Любители на кучета - 144

  • 26 229
  • 712
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 324
Tintina ме е изпреварила Simple Smile
И аз щях да поканя Кайра да половува малко гларуси в Бургас. Това е ужасна напаст, нагли, ровят в казаните и разхвърлят боклука, нападат храната на хората по улиците, освен това са безпощадни хищници. Виждала съм как гларус изяжда жив гълъб.
Абе, така си говоря.. ама като последна глупачка им давам от храната си в центъра, особено на малките гларуси.

Кардю е много много възрастен. Един антибиотик може да го довърши, особено ако има проблем с бъбреци или черен дроб. Трябва да се внимава с лекарствата. Дано се закрепи дядкото!

# 91
  • Бургас
  • Мнения: 9 770
Да не ви плаша, ама и малки кучета и котенца отнасят и ядат гларусите. Ужасяваща история с йорки ми бяха разказали.
Тъй че добро върши Кайра, не я хокайте.

# 92
  • Мнения: 6 594
Похвалвам се. Кризата отмина. Пак виси задницата, но става сам и щъка около нас. Сега точно си проси парче пица от детето. Живее му се на старчето. И се бори.

# 93
  • Мнения: 2 259
Вчера бяха поне 5 кучкари и всички се караха на мен, че я спирам . 🤪
 няма да ми е съвестно.😁

# 94
  • Мнения: 574
Здравейте! За пръв път пиша в тази тема, уви не за нещо хубаво. На село имаме 3 кученца на 3 месеца. В четвъртък едното е спряло да се храни и когато отидохме в събота го закарахме на ветеринар, направиха му тест и се оказа парвовироза. Биха му антибиотик и противоповръщателно. В събота следобед и сестричката му прояви същите симптоми, а днес и братчето им. Водим ги на ветеринар за антибиотици, не знам до колко им помагат, но хубавото е, че още са живи. Е да, но единствено пият вода и после я повръщат. Кученцето, което се разболя в събота и това, което днес прояви симптоми да речем имат някакъв запас. Но първото разболяло се, не е яло от четвъртък. Не можем да преценим дали се оправя, тъй като е изключително летаргичен. Попитахме докторите, казаха, че е нормално да отказва храна и да опитваме по малко да слагаме в устата им, но и това не стана. Всичко плюят. Притеснявам се, че ще стане седмица глад и това ще затрудни евентуалното му възстановяване. А явно докторите не приемат тази част много на сериозно. Моля ви за съвет как да ги захраня, ако и някой друг се е сблъсквал с този проблем. 😢

# 95
  • под тепетата
  • Мнения: 11 489
Според мен са за системи и на стационар. Друг ветеринар.

# 96
  • Мнения: 3 979
И аз смятам, че са за лечение и стационар. Толкова малки кученца няма да оцелеят без помощ. Да не ви плаша, но тази болест в повечето случаи е фатална.
Аз по-скоро бих се притеснявал Кайра да не хване някоя болест от гларусите, а не, че ги лови.
Кастиел вчера много се изплаши от бурята. Отиде да се крие под стола в кухнята. И после докато си легнем беше като залепен, ама буквално за мен. Аз зареждам миялната, а той лежи до краката ми, мия си зъбите - той пак лежи в краката ми. (Пикаенето не го споменавам, че там винаги имам поне един за компания) Днеска поне не прави така.

