Soul Free, обвинения например, че не съм поела част от работата на колежка, защото не съм забелязала, че се чувства зле физически поради здравословен проблем или недоспиване. Липсвала ми емпатия.
- Публикувана: 27 юли 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2024, 07:33 ч.
Трудно разбирам хората
Не е ли възможно да ти липсва?
Авторке, ти как си обясняваш това, че видно не си харесвана? Смяташ ли, че нещо в твоето поведение го е отключило? Какво би могло да бъде?
Soul Free, обвинения например, че не съм поела част от работата на колежка, защото не съм забелязала, че се чувства зле физически поради здравословен проблем или недоспиване. Липсвала ми емпатия.
И защо си го слагаш толкова? Казваш - "Не съм забелязала, че не й е добре...ти като забеляза, защо не помогна?", или "Не съм си приключила задачите, като свърша, ще й помогна", или "Ако тя беше поискала помощ, на драго сърце, но тя не е попитала, не мога да гадая...."
И отново: Ровиш се в дреболии и несъществени неща. Трябва да се промениш, но не знам дали ще ти е възможно.
Лили, не всички хора те харесват и не всички хора държат да споделят лични изживявания с теб. След като си на възраст да имаш дете, е хубаво да го осъзнаеш. В офисна среда не е препоръчително да се сеят непоискани съвети и твоята колежка се държи абсолютно адекватно за това. Честитила ти е, с което е спазила елементарната любезност. Повече от това не ти дължи и не означава, че ти мисли лошото.
Примерът с тиксото е неадекватен - ако хората са заети, няма да се занимават с теб. И аз го правя, когато съм заета, игнорирам разсейващите фактори.
Имаш очаквания всички да те харесват, да се втурват да ти помагат, а това е на база усещания - кефиш ме, ще се напъна да направя нещо. Не ме кефиш, няма. Ако е по служебен въпрос, има мениджър, който да следи за равномерното разпределение на работата. Или вариант 2: хората се натоварват според компетенциите им. Сега аз съм заета, утре ще приключа, но ще се натоварят колегите. И всеки си дърпа каручката. Това са обичайни офисни отношения и няма нищо драматично в тях. Преекспонираш нещата и влагаш драма там, където я няма.
Примерът с тиксото е неадекватен - ако хората са заети, няма да се занимават с теб. И аз го правя, когато съм заета, игнорирам разсейващите фактори.
Имаш очаквания всички да те харесват, да се втурват да ти помагат, а това е на база усещания - кефиш ме, ще се напъна да направя нещо. Не ме кефиш, няма. Ако е по служебен въпрос, има мениджър, който да следи за равномерното разпределение на работата. Или вариант 2: хората се натоварват според компетенциите им. Сега аз съм заета, утре ще приключа, но ще се натоварят колегите. И всеки си дърпа каручката. Това са обичайни офисни отношения и няма нищо драматично в тях. Преекспонираш нещата и влагаш драма там, където я няма.
Авторке, ти как си обясняваш това, че видно не си харесвана? Смяташ ли, че нещо в твоето поведение го е отключило? Какво би могло да бъде?
А ето там ти е грешката авторке!
Запитай се кога за последно си отишла в добро настроение и с усмивка на работа? Кога за последно си занесла кафе на колегите си? Едни такива на пръв поглед дребни на неща. Питай ги как са днес и т.н.
Не очаквай обаче нищо насреща защото пак ще настане драма. Опитай се да се държиш така, че да предизвикаш поне неутрално отношение към себе си.
Лили, много си егоцентрична. Светът не се върти около теб. Това с тиксото ме изуми. Дори подаръкът е бил лично от теб, а не колективен, че да очакваш някой друг да го опакова. И как не се била сетила колежката ти да ти даде тиксо… че даже си дала подаръка полуопакован. Толкова не можа да попиташ колегите си къде е тиксото, а трябваше да се правиш на жертва?
Мисля, че тровиш яко колегите си.
Не е нужно да си първа приятелка с всички. В един колектив е нормално с един да си с по-добри отношения, с друг не толкова. И ние имаме колежка, която се държи тъпо и неадекватно. Ама какво да направя? Не я харесвам, с нея трудно се работи и умее да си приписва общи постижения за нейни. Ама не мога да направя нищо, отивам, работя си и гледам с нея най-малко да общувам. Ти скоро ще си по майчинство. Защо толкова мислиш тия колеги? Сигурно тръпнат в очакване да се махнеш.
