Родителско отчуждение

Тази тема е обзета от някакви странни пориви да се начука канчето на авторката и да и се обясни колко не е права да се притеснява,

Според мен обаче е съвсем права. За да плаче 10 годишно дете и да не иска, да ходи при баща си,  значи има свои причини и тъй като е вече достатъчно голямо да разбира всичко, те НЕ са, защото майка му го е  настроила, а защото самото то не иска да отиде с баща си. При нормални обстоятелства  редното би било бащата за се ангажира и да го предразположи, така че детето да ходи с желание, ако не, поне без рев.  За съжаление напоследък адвокати, съд и бащински групи постигнаха положение, в което детето няма значение какво иска, а ангажимент на майката е да създаде  И отношения с бащата, който, както в случая се е сетил по някое време, че има дете.

Съветвам авторката да обясни внимателно на детето как стоят нещата, а именно, че са ДЛЪЖНИ да изпълнят съдебното решение. То е вече голямо и ще я разбере. Два уикенда са, а моята прогноза е, че този баща много скоро отново ще престане да се прави на такъв и пак ще спре да го търси.

Много много ви благодаря.

Преди години в един апартамент в съседство се бяха настанили под наем едно семейство всеки с дете от предишна връзка и имаха общо бебе. Детето на мъжа идваше само от време на време, явно според режима му от съда. Мъжът не го харесвах, тогава бях хлапак на 22-3 и не се интересувах много от тези работи. Един път това дете, момче на около 10 мина тичайки покрай мен на стълбите, даже се блъсна леко в мен, и влетя в техния апартамент. Явно беше закъснял и знаеше какво го очаква. Е секунди по късно чух такива крясъци , при това през няколко етажа, дето не съм чувал чобаните така да крещят на говедата, а не е като да съм нямал досег с такива, както и мен редовно ме овикваха нашите и учителите в училище. Щом ме впечатли толкова, представям си какво му е било на това дете. Така че разбирам авторката, не всеки става за родител, не само мъжете да бащи, но някои жени не стават и за майки.

Това е стара тема, но това е което излиза при търсене на "отчуждение" в този сайт.

Надявам се авторката да е намерила решение.

Като баща, който се сблъсква с реципрочен проблем мога да споделя някои неща.

При мен случаят е сходен - разделихме се с майката на първия ми син много скоро след раждането му. След време аз срещнах друга жена с която имам деца.

Докато не се появиха другите ми деца майката на големия син изпълняваше режима на лични отношения. Но след това реши, че няма да го прави. Настояваше да крием от сина ни за братята му. И понеже не е съвсем глупава не отказа категорично (тогава веднага щях да я заритам институционално), а с доводи "нека отложим за няколко месеца" и пр. И понеже гледам да отбягвам разправиите разчитайки, че човекът насреща е разумен, тя успя да ме успи. После дойде Ковид и тогава се добавиха и други оправдания, включително престой на бившата в чужбина.

И така мина доста време през което като партизанин виждах сина си само за няколко часа в дома на бившата или го вземах навън (куклен театър, цирк, музеи и пр), но така, че да не се засече с братята си. Не го вземах с преспиване за да не се разкрие тайната.

Но в един момент стана ясно, че бившата няма никакво намерение да му каже и тогава му казах сам. Вследствие на което тя реши, че изобщо няма да ми дава контакт със сина ни.

След което минах по стандартните процедури - съдебен изпълнител, социални служби, наказателни дела.

Мина година и половина в съдебна война - съдебният изпълнител и напляска глоби, социалните я принудиха да ходи на курс как да не отчуждава, загуби дела и плати немалко пари за своите и моите адвокати и накрая бившата все пак реши, че е по-добре да изпълнява съдебното решение. Но детето вече изглежда отчуждено. Когато идва при мен му трябват няколко дни да започне да се държи адекватно. А повечето контакти са за уикенда - тоест, аха да свикне и вече трябва да си тръгва.

Бившата приказва същите глупости като авторката - "детето не иска да идва, а бащата не се съобразява с него". Ясно е защо не иска.