# 97
  • София
  • Мнения: 11 198
Привет!
Ние се завърнахме от море, от туй диване плувец няма да стане. 🤦‍♀️


# 98
  • Мнения: 999
Здравейте,  изправена съм пред сериозна дилема, ще бъда благодарна за мнения. Преди един месец синът ми намери бебе кученце, спасил го да не загине и го докара. Минахме вет, всичко. Настанихме бебето при мен,  понеже той има куче на 4 години и лекарите казаха да са отделно до ваксини. Още от първия ден синът ми каза, че не може и и не иска да го задържим, да търсим добър дом и т.н., най-вече защото иска да помагам за неговото куче, предстоят му някои промени. Моето куче почина точно преди 1 година и още ми е много тежко. Но в сърцето си искам много докато съм жива да изгледам още едно кученце от бебе. Пуснахме обяви навсякъде,  1 месец никакви кандидати, освен няколко странни обаждания и предложения да пратя кучето по куриер. През този месец гледам малкото като свое - обезпаразитяване, ваксини,  паспорт, чип, обучение (както сме учили другите две кучета с треньор), пренаредих си живота за бебето...много е палаво, особено вкъщи,  но аз съм с голям опит Blush ... и сега се появи доста свестен човек,  който го иска, говорихме доста, ноне знам какво да правя...знам, че с двете кучета ще ми е трудно, но, много неща взеха да се нареждат полека...усещам,  че ще се справя. За мен да имам куче вкъщи е едно от най-естествените и любими неща,  част от мен. Толкова много преживяхме за този месец с малкото и толкова свежо ми действа, на това отгоре не съм сигурна този кандидат доколко ще се справи, защото кучето изисква време, обучение и опит, няма и да е дребно. Имам условия и възможност да продължа,  но... нямам подкрепа. Не знам как ще го дам въобще...

# 99
  • Мнения: 2 968
Привет Simple Smile
Не съм сигурна доколко помага отговора ми, но все пак.
Преди години бях в подобна ситуация, с разликата, че нямах опит. Нямах подкрепа от никой, отделно и вътрешен страх дали ще се справя. В крайна сметка  послушах останалите, дадох кученцето. Няма ден, в който да не съжалявам за решението си и го отчитам като най - голямата грешка, която съм правила.
Внимателно избирах семейство, дори си го взех от едни излезли в последствие неподходящи.
Тези, които го взеха се оказа, че не са го ваксинирали и обезпаразитявали и е починало след време. ( уж ми пращаха снимки, но в един момент снимките почнаха да се повтарят. Нямали време, сега не били вкъщи, и т.н. Накрая си признаха. )
Дори им бях казала, ако имат някакви затруднения, нещо ако трябва, ако не могат да го гледат, ще се отзова. Само да не го изхвърлят или да го дадат на някой случаен, но..

# 100
  • Бургас
  • Мнения: 9 770
Мисля, че решението си го взела.
Имаш нужда само от подкрепа, че е правилно. Правилно е.
А синът ти... Малко егоистично е това "той не иска още едно куче, защото иска да му помагам за неговото куче".

# 101
  • София
  • Мнения: 2 256
Аз бих задържала кученцето. Сега, всеки сам преценява. Кучето е пари, време. Но пък дом без куче, не е дом. Аз се привързвам бързо и не бих могла да дам животно, за което се грижа. Дори от скоро. Откакто имаме Арчи къщата е пълна с живот и енергия. А сега и с бебето, щастието е пълно.

# 102
  • Мнения: 2 259
Където едно , там и две.
Аз съм с две голямо и малко, а малкото пък и с харектер и не обича други кучета, но своята сестра след 2 години сякаш виждам голям напредък. най-прекрасните ми същества.

# 103
  • Варна
  • Мнения: 12 832
Не го давайте, имате нужда един от друг. 💕

# 104
  • Мнения: 13 138
Добро утро!
Тази нощ около 3:30 ч. Берга не спря да лае, събудихме се всички. Аз такива "аларми" хич не обичам. Не обичам да ми се разваля спокойствието и съня. Та излизам аз да се карам на Берга с боси крака обикалям около клетката й в тревата (вечер я затварям в клетката да спи, щото иначе цяла нощ ще тича като сринтьорка в двора, а трябва да си почива понякога хъхъхъ) карам й се и я заплашвам с една метла Joy. И вече ще се прибирам и гледам таралеж до клетката й и нагло си седи там. Голям късмет съм имала да не го настъпя тоз некакен гост! Чудих се кво да го правя и как да го изнеса поне да не я дразни като е под носа й, но реших да го ставя там барем свиква с такива комшии. Сега разбрах и на кой акото си хапва сутрин за закуска Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт