Животно за дете

  • 3 131
  • 70
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 810
Препоръчвам ви плъхче. Доста по-корави са от хамстерите и повече се опитомяват. Разбира се, ще трябва да му обръщате доста внимание и да го социализирате. И да го вземете възможно най-малко. Предполагам сте наясно, че каквото и да е животното, не може да го оставяте на детето без надзор.

# 31
  • Мнения: 995
Като дете съм имала почти всичко, моят татко ми отказа само котка. Хамстерът и зайчето са по-активни вечер, когато е време детето да ляга. Отделно, че урината на зайчето мирише ужасно и трябва да се почиства всеки ден. Като цяло гризач не бих препоръчала, имам негативно мнение и за пустинната мишка, моя приятелка имаше. Първите любимци бяха риби, майка ми това беше избрала да ми подари, но не ми носеха радост освен когато се множат и трябваше бързо да извадя бебетата гупи със супена лъжица. От моя опит бих избрала вълнист папагал, може и двойка, лесни са за отглеждане, интелигентни са, привързват се и не са шумни, детето може да им сипва семена и вода. Трябва да имате предвид, че живеят сравнително дълго и ако после не ви се занимава, ще е кофти.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 9 264
Най-безболезненият вариант е златна рибка в буркан. На 3 години можете да делегирате отговорността да я храни.
Като поотрасне, започнете да доброволствате в кучешки приюти. Все имате такъв във вашия град. Чистене на животните, хранене, разходки. Така ще го научите на грижа и отговорност без косми вкъщи.
Куче и котка се изтрайват трудно, ако не ги обичате. Не са само космите. Те боледуват, трябва да се кастрират и обезпаразитяват редовно. Кучетата имат нужда от обучение и социализация и много време за това през първата година, за да имате относително безпроблемно животно. Защото освен космите, ще има "то хапе детето", "лае по цял ден", "навън лае по всички кучета и им се хвърля". Отделно, че поне половин година ще опикава и ос*ра къщата, а разходките са минимум по две на ден, независимо от времето навън.

# 33
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Въобще цялостната концепция “да вземе домашен любимец за детето (или за нас самите), за да го учим на отговорност” е тотално сбъркана.
Животните не са някакви предмети, върху които някой да се учи на нещо.
Нормалните хора си взимат любимец, защото изпитват нужда да даряват грижа, любов и време на беззащитни същества. Това или го носиш в себе си, или не.

Последна редакция: вт, 30 юли 2024, 16:46 от VickyTaylor

# 34
  • Мнения: 3 202
Вълнистите папагали са много чисти, боледуват рядко, живеят дълго - до около 15 години. Могат да се пускат от клетката, могат да кацат на глава, рамене, да се галят, правят номера и моите говореха. Много са евтини откъм консумативи, лесна е за почистване клетката, и също като цяло не правят бели, като ги пуснеш.
Не миришат, може и да се оставят за ден - два сами, ако имат хранилка и поилка с дозатор. Нямат нужда от хора, от разходки.
Като цяло са чудесен домашен любимец,но за дете над 7 години според мен. Вашето е много малко, няма да може да играе с тях, както те искат. Няма да може да им чисти и има опасност да ги нарани.

# 35
  • София
  • Мнения: 106
След многото за и против куче,коте,гризач се сещам за компромисен вариант -проба.Много животни са в очакване на приемен дом и осиновител.Може да се свържете с хората,които търсят приемен дом и да вземете животно.Обгрижвате докато си омръзнете или намерят дом.Така ще сте на ясно дали ви харесва или не.Има котки с богат подкосъм ,които окосмяват дома,има такива с по-малко .Кучето ще е грижа на родителите+малкото е още едно бебе и гризе играчки,кабели , чехли.За гризачите са писали-миришат .

# 36
  • Бургас
  • Мнения: 9 264
Човек без опит да вземе животно за приемен дом, е възможно най-лошият съвет с катастрофални последствия и за дома на авторката, и за възпитанието на детето, а за самото животно и дума няма да отварям. Не са на почит явно тук чувствата на животните. Те са цел и средство "за възпитание".
Вие имате ли представа в какво психическо състояние е това животно?
Те кучета бебета връщат, щото "хапали" и "гризели" и "пикаели навсякъде", вие ще посъветвате да вземе животно, сменяло различни обстановки, стресирано, уплашено, вероятно без хигиенни навици?

Обгрижвате докато си омръзнете или намерят дом.Така ще сте на ясно дали ви харесва или не.

Това даже няма да го коментирам. Щото ако започна...
Що не я посъветвате приемно дете да вземе? Пак действа възпитателно, ако е по-малко.

# 37
  • Мнения: 2 091
Въобще цялостната концепция “да вземе домашен любимец за детето (или за нас самите), за да го учим на отговорност” е тотално сбъркана.
Животните не са някакви предмети, върху които някой да се учи на нещо.
Нормалните хора си взимат любимец, защото изпитват нужда да даряват грижа, любов и време на беззащитни същества. Това или го носиш в себе си, или не.

Подкрепям с две ръце това мнение!
Ако не обичаш животните, няма никакъв смисъл да взимаш такова у дома си. Само ще измъчваш себе си и животното.
А ако ги обичаш, дори и да нямаш животно вкъщи, ще обгрижваш уличните.