По-горе някой бе казал, че не е задължение на майката да кара детето да се вижда с баща си. Всъщност, задължение е - ако е добра майка. Защото детето много неща може да не иска - примерно да си мие зъбите или да си пише домашните. Но добрата майка (и добрия родител изобщо) би го накарал да ги прави тези неща.

И също като авторката бившата ми изплясква, че синът ни и бил казал, че съм обичал другите си деца повече. Допускам, че в случая може и да не ме лъже. Всяко дете може да изпита ревност. Вторият му брат ревнуваше от третия. Трябваха му няколко месеца да го приеме като част от семейството. А му е брат и по майка и по баща. Всъщност, сега вече втория ми син обича по-малкия си брат, но това не пречи от време на време да се бие с него за някоя играчка. И също от време на време да вика "не е честно" ако по някаква причина си помисли, че по-малкия му брат се ползва с някакви преференции. Затова е напълно нормално най-големият ми син да ревнува от втория ми син. От третия, странно, не ревнува - но, може би, защото има голяма разлика във възрастта и не го възприема като конкурент.

То, всъщност, като се замисля и аз самият като дете съм ревнувал от сестра ми. На моменти ми се е струвало, че я третират по-добре от мен. Тя, вероятно, също на моменти си е мислила нещо подобно. Всеки, който има брат или сестра е изпитвал нещо такова. Човешко е. Ние ревнуваме като възрастни, а какво остава за малки деца, които не знаят почти нищо за света и дори за самите себе си? И които са много по-зависими от одобрението и любовта на възрастните. Нормално е всяко дете в някакъв момент да не се чувства сигурно - всяко дете в един момент може да се усъмни в чувствата на родителя (ако му се скара и т.н.) особено ако има "конкурент". Но при нормални отношения между братя и сестри тези съмнения бързо отминават. При големият ми син ситуацията се усложнява от това, че години наред заради бившата не знаеше за съществуването на по-малкия си брат и сега тепърва трябва да свиква с него, да го опознава. И брат му да го опознава и свиква с него. А е трудно да стане това като се виждат по 1-2 уикенда месечно. Бившата вече изпълнява съдебното решение, но зорко бди по-големият ми син да не остане в моя дом дори минута повече отколкото пише в съдебното решение. Та този процес на опознаване и сработване протича доста по-бавно отколкото протича между втория и третия ми син, които се виждат всеки ден. По същество, бившата иска да използва тази липса на сработеност като аргумент за да намали контакта на големия ми син с братята му. На това ми прилича и аргументацията на автора на тази тема. А това, че деца не са свикнали едно с друго е аргумент те да имат повече контакт, а не по-малко.

Покрай моите проблеми видях и достатъчно други подобни случаи - майки, които са решили, че щом вече не живеят с бащата значи той не трябва да има контакт с децата. И, че съдебните решения (и закона по принцип) са "врата у поле". Ами, не е точно така. Системата в БГ е много ръждясала и отнема адски много време да задействаш институциите, но ако си дадеш зор можеш здраво да я запотиш такава майка (или баща). Дал съм хиляди левове за да накарам бившата да изпълнява закона. Като си помисля за колко по-приятни неща можеха да се изхарчат ме е яд. Но, какво да се прави. То, всъщност, повечето от тези разходи накрая ще увиснат на нея. До тук загуби 2 дела и плати разноските по тях, но с това делата не се изчерпват. Но загубеното време и загубените нерви няма кой да ги върне. И това що се отнася до мен. Какви дългосрочни последици ще има за сина ни - това мога само да гадая.

Тия пари, дето ще ги вземеш от бившата, все едно ги вземаш от детето си и по този начин  влошаваш неговия начин на живот, ама ти си знаеш.

