Защо родителите ми се държат така?

Но и натоварваш двете ръце различно, нали?

Не приемам различното отношение към децата. Ако помагаш повече на едното и по-малко на другото, когато то има нужда от помощ в даден момент, ако съм на мястото на второто, не бих си чупила краката да ти помагам. Ако едното дете ти е "второкачествено", тогава трябва да приемеш и второкачествено отношение към теб.

Ако имате две деца, се старайте да не разбират, че обичате едното по-малко.

Дадох сравнението с ръцете като това, че децата стават част от нас.

Никое дете не бива да разбира, че е обичано по-малко от брат си/сестра си. Толкова е тъжно това.

В случая не е за парите. Разбирам я авторката, брат й е някакъв нехрани майко, който е зависим на дърти години от техните. А майка й я манипулира с “ама той ако ми визма пенсията, ти ще ме изоставиш ли? “ мега токсично, просто… нямам думи!

Да, по-равно трябва да е.
Но в случая не мисля, че е по-равно.
Авторката отдавна си живее самостоятелно, а брата периодично взима по 10,15,20 хилки.
Къде е равното.
То и на авторката не е проблем това. Тя не иска. На нея и е тъпо как може брат и да се държи така, а те да продължват да го дондуркат.

Правилно е да е по равно обичта, а финансовата помощ след отделянето на децата е необходима при специфични обстоятелства в живота на някой от членовете на семействата им по независещи от тях причини - болест на член от семейството, бедствие - пожар, наводнение, земетресение, дългогодишна безработица, но не заради отказване на работа, която безработния може, но не иска да върши, тежък финансов колапс при фалит на дългогодишен собствен бизнес.
 
Децата си човек създава по свое желание, за да удовлетвори своя емоционална потребност. Те не са искали да бъдат родени, но родителите са взели това решение вместо тях. И щом са решили да имат повече от едно дете дължат на всички еднаква обич, внимание и грижа. Когато децата станат пълнолетни и се отделят от родителите отношенията се променят и дори и без обич и грижа от родителите децата са в състояние да оцелеят. Остава да решат какви отношения искат и могат да поддържат с родителите си и да намерят точния за тях баланс. Щом авторката се чувства обидена значи баланс няма.
Родителите ако искат може да си продадат дома за да финансират сина си, но нямат право да се оплакват на дъщерята от него и от несгодите си, заради решението да го финансират. Няма право и да вземат дори и 1 стотинка от нея. Тя има право да реши да се погрижи за тях, въпреки че са в това положение заради финансирането на брат й, но след като го е направила по свой избор, знаейки защо са в това положение, няма право да се ядосва, че тя се грижи финансово за тях, а те дават всичко което имат на брат й.

Всъщност смятам че детето трябва да е наясно, че родителите му или някой от тях обича другото си дете повече, но не в детска възраст, а когато стане самостоятелно. Ако не знае, че родителите обичат повече другото си дете няма да се усети че го използват да се грижи за тях, докато дават на другото си дете пълната свобода да си живее както си иска. Ако детето не е наясно че другото дете е предпочитано цял живот ще чувства необходимост да се доказва пред родителите си, защото подсъзнателно ще усеща разликата в отношението му, но съзнанието не може да си обясни защо е така.

Да приемем, че темата е истинска

Авторката е получила издръжка, за да следва на спокойствие. И покрит заем около 12000 лв. Ако имам такива екстри, аз бих била много благодарна за тях и грам не бих се месила на родителите ми, ако ще да дават на другото си дете всичко.

Майката правилно е казала - парите са си нейни, ще ги прави каквото си ще.

Авторката е обсебена от това защо "лошия" брат получава разни неща. Колкото повече мисли - толкова по-зле за нея. Полза няма, промяна също няма да има. Тя нека си мисли и ужасява - все тая.

Правилото винаги е да се дистанцираш от роднини, които те натоварват. А не да слухтиш за неща, които те разстройват.

Какво работи тази майка, че хвърля хиледарки с лека ръка? Една успешна жена не би се държала толкова нелепо, затова и много се съмнявам в историята. Ако е истина, авторката също взема пари от майка си, говорим за големи суми. Който на една зряла възраст взема пари от родителите си си носи и компромисите.

Не съм чела предишните отговори. За мен имате много сбъркани отношения в семейството. Вие сте като скачени съдове, а това не е здравословно и нормално. Ти си най-близката приятелка на майка си? Защо? Тя пък налива пари в бездънна яма какъвто е бизнесът и животът на брат ти.

Не сте прерязали навреме пъпната връв и ето това е резултатът. Не знам как мъжа ти издържа в цялата тази фамилна схема, която звучи супер задушаваща. Ако си разумен човек, ще работиш върху тази токсична свързаност с рожденното семейство и ще се фокусираш върху своя си живот.

