Защо родителите ми се държат така?

И накрая казва на дъщеря си, че е злобна.
Това са някакви крайно нездрави отношения.

Тъкмо и аз щях да напиша, че майка ти хубавичко те действа. "Ти си ми най-добрата приятелка, на теб всичко мога да споделя, добре, че остана да живееш в нашия град иначе не знам какво щях да правя" и прочие. А ти лапаш въдицата без да се замислиш.

Споделям мнението на Нарциса. Приготвяй се да дондуркаш брат си.

Аз пък смятам, че майката настройва сестра срещу брат. Авторката няма взаимоотношения с брата, никакви. Майката хем му дава, хем изисква от авторката ТЯда го съди. Вече е започнала да се оплита. Такъв бил, онакъв бил. А майката дава ли дава и дума не казва. Авторката - съдник. Айде да се оправят майка и син. Защо въвличат жената в тяхното хоро.
Бих казала на майката да спре незабавно да ме въвлича. Не ми е работа кой кого ще бие.

До болка познато. Напълно разбирам какво наранява авторката. Разликата при нас е, че след като татко почина аз и мъжът ми поехме финансовата грижата за майка ми и това никога не ни е тежало, нито съм гледала какво давам и правя аз и какво брат ми, той все "нямаше" и "не можеше". Всичко започна когато разбрах, че всъщност тя е давала всичко на него, а самата е мизерствала, вземала е дори заеми заради него и когато исках да й кажа, че той е на 45, подържа две скъпи коли, харчи хиляди за телефони през няколко месеца и т.н. и изобщо не е онеправдан, а просто не си прави сметката и тя му прави лоша услуга, избухна срещу мен. Той горкия!...Купил й бил месо, и това се говореше на всички " синът ми ме гледа". Аз исках просто тя да е добре, но не ме разбра. Ние помагахме и на него докато не разбрахме, че всъщност той финансово е по-добре от нас, но няма мярка, защото така е научен. Затварях си очите и устата за много неща през годините, а те бяха много,  само и само мир да има, но това, че тя има коренно различно отношение към моите деца и неговото, вече не го преглътнах. Спрях да бъда товарното магаре и момичето за всичко, спрях да  тормозя себе си и мъжа ми и да съсипвам психиката си.  Моето отношение към нея стана чисто формално, общи приказки и
толкова. Незнам дали родителите осъзнават какво причиняват на "справящото" се дете заради уж онеправданото, но нещата едва ли ще се променят. Както всички са казали просто се дистанцирай. Това може да се случи и без да прекъсваш връзката си с тях. Казвам го от опит. А техните отношения да бъдат за тяхна сметка. Ти си създала семейство и се фокусирай в него. Възможно е.

И при мен е така, само че със сестра ми. Трудно е да се преглътне това с предпочитаното дете, но в някои семейства е факт. Аз лично дълго време го отричах пред себе си, но това не промени нещата, освен, че се тормозих много. Аз също бих посъветвала да се дистанцираш тактично. При мен също освен финансово е и емоционално пренебрегването, защото се “справям” и нямам нужда. Прехвърли се върху децата и просто си казах стига толкова, ако аз мога да търпя, то синът ми не е длъжен. Постоянно слушам за племенницата и нищичко не се пита за моето семейство, още ми тежи, но и това ще мине. Ще се справиш авторке и с това! Можеш и семейството ти го заслужава!

В много семейства това е факт. Любимото дете, в 90 % от случаите сина, не дъщерята.
Майка ми, жива и здрава да е гледа децата на брат ми, грижи се, къпе, храни, облича, разхожда, води на училище и ДГ. На мен по телефона ми вика " Не ми се мисли ако ти се случи нещо някой ден, кой ще ти гледа децата" 😭.
Аз и на мъжа ми казвам всеки ден. От никой нищо не искам, но не искам и от мен да искат.

Не винаги. Аз съм единствено дете, но виждам как родителите на приятелят ми явно толерират сестра му. За "награда" тайно се омъжи за мъж, когото те не харесват. От месеци не си говорят. И да си "любимото дете" не е хубаво, защото кривнеш ли от правия път могат да те "наказват" по всякакви начини за "неподчинение".

Авторке, неволно си се забъркала в каши, които не са ти работа. Отношенията майка - син са си техни.
Майка ти трябва да има собствени приятелки, а ти - свои. Ти приятелки имаш ли, или от разговори с майка си за хилядарки нямаш личен живот?
Намали тези срещи, виждайте се по-рядко и се опитай да разбереш, че тя хем се оплаква от брат ти, хем за нея той е идеален.  Благодарност за твоята отдаденост няма да има.

Обясни й колко си заета и започни да се виждаш с твои приятелки. Така няма да се вманиачаваш по брат си и отношенията в семейството. Не виждаш ли, че в момента си в капан, в който сама си влязла? Самоизмъкни се и се опитай да си живееш живота, защото тези драми ще те поболеят.

И аз клоня към пързалка.
Щях да питам, а тя откъде ги взема:smiles:
Извират буквално. Това 10 000, 20 000 и през месец по 1000- 2000. Плюс разширяване на бизнеса. Браво!

Има хора, които имат такива пари. Не знам защо ви се вижда странно.

Родителите ти са направили брат ти такъв какъвто е и продължават. Никога няма да спрат и/или да се променят. Дори и да не го виждаш вероятно отношението към брат ти е било по различно. Ако искаш нещо да се промени то само ти можеш да промениш държанието си към околните. Те няма да го направят.

Има и хора с много повече, но не ги раздават с лекота по гореописания начин.
От друга страна прави впечатлени, че авторката изобщо не оценява това, което е направено за нея. Само гледа какво брат й е получил и се побърква, че не било справедливо. От което страда безсмислено.

Разбира се че има, но не ми се връзват с тази история.
Майката хвърля в кофа без дъно хиляди левове всеки месец, но се тревожи за пенсията си.
И другото, което пак ми е чудно, но явно и то е нормално. Дъщерята и тя с много високи доходи, всичко точно и заеми. Ако е кола на лизинг или ипотека, разбираемо е. Останах с впечатлението, че са някакви потребителски.
Историята уж е банално, такива има много, но издиша на няколко места.

Гледай си в твоята паница и не плачи на чужди гробове.

Нищо чудно няма хора с високи доходи да изтеглят кредит и да купят, ремонтират нещо. Другият вариант е да спестяват 2-3 години, всеки го прави различно.
Авторката я разбирам, изслушваш с години роднински тегоби, кимаш и се съгласяваш, стъпваш на пръсти да не обидиш жалващия се. Когато ти писне и си кажеш мнението ставаш лош, зъл, ма как така ще имаш мнение, доста ми е познато. Това, което е описано го има в много, много “сплотени” семейства, само като чуя някъде колко били сплотени и ми е ясно как токсично са оплетени.