Човек и във връзка може да се чувства самотен.
Единствено в много отчаяни ситуации хората се примиряват с нещо като нищо, колкото да не е без нищо.
- Публикувана: 31 юли 2024, 13:13 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2024, 00:45 ч.
Всички ли мъже изневеряват в определен период от живота си?
Може, ама сега хипотези ли разглеждаме или обективната реалност? Ако Вие сте избрала да живеете с някого, това ще да е било заради предимствата, които това Ви дава физически и психически, включително задоволяване на нуждите от социално общуване - този човек Ви забавлява, подкрепя, отменя в задълженията, съветва, мотивира... И накрая вие изтропвате едно "ама може и да не го прави". Ами такъв сте си избрала!
И стана ясно защо хората го добутват да са отчаяни - защото им е изтекъл срокът на годност, докато търсят бързи евтини удоволствия, вместо да бъдат зрели и отговорни и да разпределят плановете си според възрастта си.
Ъъъъ хипотеза е кое, че човек може да е самотен и във връзка?
Чета аз "Някои действително си поставят някакъв график и си действат според него." Защо не си давате сметка, че графикът не е Ваш? Ако не съзнавате, че има времеви интервал, пролука, в която може да сте успешни в брака, професията, спорта, тогава Вие си слагате сами прът в колелата и опитвате против оптималните условия да постигнете някакъв резултат. В общия случай той ще е провал.
А кое е обективната реалност тогава, нали ги противопоставяш?
Може, ама сега хипотези ли разглеждаме или обективната реалност? Ако Вие сте избрала да живеете с някого, това ще да е било заради предимствата, които това Ви дава физически и психически, включително задоволяване на нуждите от социално общуване - този човек Ви забавлява, подкрепя, отменя в задълженията, съветва, мотивира... И накрая вие изтропвате едно "ама може и да не го прави". Ами такъв сте си избрала!
Обективна реалност, истински случаи.
И стана ясно защо хората го добутват да са отчаяни - защото им е изтекъл срокът на годност, докато търсят бързи евтини удоволствия, вместо да бъдат зрели и отговорни и да разпределят плановете си според възрастта си.
Не е задължително да е това. При някои например е липса на самочувствие. При други, лош модел, взет от родителите, които са правели същото, защото не са имали избор. При трети - роднински и обществен натиск.
Зрели и отговорни според възрастта си, хмм. Това е интересен въпрос. Възрастта за много неща се промени. Преди обстоятелствата са карали хората да порасват бързо, сега живеем в благоприятни времена и това не се случва нито толкова бързо, нито толкова принудително. И двете си идват с негативите. Преди, въпреки по-бързото трупване на отговорности, още са били незрели да стават родители, и това се е отразявало. Сега пък някои чакат прекалено дълго, физиката се променя и се появяват други проблеми. Проблемите на поколенията винаги се разглеждат доста драматично, все едно преди не ги е имало, но ги е имало. В момента, от едната крайност, отиваме в другата. Но тези процеси се регулират сами. Драмата е най-вече за тези, които не могат да се адаптират.
ПП: Преди "младите" връзки ги е държала не любовта, а натискът да се стои с един човек докрай. Доста нещастия са идвали от това. Сега няма как да се случи.
Ако бяхме статични А и Б, би било вярно.
В рамките на половин година, двама обичащи се от 20г, могат да преживеят пълна промяна и да се разделят.
Така че, и това е в областта на допустимото. НЕ Е обективна реалност.
В рамките на половин година, двама обичащи се от 20г, могат да преживеят пълна промяна и да се разделят.
Така че, и това е в областта на допустимото. НЕ Е обективна реалност.
Вашите разсъждения са за субективната реалност. Изглежда не правите разлика.
ПП: Преди "младите" връзки ги е държала не любовта, а натискът да се стои с един човек докрай. Доста нещастия са идвали от това. Сега няма как да се случи.
ПП: А какво мислите за причините, които аз виждам за неуспешните в наши дни бракове?
Изглежда тия термини се ползват според някаква ваша представа за нещата.
Обективна реалност е и ако тук, сега, обективно Пенка е самотна с този, когото е избрала. Рухна ви тезата.
Обективна реалност е и ако тук, сега, обективно Пенка е самотна с този, когото е избрала. Рухна ви тезата.
Обективната реалност е, че когато си сам си самотен, а когато не си сам и се възползваш от това, не си самотен.
А Вие си разсъждавайте с хипотези, че можело инак, които да оправдаят неуспехите Ви. Частни случаи винаги има, затова написах, че МОЖЕ, но не отговаря на обективната реалност.
Имате семантичен проблем
сам не е равно на самотен
И децата правят разлика - не винаги, когато си сам, си самотен и обратното.
Оттам и грешката. А относно объркването ви какво е теза, антитеза, обективна и субективна реалност, които ползвате напълно произволно, не ми се разпростира
сам не е равно на самотен
И децата правят разлика - не винаги, когато си сам, си самотен и обратното.
