Родителско отчуждение

Нищо подобно. Не е личен опит. Дадох примери с два случая, които съм наблюдавала отблизо, защото майките са ми приятелки и познавам и децата, а в единия случай и бащата.
Включих се по темата, защото преди това всички до един категорично заявихте, че щом 10г. дете плаче и отказва уикенд с баща си няма друга възможна причина освен на детето да му има нещо или майка му да го настройва срещу баща му. А това не е вярно по подразбиране. Възможно е, но е само една от възможните причини детето да плаче когато го задължат да отиде при баща си. А както се оказа не е вярно и в казуса на авторката на темата.
Мъжът на авторката не познавам, но познавам мъжа в единия от случаите, които споделих, така че съгласно твоята логика сам доказваш, че не говоря от личен опит.
Истината е, че като мъж, защитаваш всички бащи само защото са мъже, без да ги познаваш т.е. следвайки твоята логика си бил много наранен от жена и заради личния си опит обвиняваш само майките за проблемите в общуването на децата с бащите им, защото са жени и не се интересуваш от фактите и конкретната истина.  
В моите примери от реалния живот бащите сами настроиха децата срещу себе си, но не твърдя, че винаги когато има проблем в общуването на децата с родителят, който не живее с тях вината е в него и не твърдя, че няма случаи когато отглеждащият родител настройва детето срещу другия.
Освен това напълно е възможно проблемът между бащата и детето в конкретния случай да изчезне, ако са извън дома на бащата и са насаме, без новата партньорка на бащата и детето й да са наоколо, и двамата - баща и дете да прекарат щастливи няколко часа заедно без детето да бъде принуждавано да остава в дома на баща си. Това може да се реши в общ разговор между майката, бащата и детето при условие, че целта е интересите на детето да се поставят на първо място и от двамата родители.

Авторката да се консултира и с адвокат как може да направи доказуеми своите непрестанни усилия детето да подържа връзка с баща си и той да участва пълноценно в живота му.

Не е работа на майката да полага постоянни усилия бащата да има връзка с детето. Нейна работа е да не полага усилия той да няма връзка с детето. Работа на бащата е да се възползва от определените от съда часове за да вижда детето си и да поддържа връзка с него. Защо не го е правил досега, защо изведнъж се е сетил да го прави и защо го прави, без оглед на чувствата на детето, за което уж се "бори"? Това се чудя аз в конкретния казус.

Да де, то всички това се чудим, но него го няма да го питаме и да му дадем акъл, затова можем само да дадем съвети на майката. Дори и да иска от съда да измени режима на лични отношения, бащата винаги ще има правото да вижда детето. И веднъж месечно, и веднъж годишно да е, пак ще има проблеми. Тя него не може да го промени, затова да направи всичко възможно тези срещи да не се превръщат в мъчение за детето, но не като се настройва по начина, по който е в момента, защото така настройва и детето негативно.
Най-добре, ако сама не може да се справи, да потърси социалните или детски психолог. Детето трябва да разбере, че ще се вижда с баща си.

Не е никакъв баща такъв човек. Напълно ви съчувствам. Не обръщайте внимания на хора, които дори от детски сълзи не могат да се трогнат. Тук няма кой знае колко добри майки и съпруги, цялостно нивото е избиване на комплекси, не мисъл за взаимопомощ. На мен ми прилича на умишлен тормоз над вас и детето, не на бащина обич. На инат. Защото ако на този човек му пукаше как се чувства собственото му дете не би му причинявал подобно нещо. Говорете много с детето, може да не се отнася добре с него, трябва да знаете какво се случва, трябва да знаете всичко. За съжаление, съдът гледа гените, а не как се чувстват децата. Дори опасен родител, пропаднал, несигурен, държащ се неадекватно и т.н има право на срещи с детето, само заради биологията. Другото е да се разберете с него, не знам как, изглежда глупак, който се води по чуждия акъл. Но разберете ли се някак си помежду си да ви остави на мира и да не търси детето, съдът няма никакво значение.

