Да допълня. Рамен ми се наложи да науча какво е, когато синът ми се заинтересува от манга и анимета и участваше в косплеи. В онези години имаше интернет, но по магазините нямаше още нудълси, та ми се размина готвенето на рамен. 
- Публикувана: 23 юли 2024, 21:47 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2024, 23:31 ч.
Стани богат - тема 23
Съгласен съм, че последната питанка за футболния отбор на Рейнълдс е специфична (или знаеш, или не), най вече понеже чешитът има бая бизнеси. Подхващал е доста неща, повечето успешни, даже ги е продавал.
Няма да излезе в Гуг толкова лесно, понеже в анонсите към линковете обикновено излизат "по-сериозните" му начинания, напр. алкохолът, стартъп друг. Сега проверих за идеята и наистина футболът не е начело - макар това също да му е емблематична сделка с Рексъм.
До утре на всички. За приятна вечеря с близките не ви трябват ни воля, ни гривни.
Няма да излезе в Гуг толкова лесно, понеже в анонсите към линковете обикновено излизат "по-сериозните" му начинания, напр. алкохолът, стартъп друг. Сега проверих за идеята и наистина футболът не е начело - макар това също да му е емблематична сделка с Рексъм.
До утре на всички. За приятна вечеря с близките не ви трябват ни воля, ни гривни.
Доктора от снощи:
е как не знае за 'пирова победа' можеше да мине и без най-силния си жокер ; пф още един лесен въпрос за Емито и пак жокер. Няма много широка обща култура. Атом е. 'Игра на думи е'
Египет и Сирия е тук. Никакъв шанс за Ирак и Иран, хах пак тръга да се чуди и да искае жокери. Ех, момко. Адски много са му тези 3000 лв.
-
Мъжът:
Мале, мале и този как започва. Култов ТВ жокер, хахахаха. Влиза във фолклора. На глас съм се смял. Сатори е верния отговор, не е храна това. Поне аз никога не съм го чувал, а ходя на японски ресторант. Обичам храната им.
Коалата е тук, браво, бърз поправителен, добре. Шоушенк е тук. Браво! 😎 Хах, много лесен въпрос, поне за мен. Футболен отбор е. Уелският Рексъм! Лелеее, не е чувал за Райън Рейнолдс?! 😮 Хаха, пак се смях с него, този път с тълкуванието ми, че този Рейнолдс все пак е собственик на нещо. Култов участник. Трябаше той да си тръгне с 3000 лв. а доктора с 500.
е как не знае за 'пирова победа' можеше да мине и без най-силния си жокер ; пф още един лесен въпрос за Емито и пак жокер. Няма много широка обща култура. Атом е. 'Игра на думи е'
Египет и Сирия е тук. Никакъв шанс за Ирак и Иран, хах пак тръга да се чуди и да искае жокери. Ех, момко. Адски много са му тези 3000 лв.
-
Мъжът:
Мале, мале и този как започва. Култов ТВ жокер, хахахаха. Влиза във фолклора. На глас съм се смял. Сатори е верния отговор, не е храна това. Поне аз никога не съм го чувал, а ходя на японски ресторант. Обичам храната им.
Коалата е тук, браво, бърз поправителен, добре. Шоушенк е тук. Браво! 😎 Хах, много лесен въпрос, поне за мен. Футболен отбор е. Уелският Рексъм! Лелеее, не е чувал за Райън Рейнолдс?! 😮 Хаха, пак се смях с него, този път с тълкуванието ми, че този Рейнолдс все пак е собственик на нещо. Култов участник. Трябаше той да си тръгне с 3000 лв. а доктора с 500.
Точно това е - нискокалорични и трудносмилаеми. И в резултат коалите едва се движат, даже има някаква история (имам предвид вярване - недоказано), че изобщо не пият вода, но според по-ново изследване всъщност пият и имат нужда от нея, обаче не им е удобно да слязат от дървото, за да търсят.
Цитат
И сиренето като петрола вдига много шум около себе си. То сякаш иска да обсеби цялата лодка. То прониква отвъд капака на кошницата и придава на всичко определен вкус на сирене. Човек просто не може да разбере дали яде ябълкова баница, или кренвирш, или може би ягоди със сметана. Всичко прилича на сирене. В сиренето има прекалено много аромат.
Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго.
— С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие.
Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами.
Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него.
Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място.
— Много задушно стана — рече той.
— Просто не може да се диша — добави неговият съсед.
После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха.
Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго.
— С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие.
Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами.
Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него.
Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място.
— Много задушно стана — рече той.
— Просто не може да се диша — добави неговият съсед.
После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха.
И т.н.
Еееех, ако го бях прочел някъде този пасаж, или да ми беше попаднал. Ама каквото и да си говорим този въпрос не беше за 2к. Просто след тази визитка, която ми направиха бях сигурен, че са ме приготвили да ме сготвят рано-рано. Това е въпрос с фактология. По принцип въпросите за литература и изкуство по моме мнение трябва да са от 5к нагоре.
Честит празник на софиянци, честити именни дни на тези красиви имена.
Ако в този ден сутринта е облачна, всички следващи дни от есента ще бъдат топли. На този ден има строга забрана за жените - смята се, че в деня на Вяра, Надежда и Любов те не бива да вършат никаква работа, включително домакинска.
Тъй, че мили ми дами тук, ако сте си починали и подготвили почерпката за довечера (все пак), просто се отпуснете пред телевизора. Поне някой може да стане богат.
Ако в този ден сутринта е облачна, всички следващи дни от есента ще бъдат топли. На този ден има строга забрана за жените - смята се, че в деня на Вяра, Надежда и Любов те не бива да вършат никаква работа, включително домакинска.
Тъй, че мили ми дами тук, ако сте си починали и подготвили почерпката за довечера (все пак), просто се отпуснете пред телевизора. Поне някой може да стане богат.
