Трудно разбирам хората

Аз се мъча да се сетя какво може да е от чисто, пусто женско любопитство.
Единствените изследвания, които се сещам, които не всеки прави, а са важни са за щитовидната (макар че и тях май почти всяка прави), глюкозното обременяване и фетална ехокардиография. Ама то за ГО може да се съди дали има смисъл по кръвната картина и по състоянието на конкретната жена, понякога е излишно. А ФЕ е хубаво да се направи, но ако на останалите морфологии всичко е било тип топ, не е голям проблем да се пропусне - така или иначе бебчето като се роди може да му се прегледа сърчицето. Да е за прееклампсия? Ако някой не е правил БХС? Ама по темата звучи като да е нещо рядко и мнооого специфично.

Всички тези рискове ги казва наблюдаващият лекар. Едва ли някой е опрял до съветите на колежка, за да си направи ФМ....
БХС не всеки прави, не е и нужно.

Какъвто и да е проблемът, има си лекари за това. Ако някоя колежка ми каже, че трябва да си направя примерно амниоцентеза, дали ще се юрна или ще слушам лекаря си...?!?

Ако ти го каже, значи ти мисли доброто!

Правих ФМ, а БХС вървеше към него. Глюкозно обременяване не съм, там последствията са предимно за майката, освен в тежките случаи, а те се виждат и на ПКК.
Колежката е карала уж нормална бременност, но в късен месец бебето умира, оказва се, че има тромбофилия и още нещо, тази която ми разказа не помнеше точно. След това последната също забременява и първата "й надува главата" да си направи въпросните изследвания, за да не стане случайно и с нея така. Моята роднина е имала мисед, тромбофилия и проблеми с щитовидната жлеза и не знам още какво, знам само, че са ходили по клиники и поста й във ФБ, че станала половин ендокринолог. С роднината бях споделила, че щитовидните ми хормони са на долната граница. Разбира се, първо и с лекар, но казаха, че не са толкова зле и да не се занимавам с тях. Когато бях в по-ранна бременност и още събирах информация, бях споделила (и с колежката, и с роднината), че се притеснявам, че може да пропусна нещо, а те ми отговориха, че понеже нямам проблеми (не знам на база на какво го решиха), няма какво.

Тоест, ти наистина нямаш проблеми, но настояваш жени, които са минали през ужасни травми, да се връщат към тях, да ти треперят и да те обгрижват?

Психиатър. Веднага.

Тромбофилия и проблеми със ЩЖ не са нещо рядко и ужасно. И лекарите ги следят.
Щом щитовидните ти хормони са на долната граница, това е повече от прекрасно и значи с тях нямаш проблем. Още повече, че са В границата. Проблем е ако са над горната граница. Зависи и кои точно от въпросните хормони.
С тромбофилия явно нямаш проблем, защото щеше да си разбрала вече, вкл. от ПКК (изследва се протомбиновото време) и от ФМ, при която щяха да видят, че с кръвопотока нещата не са ок.
Тези неща не се следят по съвет на колежки и роднини, а се следят от лекаря, който ти води ЖК. Явно лекарят не вижда смисъл от допълнителни изследвания. Затова и познатите ти са решили, че нямаш проблем, което става ясно и от това, което пишеш. Ти проблем нямаш, но искаш да имаш такъв, за да си център на внимание и грижи.
Търсиш проблеми там, където ги няма.
В настоящия месец, в който си и до края на бременността, може да ти разкажем за прееклампсия, усукана пъпна връв и разни интересни синдроми и да ходиш да пускаш изследвания, щом ще те направи щастлива. Явно обичаш да се притесняваш.

Потърси специализирана помощ, докато детето е още в утробата ти, защото после тези страхове ще ти вредят при отглеждането му.

Това е изключително рядко - да имаш скрита тромбофилия и да не знаеш за нея, и да стане беля точно, когато си бременна. В повечето случаи си има и съпътстващи фактори - напреднала възраст, наднормено тегло, голямо залежаване (след операция или болест), ако много дълги години си била на противозачатъчни. И, ако ти не влизаш в нито един от тези случаи, рискът е минимален, а и лекарят ти щеше да има едно наум още от първата ранна ФМ, където се гледа кръвоток. Щитовидната ти явно е супер също. Личният ми съвет е да си гледаш бременността с максимално спокойствие и без търсене на подводни камъни там, където ги няма, защото само се филмираш и си вкарваш излишен стрес.

