Не говоря за това, че обикновен работник е можел да носи червило и джобен часовник, говоря за съвсем друго нещо: за настаняване в къщите им, за поругаване на библиотеките им … Изживяла съм времето когато “цайс” и “цайсат” беше обида към хората, носещи очила. Обикновено изричана от някой, който няма представа какво е Zeiss. „Зубър” беше обида към всеки, който старателно учи, а “голямото добрутро” и до днес си е обида. Видяла съм достатъчно как се пишат обяснения в районното от къде си минал, с кого си се срещал и какво си правил. И това е било единственото условие да се виждаш с роднините си. Като дете съм била подпитвана и разпитвана за произхода на дрехите, които нося. Оценките ми по много предмети са били умишлено занижавани защото майка ми не работи в склад за дрехи, не носи шлифери и чорапогащници на учителките …
Та … не искам да навлизам в “класата” на социалиъзЪма. Темата за фамилиите нека си остане такава.