И кви са опциите пред него в този случай?
Примирява се и забравя за синът си, примирява се, но продължава да плаща издръжката без да има някакъв контакт с него, разчита бившата да благоволи все пак някой ден евентуално да му разреши да го вижда след като вече нямат никаква емоционална връзка, нещо друго ?
Случаите на родителско отчуждение като отмъщение на разни неуравновесени женички са съизмерими по количество с тези на офейкали мъже без да се интересуват от децата си. Да не говорим, че много от тези случаи се припокриват, не всеки има нервите да се бори по съдилища и институции, за да вземе накрая с полиция едно резервирано и разстроено дете, което най искрено го мрази.
Мисля съм го писал по назад, на запад при доказано родителско отчуждение се отнемат родителски права на отчуждаващия родител след няколко случая на убийства на бащи от собствените им деца обработвани с години от майките си

Майката е решила да прави тези циркове. Защо трябваше да разиграва година и половина цирк? То, всъщност, е даже по-дълъг периода - просто година и половина е само съдебната сага - а тя се получи след като ми писна да търпя номерата и. Реално са няколко години отказ да изпълни съдебното решение като даде сина ми да преспива при мен.

Един ден детето като порасне ще ги събера всичките глоби и осъдителни решения и ще му ги покажа - Виж сине колко пари майката потроши за да те държи далеч от мен, братята ти, баба ти и дядо ти. Тези пари можеха да са твои. Или да сме ги дали за екскурзии. Или за стотина големи Лего-та. Или за голяма част от следването ти.  А вместо това майка ти реши да ги даде на адвокати. Ето толкова те обича.

Другото е, че, аз пари от бившата не съм взел. Нито стотинка. Просто тя ми възстановява разноските по делата, които загуби. Отделно съдебният изпълнител и напляска глоби - но те не отиват в моя джоб.

С последното изречение вече по нищо не се различавате от майката...

N_ik, според мен си напълно прав. Напълно морално е да я осъдиш. Никой няма право заради собственото си его да лишава детето си от баща и роднини по бащина линия.

Като го чета , много добре я разбирам, но няма как, такъв е закона, да си е отваряла очите от кого ражда. Жалко, че децата носят последиците от недоглеждането , ама късмет, тях никой не ги пита.

Ха-ха. Вие сте иначе от разумните постващи та малко ми е странен коментара Ви. Кое в последното изречение от моя предишен пост е проблематично за Вас?

Че съм се обърнал за помощ към съдебен изпълнител и той е глобил майката, която година и половина се крие като партизанин по разни села в дните, когато трябва да взема сина си?

И това мое действие, едва ли не, във Вашите очи се равнява на това, което е направила майката?

Вие май бяхте юрист? Съдиите по две от делата вече еднозначно определиха кой е постъпил неправилно. А най-големият проблем, разбира се, е защо трябва да се стига до съд и съдебен изпълнител за да се изпълни вече съществуващо съдебно решение? То, всъщност, защо изобщо се налага да се стига до съдебно решение за да се направи нещо съвсем човешко - каквото е да се даде възможност едно дете да общува с баща си, с братята си, с баба си, с дядо си?

Ако това за вас са тъждествени прояви то Вие също с нищо не се различавате от белите птици, каквито, по същество, са 80% от постващите в този форум.

Е, аз го казах - последното изречение - Майка ти ето толкова те обича... Това преди да редактираш. Точно същото грозно настройване против другия родител.
Иначе благодаря за бялата птица... После се чудят защо ги коментират с лошо.... Какво правиш в този форум тогава?! Неразбран си, 80% са бели птици, но ти държиш да се изявяваш тук?!

А не мислиш ли, че след всичко може би е оправдан да изпитва лоши чувства към бившата си, и че да запази добро отношение към нея в името на детето не е толкова лесно? Да кофти е подобен вид манипулации към дете, но е само закана, освен това е и прав. Това не е родителска обич да лишаваш детето си от баща и от половината му роднини с цел отмъщение, обсебване или някаква друга причина родена от болния и мозък.

Мхм, същото е. Както тя към него, така и той към нея... Да не пита обаче после кой е добрият герой в историята.
Не може да ме убеди, че той е добрият, пък тя лошата, ако ще да съм най-голямата бяла птица у форума...

Хич не е само закана, сто процента ще го направи, както си ги казва. Човекът си събира документация,  да покаже на детето как майка му не го обича.