И се пише Уплаших. Думата се проверява с корена - Уплах, а не Оплах!
Добре, остави ги  тях. Не те харесват. Точка. Не са длъжни. И аз не харесвам една комшийка. И... животът си продължава. Нито тя иска да ме кани у тях, нито аз нея.


В България масово се месят в избора на порасналите деца и се смята за съвсем нормално.
Това е поредната тема.

Да! Работата на порасналото дете е точно тази - да покаже на родителят си, че е пораснал и не може да му се меси в избора! И доста хора го правят. Другите се оплакват.
Признавам, че на мен никога никой не ми се е месил в изборите за партньори, имаше опит за намеса за решенията ми да завърша едно висше, което бях почти завършила и за което ми трябваха 1-2 изпита (и признавам, че бяха прави), но бързо-бързо си направих, каквото бях решила.
Пък за гадже... ха-ха-ха, дори не мога да си го представя!
Ти ще позволиш ли на майка си и баща си да ти определят да скъсаш с Иванчо, понеже те не го харесват?


Радвам се че при вас не е така. За жалост аз също имам такава майка опитваща се да се меси в живота ми не само за партньор а и дори и какво да правя в свободното си време. Дотам е стигнало.

Та темата е подобна: мъж на 27 години се влияе от родителите си. Сигурно го заплашват или обвиняват. Ако той не тропне на масата, ще стане още по лошо….

# 38
  • София
  • Мнения: 4 953
Аз продължавам да си мисля, че фокусът въобще не трябва да са ти неговите родители. Те даже не са казали нещо лошо, това ме навежда на мисълта, че от него не виждат нищо сериозно към теб, затова им е и все тая. Моите родители, примерно, никога не са имали желание да им водя временни гаджета и да се запознават с тях.

Много добре казано.
Авторке, вместо да се вайкаш и да оплакваш "жестоката си съдба" завърши, намери квартира в София и му заяви - "Или идвай (като по този начин покажеш на Вашите, че нито ми е за панелката, нито ще спя и ще живея с тях), или приключваме". И ако е второто - радвай се, защото такъв човек не ти трябва. Ще се вкараш в такива ужасни филми, че сегашната ситуация ще ти се стори като детска песничка.

# 39
  • Мнения: 4 011
Масово родителите на мъжа не харесват избора на сина си. Като бъдещата свекърва има главната роля в това нехаресване на кандидат снахата*.
Погледнете темите "С какво ни дразнят севкървите". 157 теми. Ако жените чакаха бъдещата им свекърва да ги захаресва - нямаше да ги има 90% от браковете.
*Под секрет... много пъти свекървата се оказва права.

# 40
  • Мнения: 15
Цитат
Когато се запознах с тях, не успяхме да общуваме добре, защото изпаднах в тревожност и се затворих в себе си. Не знам защо това се случва с мен, но изпитвам силен страх и не се държа особено адекватно. Знам, че съм се изложила, но се надявах те да разберат, че просто се притеснявам и че ми трябва малко време, за да се отпусна.

На мен това ми звучи, като нещо повече от обикновено притеснение. Явно и те така са го възприели.

Не знам какво мислят, но ще кажа, че баба му ме познава добре, защото съм прекарвала много време с нея. В началото бях също като статуя пред нея, но тя ме опозна и ме харесва, дори казва, че ме обича като своя внучка. Родителите му обаче не вземат предвид нейното мнение или това на сина си, въпреки че не ме познават. Не разбирам защо страхът и притеснението понякога се тълкуват толкова грешно. Надявах се да се отпусна пред тях. Когато сме се срещали, не са ме заговаряли, а на рождения ден на приятеля ми, въпреки че ги поздравих, не говориха с мен. Там имаше и други хора, така че не успях да общувам много с тях. Надявам се като дадох повече детайли, сега да схванете по-добре историята. Не съм "луда", а в нови непознати ситуации мога да реагирам така. Както и когато преминавам през труден период като тогава също съм имала липса на самочувствие. Периодът тогава не беше труден само заради изпитите ми, но и все още преживявах факта че ме остави сама в онзи град в който учихме заедно, именно заради тях. Винаги съм усещала че не ме харесват или имат някакъв проблем с мен. Когато видях баща му за първи път му подадох ръка и казах как се казвам, а той реагира като: Знам коя си и отиде да говори със сина си, като мен ме отстрани от разговора. Не е случайно да не съм се чувствала добре около тях.

# 41
  • София
  • Мнения: 8 324
Предложи му да наемете общо жилище и нещата ще се изяснят. Ако ще живеете за сефте заедно, най-добре е да го правите на неутрална територия. Така хем ще видите дали си пасвате, хем ще се разбере кой за какво се бори.
И личен съвет - понамали малко драмата, че нещо прекалено мелодраматично звучиш, а това обикновено не печели симпатии.

# 42
  • Мнения: 5 044
Чудам много 'аз' и много 'те', а 'него' никакъв го няма.

1. Всеки човек има особености, притесниня, при някои са по-видими от други. Не можеш и не трябва да очакваш, че всеки е длъжен да подходи с разбиране и да те предразполага, защото отсрещния човек също може да има своите странности и да не е такъв тип. Може да не иска или може да води неангажиращи разговори. Има хора и които просто знаеш, че не ти допадат.

2. Момиче, той е мъж на 27 г., нищо не е направим заради тях, сам е отишъл. Започни да сочиш него с пръст, а не роднините му.

# 43
  • Мнения: 2 332
На  24 год не е момиче,а жена и трябва да има по-реална преценка за ситуацията.Никой не е длъжен да харесва приятелките на сина си.Сина е длъжен да покаже,че е уверен във връзката и чувствата си.
Според мен ,този мъж /27год/ не е уверен и само я мотае. Година и половина е много време.Добър е съвета да си намери работа и квартира и тя да го покани.

# 44
  • София
  • Мнения: 4 953
Добре де, нали идеята е като завършиш и ти да отидеш в София.  Като стане вземете си отделно квартира (ако той изобщо пожелае) и заживейте заедно.Така ще се отделите самостоятелно и като се срещнете с живота, битовизмите и всичко останало може да установите, че "не си пасвате" и въпросът да приключи. Може пък да се окажете много близки и да създадете дом и семейство.
Ти какво учиш, че на 24г не си завършила?

Общи условия

Активация на акаунт