# 38
  • София
  • Мнения: 106
Човек без опит да вземе животно за приемен дом, е възможно най-лошият съвет с катастрофални последствия и за дома на авторката, и за възпитанието на детето, а за самото животно и дума няма да отварям. Не са на почит явно тук чувствата на животните. Те са цел и средство "за възпитание".
Вие имате ли представа в какво психическо състояние е това животно?
Те кучета бебета връщат, щото "хапали" и "гризели" и "пикаели навсякъде", вие ще посъветвате да вземе животно, сменяло различни обстановки, стресирано, уплашено, вероятно без хигиенни навици?

Обгрижвате докато си омръзнете или намерят дом.Така ще сте на ясно дали ви харесва или не.

Това даже няма да го коментирам. Щото ако започна...
Що не я посъветвате приемно дете да вземе? Пак действа възпитателно, ако е по-малко.
Далеч са от най-добрия вариант,но е за предпочитане пред вземане на животно,на което след разочарование ще се търси спешно дом или в лошия случай на пътя.Не познавам хората,но има и такива без опит и стават добри стопани.Не е задължително всички да бъдат еднакви.

# 39
  • София
  • Мнения: 18 441
Животните, за които търсят временен дом, обикновено са спасени от улицата или от неподходящи стопани, повечето са изплашени, несоциални, без хигиенни навици, агресивни, с тях често работят лекари и терапевти, за които приемният стопанин има ангажимент да плаща и да спазва часовете за прегледи и терапии, обичайно изискването е временните стопани да нямат малки деца, за да не се създаде още по-голяма травма на животното. И се изисква да са хора с опит в отглеждането. Те не се дават ей така за експеримент на някой, който не знае кога ще му омръзне! Не са и нещо, с което може да се тестват нечии умения, преди да си вземе "породисто" животинче!

# 40
  • Бургас
  • Мнения: 9 264
но е за предпочитане пред вземане на животно,на което след разочарование ще се търси спешно дом или в лошия случай на пътя.Не познавам хората,но има и такива без опит и стават добри стопани.Не е задължително всички да бъдат еднакви.

Не е за предпочитане, изобщо даже, защото отглеждането на такова животно е в пъти по-трудно.
Ти можеш ли да подкараш кола, без някога да си се качвала на нея? Сигурно ще стане, ама или ще строшиш колата, или ще убиеш някого, а може и себе си.
Неслучайно в нормалните държави като си вземеш куче, минаваш курс. Защото хората са осъзнали, че има риск както за животното, така и за отглеждащите го. И в България новините изобилстват от хора нахапани, че и до смърт. От животни, които те са отглеждали, не са ги срещнали на улицата.
Добър стопанин се става с любов, желание и опит.
Тук се виждам нито любов ("косми не ща!"), нито желание ("искам, ама ако може без много зор"), за опит пък да не говорим.

# 41
  • Мнения: 547
Явно трябва да поясня също така че съм гледала много животни още от дете зайци, хамстери, мишлета, котки, кучета, и то повечето спасени бездомни дори едното куче все още го гледат на село … Не разбирам защо е нужно да създавате някакви теории за това мога ли, не мога ли искам ли ,не искам ли..  Зададох конкретен въпрос за животинче за 3 годишният ми син има си и братче бебче така че не желая цялата къща да е в косми и да да навсякъде по децата  … Вместо да отговорите на въпросът ми вие се чудите кой е задал въпросът и какви са му възможностите и създавате разни странни теории…

# 42
  • Мнения: 17 159
Една или две костенурки няма ли да са подходящи? Не стават за игра, но не миришат и имат естествена защита от деца - черупката. Нямат косми, не цапат, не са шумни и детето може да се включва в храненето им.

# 43
  • Мнения: 3 692
И все пак, хората, които наистина обичат животни, няма да ви кажат "ама не искам косми". Вие сте даже с две малки деца, ще имате ли време да се гижите и за животно? Не е ли по-добре да изчакате бебето да порастне поне до възрастта на баткото в момента и тогава да се замислите за жиовтно. Хем баткото ще е по-голям и ще се включва повече в грижите.
Иначе подкрепям идеята за водна костенурка, но те не стават за галене и гушкане.

# 44
  • Мнения: 1 960
Човек без опит да вземе животно за приемен дом, е възможно най-лошият съвет с катастрофални последствия и за дома на авторката, и за възпитанието на детето, а за самото животно и дума няма да отварям. Не са на почит явно тук чувствата на животните. Те са цел и средство "за възпитание".
Вие имате ли представа в какво психическо състояние е това животно?
Те кучета бебета връщат, щото "хапали" и "гризели" и "пикаели навсякъде", вие ще посъветвате да вземе животно, сменяло различни обстановки, стресирано, уплашено, вероятно без хигиенни навици?

Обгрижвате докато си омръзнете или намерят дом.Така ще сте на ясно дали ви харесва или не.

Това даже няма да го коментирам. Щото ако започна...
Що не я посъветвате приемно дете да вземе? Пак действа възпитателно, ако е по-малко.

+1.
Темата върви наопаки от самото начало.
Жалко. За животното и за детето.

Общи условия

Активация на акаунт