Оттам и грешката. А относно объркването ви какво е теза, антитеза, обективна и субективна реалност, които ползвате напълно произволно, не ми се разпростира
Преди 100 и кусур години в България жените са се женили на 14-16-годишна възраст. Не мисля, че обществен натиск ги е държал да не си хванат багажа. Мисля, че са нямали въздигнатия на пиедестал в наши дни егоизъм, подет и от една от най-големите индустрии - макиажа - за да си продават стоките, че всяка е велика, всяка го заслужава, всяка е неповторима. Мисля, че когато имаш 5-10 деца това колко си велика е на заден план и мисли как заслужаваш други мъже не се промъкват в съзнанието ти.
ПП: А какво мислите за причините, които аз виждам за неуспешните в наши дни бракове?
ПП: А какво мислите за причините, които аз виждам за неуспешните в наши дни бракове?
Не мислиш, но чисто обективно, тогава е било срамно да се разведеш, общественият натиск е бил жесток, а възможностите една жена да оцелява сама никак не са били добри, защото тя по подразбиране е била натирвана в къщата на мъжа. На 14-16 са били още деца, физически и психически неузрели да създават семейство.
Иначе гледаш доста едностранно. Нима съвременният егоизъм е само сред жените? 5-10 деца са се раждали, за да има работна ръка на нивата, и защото не е имало адекватни предпазни средства. Ти би ли гледал 5-10 деца, ако има коя да ти ги роди?
Относно неуспешните бракове в днешни дни. Мисля, че неуспешните бракове винаги са били много. Сега просто завършват с развод, тогава са завършвали с нечия смърт. Да, и мъжете, и жените сега узряват по-късно, не са свикнали на отговорности, мислят основно за удоволствие - резултати от уредените времена, в които живеем, и стремежът на родителите да поднесат на тепсия на децата си всичко, което те са нямало. Преди са се държали един за друг като удавници за сламка (нещастните бракове), въпреки, че не са се понасяли, защото е било въпрос на оцеляване.
В крайна сметка, който смята, че преди е било по-добре, да тръгне по селата, да намери някое отрудено селско девойче, да се ожени за него, да създаде 10 деца, и двамата да си ги гледат до края на дните си.
Ще се повторя, че няма как да правите 50 пъти грешки и да давате на всяка от грешките си мъжко име, па Вие да сте невинни. Не работи така.
Интересно, защо бройките при мъжете се наричат опит, а тези при жените – грешки? Защо да са 50 грешки, може просто да се е забавлявала жената, както правят и повечето от мъжете.
То стана като във вица направо:
– Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
– Ами, виж какво, не мога, казват, че си имала твърде много мъже…
– Ама не ти ли харесва как готвя?
– Ооо, много ми харесва!
– Не ти ли харесва как чистя?
– Напротив, страхотно чистиш, перфектна си… при теб е чисто като в операционна.
– Не ти ли харесва как посрещам гости?
– Превъзходна си.
– Да не би да не ти е добре в леглото с мен?
– Какво говориш, с теб съм на седмото небе.
– Е, какво си мислиш, че всичко това съм го учила задочно ли?
Това, че времето тече безпощадно е истина, уви.
Всичко друго обаче са пълни глупости.
А изборът на жената се променя с времето - ако бях останала с избора си направен на 20, сега щях да се чудя от къде да се хвърля.
25-30 е хубава възраст за създаване на сериозни отношения, които могат да преминат в семейство (ако човек иска такова).
После и на 30-35 бива, но чисто статистически има по-малко избор, защото голяма част от хората вече са обвързани.
След 35 да търсиш си е по-трудно.
Но в крайна сметка важното е да избереш правилен човек, а не да го избереш на 20 и да го мразиш на 30 с две деца и ипотека.
Животът е състезание по издържливост, а не по бързина.
Всичко друго обаче са пълни глупости.
А изборът на жената се променя с времето - ако бях останала с избора си направен на 20, сега щях да се чудя от къде да се хвърля.
25-30 е хубава възраст за създаване на сериозни отношения, които могат да преминат в семейство (ако човек иска такова).
После и на 30-35 бива, но чисто статистически има по-малко избор, защото голяма част от хората вече са обвързани.
След 35 да търсиш си е по-трудно.
Но в крайна сметка важното е да избереш правилен човек, а не да го избереш на 20 и да го мразиш на 30 с две деца и ипотека.
Животът е състезание по издържливост, а не по бързина.
Но не пречи да го избереш на 20. Не е казано, че ще трябва да се хвърляш отнякъде непременно. Уж не слагахме ограничения и всеки да живее, както намери за добре, а сега изведнъж на 20 не може, на 25-30 може, на 30-35 може, но трудно и т.н.
Нали се сещате, това е отново жизненият опит на някого, не на цялото народонаселение.
Нали се сещате, това е отново жизненият опит на някого, не на цялото народонаселение.