Финансово за родителя трябва да се грижи брата. Така е логично
Би било тъпо да даваш на толкова голям мъж години пари и накрая като ти трябва помощ да звънеш на щерката.
Тъпо, много тъпо.
Та нали така правят масово - аз ще ти давам, после и жилище ще ти оставя, но ти ще ме гледаш.
Авторката също така както викаш при следващо мрънкане  от майка си относно брат си да  каже, да не я занимава, да не я натоварва и че не я интересува.
Ако не се съобрази, си тръгва и това е.

А, убедена съм, че и в тази тема рано или късно авторката ще излезе нагла материалистка, която иска на хляба мекото. 😀

Авторке, ние сме народ на мамините синчета. Каква беше онази поговорка, че само трудните времена раждат силни мъже? Да, родителите ви не му правят никаква услуга, но те още в 7-8 клас са го изтървали. И вероятно от тяхната камбанария, колкото и да им трови нервите, все пак им е дете, обичат го и се притесняват за него. Ти винаги си се справяла, оправна си, подредила си си живота, теб няма защо да те мислят толкова. Не ти им докарваш главоболията. От тяхната гледна точка постъпват правилно. 🤷

А хората те съветват да дадеш назад и да поставиш някакви граници, защото зрели хора на тези години мноого трудно се променят. Все пак и ти имаш свое семейство, което има нужда от теб.

Дали утре ако на тази майка и се случи нещо, братчето ще почне авторката да преследва за пари?

В семейството на майка ми беше точно така. Помагаше се на вуйчо ми, нейният брат, всички имоти се оставиха на него със всевъзможни врътки да не могат да бъдат оспорвани от нея, но очакванията за гледане бяха насочени изцяло към нея. Всичко това гарнирано с всякакъв тип манипулации, лъжи и интриги. Майка ми обаче категорично отказа, изпокара се с тях и брат си, той пък като стана време да се гледат го правеше през пръсти, с няколко думи зарязани на село старци на голяма възраст, доста изветрели и двамата, и ходене от неделя на неделя за по няколко часа. Последните им години минаха в студ и мизерия, но така си го направиха. Мисълта ми е, че този манталитет за златното синче е много разпространен по нашите ширини и от това, което съм виждал не само при моите роднини за гледане ще се търси единствено авторката, брат и ако изобщо го потърсят ще скатае както обикновено

Да … форумът и животът изобилстват с примери за братя и сестри, които чувстват безграничната и еднаква любов на родителите си. Съжалявам, че ще те натъжа повече, но е химера еднаквата родителска обич и внимание. Математически е невъзможно да се давал на едно дете 100% от обичта и вниманието си и с появата на сестричето/братчето да продължаваш да даваш същият процент любов и внимание. Можеш да кърмиш и четеш едновременно, можеш да играеш с няколко деца едновременно, можеш докато едното спи ти да прекараш време с другото, можеш да се разкъсаш на парчета, но никога не можеш да даваш 100% от 24 часа така, както си давал преди. Питайте родителите на близнаци.
Реалността е такава, въпреки че родителите на повече от едно дете я отричат. Съзнателно или не родителите винаги предпочитат повече едното от двете си деца. По-конкретно проучване от 2011 година показва, че 60% от майките и 70% от бащите поставят едното си дете пред другото и зад това се крият различни причини. Понякога първото дете е “надеждната котва при кризи”, понякога второто дете е “непропорционално глезеното”, а понякога е първичният (праинстинкт) от човешката еволюция, заради който родителите предпочитат детето с по-добър генетичен талант.
Това може да ви звучи много страшно, но няма повод за паника!
В крайна сметка родителите трябва да гарантират, че всички деца са третирани справедливо. И по-голямата част от родителите се справят отлични със справедливото разпределяне. (Както коментирахме даването по равно).  Повечето от анкетираните деца не могат да кажат дали някой в семейството им е бил облагодетелстван.

Колко хубаво, че любовта не е математика и статистика. 🙄

В много семейства е така.
Баща ми е бил глезанчо, но той грижи за баща си и майка си не е извършвал.
Това го правеше леля ми, сестра му.
Тя беше юрканата да работи, на него не му даваха нищо да прави. На него се даваше всичко, на нея нищо.
Тя си изгледа и двамата болни родителя.
Сега си гледа и брат си. Чисти и оправя нейната си къща, ходи на работа, после отива да готви и да чисти на брат си.
Мен ме няма в тая история, щото не ми пука за баща ми, не ме гледал, че да ми пука 
На тоз алкохолизиран педофил какво да го гледам.
Е , понякога тя ми вика, че съм му била дъщеря и трябвало, аз я навирам там където слънчо не огрява.
Заради такива неща 10 години не им вдигах телефона.
Можеше и още, просто братовчедка ми много рева по телефона.