FrauDanna, и аз не го разбирам, ама на ММ брат му, близнак, винаги беше доброто момче, честен, добър, никога не грешащ алкохолик и прахосник, с едни бизнеси, никога не тръгнали.Жена му се разведе, децата му не искаха да чуят, защото им прибираше джобните за алкохол. И родителите никога не казаха, че “царят е гол”. Даваха му всичко, само и само жена му да не го изгони, еми изгони го, вече бяха пенсионери, започнаха нас да тормозят за пари и ММ даваше в ущърб на семейството си, накрая на живота му, даже искаха да го гледаме у нас! Алкохоликът си отиде млад, искаха и тях да гледаме, след като им стопи спестяванията, ама не мъжът ми, ами аз, те дъщери нямаха, грозно използваческо “сплотено семейство”, който работи и има, смучем както дойде. Така че , не обвинявам жената, ама ще пати, да прочете каквото написах и да си прави изводи.
- Публикувана: 21 юли 2024, 11:44 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2024, 08:56 ч.
Защо родителите ми се държат така?
Наистина не разбирам, защо ако си пренебрегван безкрайно дълго време, защо продължаваш да се доказваш пред родителите си? Това не съм го преживяла, никога не са ни делили с брат ми, но случайно бяха, бих реагирала на момента и бих разредила контакти до минимум. Но не бих приемала и пари, разбира се.
Принципът е същият като с отровен партньор. Несъзнателно става да търсиш одобрение. И не защото държиш на човека, а защото ти е засегнато егото. "Аз колко съм добър, оправен, успял, красив, пък не съм получил евала. Ето след това постижение/угаждане на някой ще получа". И пак, и пак, и пак...
Аз съм неглижираното (оправно) дете в семейството и съм го осъзнала, но след една възраст. На 10,15,20г. мисля, че не можеш. Не можеш да допуснеш, че семейството ти, майка ти те обича по-малко. Струва ти се противоестествено, даже шокиращо. Мислиш го и се чувстваш виновен, то не може да е така.
Като го осъзнаеш, преболедуваш и приемеш, после вече е лесно.
Дано повече хора след тази тема осъзнаят, че родителите не обичат винаги по равно децата си. Дори добрите родители, които не нанасят травма.
Другото, което е хубаво да се разбере, е че момичетата и момчетата се възпитават различно защото растат, съзряват и се учат различно. Ако някой пусне тема ще пиша. Има много причини “момчетата” да стават като този мъж (брата, вуйчото, близнака … много лични примери се споделиха) и за това имаме вина цялото общество.
Другото, което е хубаво да се разбере, е че момичетата и момчетата се възпитават различно защото растат, съзряват и се учат различно. Ако някой пусне тема ще пиша. Има много причини “момчетата” да стават като този мъж (брата, вуйчото, близнака … много лични примери се споделиха) и за това имаме вина цялото общество.
Съгласна съм със sorscha, точно, неусетно се опитваш да те забележат, да станеш добрия, оценения, да се докажеш. Ама не става, ако ще луната да донесеш на земята, ще ти кажат “нямаше ли друг цвят?”
Сега майка ми ме обвинява, че съм промит мозък и че съм за психолог, откакто спрях да отговарям на всеки нейн каприз и молба.
Брат ми не й вдига телефона никога. Оо той е много зает и работи, не може да го притеснявам.
Към мен- ела у нас в четвъртък в 13 ч да отчетат топломерите. Аз съм на работа от 9 до 18, не знам как очаква да го свърша това, но моята работа е нещо пренебрежимо. Сега съм за психолог според нея.
Сега майка ми ме обвинява, че съм промит мозък и че съм за психолог, откакто спрях да отговарям на всеки нейн каприз и молба.
Брат ми не й вдига телефона никога. Оо той е много зает и работи, не може да го притеснявам.
Към мен- ела у нас в четвъртък в 13 ч да отчетат топломерите. Аз съм на работа от 9 до 18, не знам как очаква да го свърша това, но моята работа е нещо пренебрежимо. Сега съм за психолог според нея.
Така, аз съм от другата страна. На мен се помага финансово, на брат ми не (над 40 сме и двамата). Брат ми финансово е добре, аз също не мога да се оплача, но според майка ми, сравнявайки доходите ни аз съм имала нужда.... Благодарна съм и, не я карам насила, мъчила съм се да и отказвам, но тя науми ли си нещо, докато не се случи не спира.
Та съм се чудила, брат ми дали би се чувствал ощитен...
Та съм се чудила, брат ми дали би се чувствал ощитен...
Съгласна съм със sorscha, точно, неусетно се опитваш да те забележат, да станеш добрия, оценения, да се докажеш. Ама не става, ако ще луната да донесеш на земята, ще ти кажат “нямаше ли друг цвят?”
Сега майка ми ме обвинява, че съм промит мозък и че съм за психолог, откакто спрях да отговарям на всеки нейн каприз и молба.
Брат ми не й вдига телефона никога. Оо той е много зает и работи, не може да го притеснявам.
Към мен- ела у нас в четвъртък в 13 ч да отчетат топломерите. Аз съм на работа от 9 до 18, не знам как очаква да го свърша това, но моята работа е нещо пренебрежимо. Сега съм за психолог според нея.