Мисля, че тровиш яко колегите си.
Не е нужно да си първа приятелка с всички. В един колектив е нормално с един да си с по-добри отношения, с друг не толкова. И ние имаме колежка, която се държи тъпо и неадекватно. Ама какво да направя? Не я харесвам, с нея трудно се работи и умее да си приписва общи постижения за нейни. Ама не мога да направя нищо, отивам, работя си и гледам с нея най-малко да общувам. Ти скоро ще си по майчинство. Защо толкова мислиш тия колеги? Сигурно тръпнат в очакване да се махнеш.
Виждам съществена разлика между това да помогнеш на колежка, защото повръща през десет минути или се тресе от температура и заспива на бюрото, и това да си зарежеш работата, за да подаваш тиксо и да придържаш опаковка.
Първото се нарича екипност и е в името на това да върви работата (срокове и т. н.), защото на всеки може да се случи да му стане лошо. Това се нарича човечност и екипност.
Второто е да занимаваш хора, които не им е работа с лични дела, които не разбирам защо се правят в работно време. Могат да се свършат и вкъщи.
Но все пак и при първия случай можеш да откажеш, ако си зает. Да свършиш първо своята работа и да поемеш допълнително, колкото имаш време.
Аз също съм игнорирала колежки. Една особено не спира да говори. Аз работя, тя ми е като фон от телевизор. Не и отговарям даже. В един момент спира и ми казва, че явно ми пречи. Тогава и отговарям, че имам много работа.
Нямам нищо против жената, даже ми е симпатична.
Първото се нарича екипност и е в името на това да върви работата (срокове и т. н.), защото на всеки може да се случи да му стане лошо. Това се нарича човечност и екипност.
Второто е да занимаваш хора, които не им е работа с лични дела, които не разбирам защо се правят в работно време. Могат да се свършат и вкъщи.
Но все пак и при първия случай можеш да откажеш, ако си зает. Да свършиш първо своята работа и да поемеш допълнително, колкото имаш време.
Аз също съм игнорирала колежки. Една особено не спира да говори. Аз работя, тя ми е като фон от телевизор. Не и отговарям даже. В един момент спира и ми казва, че явно ми пречи. Тогава и отговарям, че имам много работа.
Нямам нищо против жената, даже ми е симпатична.
Авторке, ти как си обясняваш това, че видно не си харесвана? Смяташ ли, че нещо в твоето поведение го е отключило? Какво би могло да бъде?
Не се питаш защо, но видно изпитваш сериозен дисонанс и се опитваш всячески да го облекчиш, като обрисуваш колегите си в черни краски. Но нещо не се получава, защото всъщност ключът е точно там, където си "спряла да търсиш". Ти обаче не искаш да търсиш там, защото не ти харесва ти да си проблема. В темата хората почувстваха това, което вероятно колегите ти чувстват, и то без да им се налага да прекарват с теб часове всеки ден. Но ти не търсиш истината, нито решение, а да се убедиш, че лошите са те, не ти.
Виждам съществена разлика между това да помогнеш на колежка, защото повръща през десет минути или се тресе от температура и заспива на бюрото,......
То, мястото на тази колежка изобщо не е на работа. Защо е отишла да сее бацили вместо на лекар?
Взема си болничен и работата се преразпределя. Като е отишла и не моли за помощ, защо трябва някой да се притичва да й работи задачите?
Казвам, че не се питам защо не са ми чак приятелки, защото нито ми е важно, нито го очаквам от тях.
Казах че работата не е натоварена. Също и когато не съм забелязала да помагам става въпрос, че не съм й прочела на лицето че я боли нещо, или че е недоспала. А това пък го казах, защото не е вярно, че само аз съм с очаквания, че и големи.
И все пак темата не е за работа. Просто от там е примера.
Казах че работата не е натоварена. Също и когато не съм забелязала да помагам става въпрос, че не съм й прочела на лицето че я боли нещо, или че е недоспала. А това пък го казах, защото не е вярно, че само аз съм с очаквания, че и големи.
И все пак темата не е за работа. Просто от там е примера.