Да, такава е реалността. Ако той няма грижа за чувствата на детето си, ще трябва тя да компенсира, за съжаление. На мен самият мъж ми се вижда негативно настроен, все едно си връща за нещо. Може да го навиват авери, нова жена, може да го е яд на нещо. Авторката знае по-добре как са се разделили, какво се случва в момента. Разбира се, може и тя да е допринесла с нещо, но дали обективно или не, в неговата глава, със сигурност тя е виновна за нещо. В нейната той също е виновен, усещам огорчение от това, че не се е интересувал от детето си, както и че сега им разваля живота, който са изградили без него, и че отново всъщност не показва да го интересува как се чувства детето, а действията му бият на някакъв реваншизъм.

Благодаря ви. Ще говоря с детето да не му обръща внимание, като му говори глупости, както и да не очаква много от него. И с бащата говоря, макар че изглежда безсмислено, и ще продължавам да му казвам да внимава как се държи с детето.

@Лъвица Благодаря за съвета, ще говоря със социалните. Това може да помогне тоя да даде назад.

А той как се държи с детето? Давате малко информация, освен, че вече имал друга жена и нейното дете било важно. Ако виждате в това проблем, то го предавате и на вашето дете, макар и да не е задължително съзнателно.

Той критикува детето и му е повишил тон на няколко пъти. Извежда детето навън, връщат се, жена му и дъщеря и вечерят и не ги канят - бащата нищо не казва.

Точно така е, изведнъж решава, че е баща , но поне да беше решил докрай. Да подкрепя сина си, а не непрекъснато да му изтъква колко съм го разглезила. Много сте права.

Бащата на гости в дома на жена си ли води детето, че трябва покана и да каже нещо, за да вечерят? Ще запретне ръкави и ще го нахрани. Моят съвет е да внимавате как реагирате на действията или бездействията да жената до него и на детето й. Те не дължат нищо на детето ви, бащата е този, който има режим на срещи с него. Разбира се, ако успеят да се разбират и да са като едно семейство докато детето е там, би било чудесно и добре за детето ви. Но ако реакцията ви е “чуждото дете е получило една дъвка повече”, детето ви ще се настройва и няма да иска да ходи там. Говорете с бащата постепенно да увеличава времето заедно и да предразполага детето за преспиване, докато накрая всички се нагласят към този нов режим. С размахване на пръст “да внимава как се държи” едва ли ще постигнете много. Ако не успеете да постигнете общ език, говорете с адвокат, но имайте предвид, че може да не излезете победител от една такава битка. За съжаление, поне докато стане пълнолетен синът ви, този човек му е баща с всички права.

Иначе се поставям и във вашите обувки, даже “групата бащи” доброволци мога поименно да ги назова.

Вината не може да е само в единия. Никога не е само в единия.
Ти правиш изводи и те не са покрити с факти.
"Този конкретно не ми вдъхва доверие"
Със сигурност аз съм продукт на моя живот.
Но като чета вашите постове излиза, че мъжете са някакви чудовища.
А аз познавам много мъже и се нормални.
Вие ли ги избирате такива ? Или това е най-лесния подход ?
Имаме си злодей се извиняваме с него.

Може и да пишат главно жени на психопати. Кой знае ?

Говорим за конкретен мъж, не обобщаваме всички мъже. Пак казвам, опитите да го обърнеш към нас, говорят зле единствено за теб. Замисли се защо все се чувстваш преследван като мъж. Както в повечето теми, и отговорите тук бях доста разнообразни, изобщо нямаше едностранна или сляпа защита на жената.

Колкото до изводите, всеки си прави някакви изводи на база представената информация. Фактите няма как да ги знаем.

Преследван?
Се ми е едно.
Казвам си мнението.
На който не му харесва. Знаеш.