Интересно, че живият жокер знаеше подробности за книгата, а не можа да се сети това.
- Публикувана: 23 юли 2024, 21:47 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2024, 23:31 ч.
Стани богат - тема 23
Цитат
И сиренето като петрола вдига много шум около себе си. То сякаш иска да обсеби цялата лодка. То прониква отвъд капака на кошницата и придава на всичко определен вкус на сирене. Човек просто не може да разбере дали яде ябълкова баница, или кренвирш, или може би ягоди със сметана. Всичко прилича на сирене. В сиренето има прекалено много аромат.
Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго.
— С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие.
Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами.
Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него.
Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място.
— Много задушно стана — рече той.
— Просто не може да се диша — добави неговият съсед.
После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха.
Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго.
— С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие.
Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами.
Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него.
Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място.
— Много задушно стана — рече той.
— Просто не може да се диша — добави неговият съсед.
После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха.
И т.н.
И тук "Контрол" запяват: Леле, Како, цингара-мангара сирене... 
ПП.2 (след оня и с пожеланията, останал в предната страница)
Като че ли ги "хванаха" с наглед не кой знае какъв въпрос. А и Младенов наистина помнеше неща от книгата. Повтарям се: трябваше да размислят повече. Жалко.
А Кънчев вече тича към другото студио, на КДЗ.
ПП.2 (след оня и с пожеланията, останал в предната страница)
Като че ли ги "хванаха" с наглед не кой знае какъв въпрос. А и Младенов наистина помнеше неща от книгата. Повтарям се: трябваше да размислят повече. Жалко.
А Кънчев вече тича към другото студио, на КДЗ.
Мъжът:
Иван Иванов лесно ; Шанз Елизе разбира се - елисейските полета, можеше и без жокер ; 1977 г. е тук, браво че много бързо го усети и закова, да няма време да се разколебае, но то си бе и очеизваждащо ; Ирина е тук, наскоро гледахме Войната на буквите. Изгърмя, жалко.
-
Мъж 2:
Хаха, тук е морето зарази солеността на водата, ама този въпрос е много неправилно зададен. Защото в морето има вълни, има силни течения и т.н. Т.е. в морето е най-трудно да се плува. ; Доминика/Доминго е неделя бе човек, тц тц ; пф не го знам този отговор, ама бих стрелял със сиренето, някак си по-може да се изключи. Не знам.
Иван Иванов лесно ; Шанз Елизе разбира се - елисейските полета, можеше и без жокер ; 1977 г. е тук, браво че много бързо го усети и закова, да няма време да се разколебае, но то си бе и очеизваждащо ; Ирина е тук, наскоро гледахме Войната на буквите. Изгърмя, жалко.
-
Мъж 2:
Хаха, тук е морето зарази солеността на водата, ама този въпрос е много неправилно зададен. Защото в морето има вълни, има силни течения и т.н. Т.е. в морето е най-трудно да се плува. ; Доминика/Доминго е неделя бе човек, тц тц ; пф не го знам този отговор, ама бих стрелял със сиренето, някак си по-може да се изключи. Не знам.
На Людмила и Людмил - честито им име, да са здрави и да почерпят. Освен, че днес тръгнаха на училище (които имат още да учат, че да сполучат; дано!), днес славим озоновия слой (тук-там дупка, която ту се запълва, ту изтянъва пак), а няколко независимо един от друг астрономи откриват Хиперион. Но не тетралогията на Дан Симънс, понеже е едва 1848-а, а спътника на Сатурн.
Нова седмица, нови надежди (за седналите на стола). И, че можем да научим нещо.
Точно атом е, шантаво беше, ама вчера/днес е пълно със снимки от тях.
Нова седмица, нови надежди (за седналите на стола). И, че можем да научим нещо.
Точно атом е, шантаво беше, ама вчера/днес е пълно със снимки от тях.
Отговори на много по-трудния въпрос за водата,но се запре на "Пирова победа"...
Не се запре, а нямаше идея какво значи толкова често срещан израз. 😂 Жената, която не знаеше кога свършва Първото Бг царство се притесни, а той се държа все едно е нормално 😂... а честно казано това е доста по-странно да не го знаеш.
Има знаещи хора, които си тръгват с 500 лв, а той даже позна отговора.
Не го знам, но съм го чувала. Не беше ли Египет и някой?