Аз, например, имах плацента превия (плацента, разположена върху родовия канал) на първата ФМ - ако не се вдигне, е доста неприятен проблем, който води до сигурно секцио и често до по-мъчителни последни месеци с риск от прокървяване и преждевременно раждане. Казаха ми, обаче, че има шанс да се вдигне и аз си карах няколко месеца без въобще да я мисля (е, разбира се, без да се претоварвам) изобщо, защото нищо не мога да направя така или иначе. Еми вдигна се, вече е нормална. Ако си бях прекарала времето в четене и търсене на инфо, от което ще чуя какви ли не ужасни истории на жени с превия, щях не само да съм си загубила времето, а и щях да съм си вкарала адски много излишен стрес.

В днешно време АГ са така обръгнали и имат толкова ясен протокол, по който си вървят, че много трудно могат да ти изпуснат сериозен проблем. Всичко се гледа освен при жени с толкова видимо добре вървяща бременност и точно вървящ по график плод, че много рискове се отхвърлят още на ФМ.

Ако попринцип си падаш малко паника (явно е така) може би тези ти близки гледат да не ти съобщават такива неща точно, за да не ти дават материал за притеснения.

В горния пост уточних, че и те са се водили без проблеми до някакъв момент.

За прееклампсия не се притеснявам, защото съм на другата крайност, ниско кръвно, едва-едва ходех на работа, казваха ми да се радвам, че мога - мога, защото се налагаше (финансово), ако не беше така - и аз щях да легна и да се оплаквам, но не - не ми личи външно как се чувствам (явно, щом са такива коментарте), нищо че явно някак си писмено създавам впечатление на вечно оплакваща се.
За усукана пъпна връв и други неща вече слушах от по-възрастни колежки. Тези с връзки са ги следяли последните седмици и в крайна сметка всичко е било наред накрая, дори и по тяхно време.

Ами аз бях без връзки и още на феталната морфология ми казаха, че е усукана и колко пъти. Тези неща се виждат. Вече има модерна техника и се виждат... Намери си АГ на който имаш доверие и му се довери. Това е.

Ами има значение и кога. Технологиите напредват адски бързо и вече много по-трудно се изпускат подобни неща. Трябва да стане фатална лекарска грешка, за да се изпусне тромбофилия при направени всички стандартни изследвания и ехографии. А, ако седне човек да мисли за фатални лекарски грешки, то супер бременност ще си изкара, няма що. Ти (и аз) не сме застраховани, че няма утре да ни блъсне тролея навън та да мислим какво би станало, ако лекар Х в този ден е работил 18 ч и сме му 7то раждане за деня, и освен това стане друго, заради което стане трето и стане беля.

Ооо, аз съм с изключително ниско кръвно. При 3 от 5-те ми бременности в последния месец го вдигах рязко.
При една от бременностите и захарта ми скочи до небесата накрая, а съм с идеален инсулин.
Мога поне 10-тина много по-страшни неща (и то за последните 1-2 месеца от бременността или за по време на самото раждане и дните след него, понеже обичаш да се плашиш предварително за неща, с които може никога да не се сблъскаш) да ти напиша от тромбофилия и Хашимото, с каквито живея вече 50 години и не са ми дали отражение на бременностите.
Търсиш под вола теле.

Вижте и предишните стартирани теми на жената. Още преди бременността е възприемала толкова крайно съветите за изследвания и е обвинявала хората, че не и помагат.

Лили, не се отказвай от психотерапевт. Развила си нещо, с което непознати в интернет не могат да ти помогнат.

Да, имам писано преди време за неща, от които се чувствам зле физически ежедневно, но съм се примирила и съм ги приела отдавна и отдавна нито търся решение, нито съвети от някого. Нещата се промениха едва, когато здравето на бебето е скачено с моето и ще се изпарят, когато вече не е така, въпросът е да се стигне до там. Не, че темата е за това. Темата беше, че си оставам с едно наум за въпросните личности, което няма нищо общо с това дали вече ми е нужна тяхната информация.

Напротив. С раждането на детето ще стане по-зле, защото диагнозата ти (каквато и да е) ще се прехвърли и в подобни натрапчиви мисли за неговото здраве и развитие. Психиатър. Веднага.

Всъщност много интересно, защо държиш да си зле физически и да те обгрижват, но за психичното си състояние си правиш оглушки?

Не държа да съм зле физически, а така се чувствам, но съм се примирила отдавна и никого не занимавам.
А споделянето на опит и информация никога не съм го възприемала като обгрижване, то е много по-ценно, но думата "обгрижване" изобщо не я намирам за подходящ синоним.