Сега майка ми ме обвинява, че съм промит мозък и че съм за психолог, откакто спрях да отговарям на всеки нейн каприз и молба.
Брат ми не й вдига телефона никога. Оо той е много зает и работи, не може да го притеснявам.
Към мен- ела у нас в четвъртък в 13 ч да отчетат топломерите. Аз съм на работа от 9 до 18, не знам как очаква да го свърша това, но моята работа е нещо пренебрежимо. Сега съм за психолог според нея.
Съгласна съм със sorscha, точно, неусетно се опитваш да те забележат, да станеш добрия, оценения, да се докажеш. Ама не става, ако ще луната да донесеш на земята, ще ти кажат “нямаше ли друг цвят?”
Сега майка ми ме обвинява, че съм промит мозък и че съм за психолог, откакто спрях да отговарям на всеки нейн каприз и молба.
Брат ми не й вдига телефона никога. Оо той е много зает и работи, не може да го притеснявам.
Към мен- ела у нас в четвъртък в 13 ч да отчетат топломерите. Аз съм на работа от 9 до 18, не знам как очаква да го свърша това, но моята работа е нещо пренебрежимо. Сега съм за психолог според нея.
Сега майка ми ме обвинява, че съм промит мозък и че съм за психолог, откакто спрях да отговарям на всеки нейн каприз и молба.
Брат ми не й вдига телефона никога. Оо той е много зает и работи, не може да го притеснявам.
Към мен- ела у нас в четвъртък в 13 ч да отчетат топломерите. Аз съм на работа от 9 до 18, не знам как очаква да го свърша това, но моята работа е нещо пренебрежимо. Сега съм за психолог според нея.
Също че работиш от 9 до 18.
За психолога се съгласи, но да идва и тя и тя да го плаща
В семейството на майка ми беше точно така. Помагаше се на вуйчо ми, нейният брат, всички имоти се оставиха на него със всевъзможни врътки да не могат да бъдат оспорвани от нея, но очакванията за гледане бяха насочени изцяло към нея. Всичко това гарнирано с всякакъв тип манипулации, лъжи и интриги. Майка ми обаче категорично отказа, изпокара се с тях и брат си, той пък като стана време да се гледат го правеше през пръсти, с няколко думи зарязани на село старци на голяма възраст, доста изветрели и двамата, и ходене от неделя на неделя за по няколко часа. Последните им години минаха в студ и мизерия, но така си го направиха. Мисълта ми е, че този манталитет за златното синче е много разпространен по нашите ширини и от това, което съм виждал не само при моите роднини за гледане ще се търси единствено авторката, брат и ако изобщо го потърсят ще скатае както обикновено
Това все едно аз съм го писала... Нереално е наистина в колко много семейства мъжката рожба е мамино детенце до преклонна възраст, а дъщерята - кучета я яли, докато не стане така, че трябва някой да ни гледа. Че и се сърдим, ако откаже, тя била длъжна. Предвид отношението към нея, как по-точно е длъжна, не знам, но да, класическа балканска работа и манталитет.
Към авторката на темата: вече са го казали многократно тук - спрете контакт с родителите и брат си. Ама независимо кой колко Ви реве по телефона и за какво - свеждате комуникацията до формалности и толкова. Отношението на родителите Ви няма да се промени, а те със сигурност осъзнават, че са отървали много отдавна положението с брат Ви, но им е трудно да преглътнат тази своя грешка. Накрая всичката отговорност ще се прехвърли на Вас, защото брат Ви сигурно няма да вижда повече полза от родителите си. Репликата "ама майка ми е" в повечето случаи повече вреди, отколкото помага. Не можете сама да оправите нещата, не и ако другата страна (майка Ви, брат Ви) не желае да се промени.
Замислих се за въпроса в заглавието. Защо наистина родителите се държат така?
Мисля, че те наистина не осъзнават, че фаворизират едното дете, а използват и манипулират другото. Сигурно си мислят, че ти се справяш толкова добре, защо да не помогнеш? Докато той, оо, той не се справя, той е по-слаб, как да не му помогнат!
Мисля, че те наистина не осъзнават, че фаворизират едното дете, а използват и манипулират другото. Сигурно си мислят, че ти се справяш толкова добре, защо да не помогнеш? Докато той, оо, той не се справя, той е по-слаб, как да не му помогнат!
Малко като при животните - майката ще дава повече храна на по-слабото в котилото, за да оцелее. Гадно, но природа. Явно някои майки, макар човешки, се държат като в животинския свят. Забравят, че майката на кучетата в даден момент ги отбива и ги оставя да се оправят сами. Човешката майка може и до 50 да гледа и отглежда здрав и прав син.
Според мен, в моя случай, майка ми се окачествява с брат ми - прилича външно на нея, по характер е по-интровертен, смотаничък, мълчалив, точно като нея. Цял живот слушам как съм копие на баща си, по някакъв начин вижда в мен него (външност и характер) и просто не ме приема за своя.
Според мен, в моя случай, майка ми се окачествява с брат ми - прилича външно на нея, по характер е по-интровертен, смотаничък, мълчалив, точно като нея. Цял живот слушам как съм копие на баща си, по някакъв начин вижда в мен него (външност и характер) и просто не ме приема за своя.
Малко като при животните - майката ще дава повече храна на по-слабото в котилото, за да оцелее. Гадно, но природа.