Майката на моя настоящ /под въпрос/ съпруг живее с друг мъж от няколко години. Прави всичко, което той и каже. Проблемът ми е, че го търси само когато имат нужда от него, когато трябва нещо мръсно и тежко да се свърши. Аз не я разбирам така майчината любов, не мога да се примиря как го използват. Отгледана в много по различна семейна страна от неговата, научена съм да се защитавам и да не допускам да тъпчат мен и семейството ми. Доста обиди относех от тях заради това мое качество, той не ме защити нито веднъж след тези обиди, защото "майка ми е, какво да направя?". Започна да се крие от мен когато говори с майка си, лъже ме когато го търсят заради поредната "спешна" неотложна работа, винаги съм на заден план заради тях. Аз съм на 40 години, имам 10 годишен син от предишна връзка, приятелят ми е по-малък. Искахме да създадем семейство и след 2 години ходене по мъките успяхме да създадем живот, вече съм в четвъртия месец. Вчера получих и годежен пръстен.. Мда, това е била мечтата ми цял живот... да създам здраво и сплотено семейство. Днес разбирам, че отново ме е лъгал заради майка му и новия и мъж - онзи ден ме остави сама да ходя по улиците при 40 градуса температура, да пазарувам сама, да нося торби, ча той е бил при тях, защото имат проблем с колата, трябвало да закара майка си на работа, след това да я прибере / те живеят на 15 км от нашия град/. Може от хормоните да е, но това вече ми дойде в повече. Само аз знам какво изживях докато видим двете чертички, колко доктори обиколих, колко хапчета изпих, колко сълзи изревах. И пак съм на заден план. Очевидно не мога да променя това, но мога да избера спокойствие за мен и децата ми в бъдеще. Върнах пръстена, за мен семейство не се гради върху лъжи. Има ли други мами или дами с такава дилема - семеен живот изграден с лъжи или спокойствието на самотна майка? Бъркам ли с това решение?